Образование

Усещане за учител – интервю със Сава Ташев, преподавател от програмата „Заедно в час“

26.02.2019

До колко успяваш да излизаш от рамките на образователната система?

Това е един от големите бъгове на системата – има разписани процедури, програми, конкретни предписания как да минават часовете и на теория всичко звучи много добре. На практика това, което се случва е, че понякога избързваш, друг път изоставаш – трудно е да се придържаш към разпределенията. По-скоро това отново зависи от директора на училището –  до колко той е толерантен в това отношение и не притиска учителите с документацията.

В нашето училище имаме късмет, че директорката осъзнава важността на творчеството в тази професия и ни дава известна свобода. Разбира се, има контрол, но не прекален. Аз се чувствам доста свободен, тъй като имам 18 часа английски на седмица и мога да вкарам всякакви теми през езика.

Какви методи използваш с преподаването си? С толкова часове имаш възможност за повече дейности.

Да, но царската корона е тежка, защото толкова часове означават и много време за подготовка. Всеки час е различен и трябва да вървиш напред непрекъснато. Старая се колкото мога да разнообразявам часовете, да прокарвам устни упражнения, игри. Важни са и темите, които подбирам. Хубавото е, че в интернет всичко е на английски и можеш да намериш по всяка тема видео, с което да ги ангажираш.

А ти самият как се развиваш? Гледаш ли видеа, обучения…

Разбира се, интернет е една вселена с ресурси за учителите. Миналата година имах много труден период, защото в един момент се изчерпах откъм идеи за часове. Започнах да гледам видеа за стратегии за мотивация на ученици.

Освен това ходя и на обучения, защото това да си учител означава непрекъснато да се обновяваш, да се развиваш. Много често разговаряме и с екипа на Заедно в час, тъй като, когато си млад учител, е нормално доста често да падаш духом, защото виждаш, че планираните дейности в класната стая доста често не се получават. Това, за което си говорим е, че трябва в такива ситуации винаги да се връщаме към голямата картина – защо съм в училище, какво правя тук – няма значение, че днес нещо учениците не ни харесват или не са в настроение и не трябва това да ни сломява, а по-скоро трябва да мислим защо сме там, какво правим там. Това е, което ни държи изправени. Има много обучения, които организира „Заедно в час“, както и на много организации, които са със сходни ценности, както и много видео канали с уроци, които могат да ни помогнат.

Как успяваш да ги мотивираш, че е важно да учат чужд език?

Мога да кажа, че моите ученици са мотивирани да учат, осъзнават важността на това да знаят английски. В групата ми по немски има също относителна мотивация да учат езика, тъй като е избираем и имат нагласата да учат.

Проблемът по-скоро е, че не се чувстват успешни. Това да интернализираш един език, да ти се импрегнира в главата този език, да започнеш да мислиш през него, е много дълъг и сложен процес. А когато някой направи грешка, той лесно се отказва. Аз самият също бях така. Много е трудно да накараш някого да повярва, че може да справи с трудна за него задача. Да хванеш нивото на всеки един и да му поставиш задача, която отговаря на неговите възможности, е най-голямото предизвикателство в учителската професия, според мен. В момента, в който всеки един повярва, че може да изпълни дадена задача на своето ниво и почувства успеха, той се мотивира. Но трябва да го усети и да го осъзнае, вижда, че може да го направи и си дава сметка какво му е коствало.

Учениците механично са събрани по признак дата на раждане, вместо по нивата им на знание. Защото в един момент се получава така, че трябва да осредниш нивото – напредналите ученици си губят времето и не напредват, а на другите им е твърде трудно.

Личен архив

Програмата Еразъм+ предлага ученически обмени в чужбина и отчитам като една от своите силни страни, че съм комуникативен и успях да се свържа с хора, които се занимават с образователни проекти. Така успяхме да включим ученици в проект и да пътуват в чужбина. Първият път отидох с тях в Румъния, след това пътуваха до Полша, сега търся ученици за проект в Италия. Беше страхотно за тях да бъдат в такава ситуация, в която да практикуват наистина езика.

Но не всички са склонни да пътуват – днес разговарях с ученици – напълно поети са разходите, пътуват до нова страна, говорят добре английски, но не искат да пътуват. Не искат да се занимават, не им се говори с хора – с това отказваха на предложението. Нагласата им не е приключенска, това сякаш е твърде голямо предизвикателство за тях. За тях не е важно, че ще бъдат извън зоната си на комфорт, че ще подобрят английския си в реална среда.

А учителят също има нужда да усеща успеха, защото ако той се демотивира, е склонен да дава по-малко от себе си.

Какво ти носи „Заедно в час“?

2013 година взех участие в студентските протести и тогава за първи път през живота ми се почувствах на място с толкова хора, които мислят като мен, които са като мен и на които аз се възхищавам. В този момент срещнах много хора с моите ценности и бях много щастлив. Вторият път беше на обучението на „Заедно в час“ – над 70 човека със сходни ценности, мислене, представи как трябва да е устроен светът, буквално с всеки един можеш да поговориш. Чувствам, че другите учители от общността на „Заедно в час“, екипът, съмишлениците са хора като мен, че заедно можем да променим реалността към по-добро и това е невероятно

По време на всички обучения, когато се видим, е много приятно да общуваме един с друг, помагаме си, споделяме дори моментите, в които сме имали трудности, и осъзнаваме, че това е нормално. Също така ми носи възможности личностно развитие – аз се чувствам доста променен, представите ми за света и нагласите ми също – спрямо темата за образованието, учениците, малцинствата, кой какво може и изобщо накъде трябва да вървим. Самият дух на „Заедно в час“ е истински ценен. И другото са възможностите, които дава програмата – аз чувствам, че мога да се справя с всяко предизвикателство, защото знам, че имам подкрепа, както и научих, че във всяка ситуация може да си ученик или учител. Дори да сгрешиш, да не е твоето нещо да бъдеш учител, пак ще научиш много уроци предвид задълбочеността на работата. Лидерските умения, които развиваш като учител, ще ти бъдат от полза дългосрочно и можеш да използваш в различни сфери.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваВ супер класа на един супер учител – Тодор Добрев от “Заедно в час”19.03.2018

Още от Под Моста

Момчил РусевHeptagram: в търсене на глобална музика, която да ни откъсне от ежедневиетоМузика