„Ужас“ на Дан Симънс – кошмар сред ледовете на Арктика

09.04.2014

Виж още: „Морелси“ на Чайна Миевил

Но освен че тя е отчайваща, плашеща, чудовищна книга, в нея има и много други идеи. Въпреки всичко в романа  намират място и човешкото, приятелството, силата на рядко срещания, но наистина несломимим човешкия дух и дори – любовта. Дан Симънс ни разказва мащабна история за арктическите ледове, сблъсква ни с напълно различна и мистична околна среда, разкрива ни  безсмислието на голяма част от стотиците географски експедиции на епохата и в същото време, незнайно как, успява да ни върне и да ни покаже нравите, ежедневието и начина на мислене на тогавашния британски, тепърва колонизиращ свят.

ujas5

Втората част на романа, когато екипажите правят неизбежното и напускат заседналите кораби, е коренно различна, по-приключенска, пътешественическа и изпълнена с много повече действие. В нея един срещу друг застават последните оцелели – най-човечните и онези, които са се превърнали в повече от чудовища. Тук човешките зверове успяват да засенчат със своята жестокост свръхестественото същество, с цялата му кръвожадност и брутално хладнокръвие.

Краят на книгата поема в съвсем друга посока, не е бомбастичен, но със сигурност е неочакван. Симънс не оставя неразгадана мистерия и обяснява произхода на чудовището. В последната си част романът става по-скоро философски. Разказва ни за едни напълно различни човешки същества, ескимосите, за техния начин на мислене, бит и митология. В тази част писателят разсъждава върху връзката ни с природата и със стихиите, казва ни колко сме зависими от тях и ни показва как същества от нашия биологичен вид могат да са толкова по-различни от нас и въпреки научната си изостаналост – толкова по-мъдри и свързани. Задава въпроса какво търсят тези 129 души (а също така и днешният „разумен” човек) там, където изобщо нямат работа…

ujas4
И всичко това е една малка част от посланията, идеите и концепциите включени в романа. Книгите на Дан Симънс никога не са прости и обикновени. „Ужас” е дълбока, интересна, интелигентна и изключителна атмосферична книга. За нея няма жанр. В книгата се съчетават историческият, научният, приключенският, митологичният, фантастичният и хорър жанрът. Но въпреки това романът не е за всеки. Чутовната му големина от 800 страници би уплашил дори най-закоравелия читател. И наистина – обемът е излишно раздут и „Ужас” спокойно можеше да бъде с около 200 страници по-кратък. На моменти темпото издиша, действието се застоява твърде дълго, за да не се случи и каже нищо. Самото й четене в определени откъси е тежко и отчайващо, точно както цялата й концепция. Но накрая, ако след всичко прочетено в това ревю, решите, че книгата ще ви е интересна – не се колебайте. Прочитането й носи удоволствие, точно както след дълъг път, изпълнен с трудности препятствия, но най-сетне преминат се обърнете и откриете, че пътешествието си е заслужавало. Повярвайте ми – освен ако не ви падне на главата, „Ужас” няма да ви убие.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под Моста10 класически романа, които всеки трябва да прочете09.02.2021

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от септември, които трябва да слушатеМузика