„Ужас” на Дан Симънс – кошмар сред ледовете на Арктика

UjasДан Симънс, автор на титаничната фантастика „Хиперион” и епоса „Илион”, напуска жанра, с който е най-добре познат у нас и потапя читателите си в едно напълно ново, не по-малко мащабно и грандиозно повествование, наречено „Ужас”. Книга, която по мое мнение носи едно от най-точните заглавия в историята на литературата.

„Ужас” е базирана на реални събития и личности. Сър Джон Франклин е пословичен английски джентълмен под чехъл и неуспешен изследовател, известен в обществото най-вече с това, че е изял обувките си по време на поредната си експедиция. През 1845 г., макар и на преклонната възраст от 59 г., сър Джон решава да поведе експедиция към Арктика. На 19 май същата година два свръхмодерни за времето си кораба – „Еребус” и „Ужас”, заедно с екипаж от 129 души, водени от Франклин, вдигат котва и се отправят към ледената пустош, за да не се завърнат никога.  В следващите 10 години 39 нови експедиции отпътуват, за да разкрият съдбата на мистериозно изчезналите кораби.

Виж още: Резерватът на Таласъмите от Клифард Саймък

Първи следи за експедицията намира известният шотландски изследовател Джон Рей през 1854 г. в района на остров Крал Уилям. Рей успява да разговаря с местните ескимоси, които му разказват  за около 40 бели хора, които загиват от глад в този район. Един от тях допълва, че сред умиращите моряци имало случаи на канибализъм. Откритите останки на загиналите и съдържанието на използваните домакински съдове доказват това.
ujas1
Историята на  романа „Ужас” започва в момента, в който двата кораба на сър Франклин са заседнали от две години в ледовете на Арктика, а самият Франклин е отдавна мъртъв. Главен герой е интелигентният и опитен Френсис Крозиър, капитан на кораба „Ужас”, който се бори за собствения си живот и този на 120-ната си души екипаж, които един по един стават жертви на болести, студ, глад и огромно митично чудовище, което ги избива с особена показност и садистичност. В следващите  800 страници Данс Симънс ще разкаже една алтернативна история за може би най-трагичната географска експедиция в историята на човечеството.

ujas3
А историята си я бива.„Ужас” е най-добрият ужас, който съм чел. Книга, която вплита тази думичка с „у” в съзнанието ти и не спира да я повтаря непрекъснато – и буквално, и метафорично. Това е роман за кораб, който се казва „Ужас”, за чудовище, което кръщават „Ужас” и за околна среда, която е толкова ужасяваща и непригодна за човешки същества, че сама по себе си е кошмар на живо. В рамките на стотици страници ние проследяваме жестоката съдба на екипажа на експедицията, който всячески се опитва да се бори с ледовете, бурите, десетките минусови градуси на термометъра, глад и болести, които разяждат тялото. И страниците вървят със същото темпо – бавно и с усилие, точно както на хората в книгата им трябва дни, за да изминат броени километри през безкрайните ледове и тороси. От сега ви казвам – „Ужас” със сигурност не е книга, която ще прочетете за ден или два.

ujas2

Виждали сме много романи за борбата за оцеляване и желанието за живот. За интелигентността и почти безкрайните запаси от сила и енергия на човека, когато той е в смъртна опасност. И тук има подобни мотиви, но Дан Симънс преминава дори тази граница. Авторът достига до точка където отчаянието е толкова голямо, а смъртта толкова близо, че от хората остава единствено егоистична торба с кости, способна на най-ужасяващите убийства, предателство, мерзост и канибализъм. „Ужас” е брутално повествование и няма да ви спести нищо.

Продължава на следващата страница

Страници 1 2

Димитър Панайотов

е на 25 и е завършил “Журналистика” в СУ „Климент Охридски”. Той е основател и главен редактор на “Под Моста”. Интересува се от литература, култура, кино, фотография, дигитален маркетинг и качествена журналистика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to