Образование

Усещане за учител – интервю със Сава Ташев, преподавател от програмата „Заедно в час“

26.02.2019
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Сава Ташев е бакалавър по Стопанско управление от СУ „Климент Охридски“, но CV-то му е богато на интересни професии – на студентска бригада в Германия работи 2 месеца като пощальон, а когато се прибира в България, започва работа в аутсорсинг компания като телеагент с немски. И после изведнъж става ватман в София, с което сбъдва детската си мечта! Той е позитивен, мотивиран и с поглед върху голямата картина и днес е учител по английски език в 97 СУ „Братя Миладинови“ в кв. Люлин 😊

Какво му носи „Заедно в час“ и какъв е пътят, който го довежда до програмата, четете тук:

Как стигна до „Заедно в час“? Откъде разбра за програмата и какво ти се случи преди да влезеш в училище?

Още като ученик за мен беше много интересно, когато учителят влезе в класната стая с дневника. Струваше ми се много готина неговата власт, привличаща беше. Но всичко беше в сферата на мечтите и някак си не можех да го свържа с другите неща в живота си.

Срокът за кандидатстване е удължен! Стани част от следващия випуск на „Заедно в час“ до 15 април

Докато в един момент моя позната сподели, че е учител в Нови Искър по български език от програмата на „Заедно в час“. Аз бях чувал за „Заедно в час“ и ми се струваше добра възможност – буквално прекарахме една вечер в разговор само за това, не спирах да я разпитвам! Това е показателно, че съм имал нагласата да бъда учител, но възможността е трябвало да стигне до мен директно. След това пак се видяхме и прекарахме много време в разговори, а после влязох в сайта на „Заедно в час“ и кандидатствах.

Преминах през различните кръгове и в един момент бях вече на финала, когато ми казаха, че съм одобрен. Бях много притеснен, че това е голяма стъпка в живота ми, но реших да опитам, казах си – правя го!

Всичко, което бях работил до този момент, ми даде доста ценен опит. Определено мога да направя паралел между различните професии, но ми липсваше смисъла. Всичко ми беше много приятно, но имах чувството, че не се развивам, а и исках да бъда полезен за хората.

Как се чувстваш сега като учител?

Много силно предизвикан, тъй като трябва да съм максимално креативен. За да бъдеш добър учител, да се отдадеш истински на работата си, коства страшно много усилия, променя наистина много живота ти, в някои моменти ми се случва да забравя напълно за него и да мисля само за училище. Често се будя в събота в 7 сутринта, защото не издържам и мисля какво ще направя в понеделник, какво ще подготвя за часовете – това е вътрешният ми монолог. Но това се компенсира с вниманието и признанието, които получаваш от учениците.

Има голяма доза психология да разбереш всички ученици в един клас, защото те са различни и имат различни нужди. За мен е голямо предизвикателство да достигна до всеки един. Но има много хубави моменти и изобщо целият смисъл, който ми носи тази работа, е голямата награда.

Знам, че работиш много за гражданско образование с твоите класове. Разкажи ни повече.

Един от моите интереси е политиката и може би най-силната ми мотивация за това да стана учител беше осъзнаването, че хората не мислят за гражданското общество като за нещо важно и аз мисля, че това се случва, защото в училище не се говори за това. Тук историята може би е малко по-дълга – през 2013 година имаше протести в София и тогава за първи път започнах да се интересувам повече от политика, от процесите, които се случват в държавата, от медиите.

В един момент стигнах до извода, че положението в България е такова каквото е, заради образователната система, то е неина функция. Мислех си, че е добре, че протестирам, но какво повече мога да направя? Може би училището е мястото, от което трябва да започне промяната, за да бъдат хората, които завършват, по-мислещи и по-осъзнати.

Сава и неговите ученици
Личен архив

По това време бях част от едно онлайн списание – Banitza, и в едно интервю за проекта като продължаваща форма на протеста, аз споделих, че за мен всичко тръгва от училище.

Четири години по-късно на лятната академия на Заедно в час се сетих за това интервю и за тези мои думи. Нищо не е случайно. За мен винаги водещо е било това, че в училище може да се преподава не само конкретно знание, но и нагласа към живота, на възприятие

към света, развива се осъзнатост за живота в учениците.

Аз не съм сигурен, че има някаква формула за това как се развива тази осъзнатост, но знам, че примерът, който даваме и темите, за които говорим, както и задаването на дневния ред, са истински важни, защото формират тяхното съзнание.

И ако в класната стая аз задам тези теми като важни на първо време, те може би не биха ги счели за такива, но след 5 години, ако дойде време за избори, а аз съм говорил за това пред тях, може би ще сметнат, че е важно да гласуват.

Това е най-силната ми мотивация в училище – че там можеш да направиш тази промяна, която да бъде дългосрочна. Старая се в часовете по английски и в часовете на класа да вкарвам теми, свързани с гражданското образование. Например един ден обсъждахме гласуването за Brexit, което се случваше във Великобритания, веднъж заговорихме за Ню Йорк и аз започнах да им разказвам за 11 септември – събитие, по време на което учениците ми дори все още не са били родени.

Важно е да не намесваме нашата лична оценка, а по-скоро да излагаме факти, без да ангажираме децата с нашето мнение. Чувствам, че им отварям очите за света, защото често родителите нямат време за това или не го смятат за важно.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваВ супер класа на един супер учител – Тодор Добрев от “Заедно в час”19.03.2018

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през първата половина на 2019?Музика