„Ужас“ на Дан Симънс – кошмар сред ледовете на Арктика

09.04.2014

Виж още: „Морелси“ на Чайна Миевил

Но освен че тя е отчайваща, плашеща, чудовищна книга, в нея има и много други идеи. Въпреки всичко в романа  намират място и човешкото, приятелството, силата на рядко срещания, но наистина несломимим човешкия дух и дори – любовта. Дан Симънс ни разказва мащабна история за арктическите ледове, сблъсква ни с напълно различна и мистична околна среда, разкрива ни  безсмислието на голяма част от стотиците географски експедиции на епохата и в същото време, незнайно как, успява да ни върне и да ни покаже нравите, ежедневието и начина на мислене на тогавашния британски, тепърва колонизиращ свят.

ujas5

Втората част на романа, когато екипажите правят неизбежното и напускат заседналите кораби, е коренно различна, по-приключенска, пътешественическа и изпълнена с много повече действие. В нея един срещу друг застават последните оцелели – най-човечните и онези, които са се превърнали в повече от чудовища. Тук човешките зверове успяват да засенчат със своята жестокост свръхестественото същество, с цялата му кръвожадност и брутално хладнокръвие.

Краят на книгата поема в съвсем друга посока, не е бомбастичен, но със сигурност е неочакван. Симънс не оставя неразгадана мистерия и обяснява произхода на чудовището. В последната си част романът става по-скоро философски. Разказва ни за едни напълно различни човешки същества, ескимосите, за техния начин на мислене, бит и митология. В тази част писателят разсъждава върху връзката ни с природата и със стихиите, казва ни колко сме зависими от тях и ни показва как същества от нашия биологичен вид могат да са толкова по-различни от нас и въпреки научната си изостаналост – толкова по-мъдри и свързани. Задава въпроса какво търсят тези 129 души (а също така и днешният „разумен” човек) там, където изобщо нямат работа…

ujas4
И всичко това е една малка част от посланията, идеите и концепциите включени в романа. Книгите на Дан Симънс никога не са прости и обикновени. „Ужас” е дълбока, интересна, интелигентна и изключителна атмосферична книга. За нея няма жанр. В книгата се съчетават историческият, научният, приключенският, митологичният, фантастичният и хорър жанрът. Но въпреки това романът не е за всеки. Чутовната му големина от 800 страници би уплашил дори най-закоравелия читател. И наистина – обемът е излишно раздут и „Ужас” спокойно можеше да бъде с около 200 страници по-кратък. На моменти темпото издиша, действието се застоява твърде дълго, за да не се случи и каже нищо. Самото й четене в определени откъси е тежко и отчайващо, точно както цялата й концепция. Но накрая, ако след всичко прочетено в това ревю, решите, че книгата ще ви е интересна – не се колебайте. Прочитането й носи удоволствие, точно както след дълъг път, изпълнен с трудности препятствия, но най-сетне преминат се обърнете и откриете, че пътешествието си е заслужавало. Повярвайте ми – освен ако не ви падне на главата, „Ужас” няма да ви убие.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаСреща с Яник Енел, автор на „Дръж здраво венеца си“18.03.2019

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика