В дебрите на скандинавското кино… и всичките му достойнства

17.05.2016

photo1По-миналата седмица присъствах на едно доста интерактивно и уникално само по себе си събитие. Типично привикнал повечето културни събития, хващащи окото, да бъдат съсредоточени в столицата, бях изненадан, че подобно нещо може не само да се реализира, но и да събере солидно количество хора извън столицата. Става въпрос за кино форума „5 и ½ Скандинавски визии за Култура“, който се проведе между 2-ри и 5-и май в град Варна.

Елица Матеева, артистичен директор на „5 и ½ Скандинавски визии за култура“, всъщност определя самата инициатива като форум. Форум, на който специално селектираните филми целят да доставят естетическа наслада у зрителите, обогатявайки културния живот на града със специфичния си поглед върху живота като едно безкрайно впечатление – понякога странно, но пък винаги предизвикващо вечно търсената от всички промяна.

Неслучайно и прожекциите бяха проведени в едно доста удобно и подходящо за случая място, а именно ‘Contemporary Space’, което със своя интерактивен и арт интериор допринасяше допълнително за пълната атмосфера.

Винаги съм харесвал европейското кино. Не само защото го чувствам близко, а и заради самия му подход. Филмовите продукции, създавани на стария континент, винаги са били насочени повече към смисъла, отколкото към ефектите. Дотолкова, че това се е превърнало в тяхна характеристика и отличителна черта. Европейските филми не приспиват човешкия мозък със зрелища, а му дават храна. Душата на това кино е търсенето на смисъла… разрешаването на различни философски дилеми и най-вече даването на отговори – на множеството въпроси, които често си задаваме. Европейското кино не ни представя идеален свят. То ни показва реалността такава, каквато е и ни помага да се ориентираме по-добре в нея.

Честно да си призная, досега не бях гледал много филми, продуцирани и снимани в Скандинавия. Именно заради това този фестивал пробуди интерес у мен. Той беше като среща с непознатото. Първото, което ми направи впечатление в скандинавските филми, които гледах в рамките на форума, беше, че те са много реалистични и откровени. Зрителите биват буквално сблъсквани с общественото положение и различните проблеми, терзаещи тези народи. Тяхното кино показва един достатъчно добре развит и усъвършенстван социум, който обаче преживява своите екзистенциални кризи и катарзиси. Както е добре известно, политическите системи в скандинавските държави са достатъчно развити, така че хората да поддържат нужния стандарт и материални блага, за да се чувства добре. Уви, обаче обществата в скандинавските държави, притежаващи както нужния минимум, така и много повече, страдат от други кризи на духа, които изглеждат неминуеми. Които трябва да бъдат преживяни.

Ето с това ме привлече скандинавското кино – с факта, че се занимава с духовните потребностти на хората, които вече са покрили физическите си нужди. И точно затова се радвам, че подборът от филми в рамките на форума беше достатъчно добър – за да получа нужните отговори и за да си задам още и още фундаментални въпроси, касаещи човешкото ми съществуване.

Но нека разкажа повече за филмите.

AfinnTheGrandad1

За мое искрено съжаление, пропуснах първия ден от събитието и първия филм, който гледах от „5 и ½ скандинавски визии за култура“, беше излъчената във втория ден Исландска продукция от 2014: „Старчето“.

Това е филм, който ни запознава с Гуйон. Мъж, водил спокоен и уравновесен живот, на когото му предстои да се пенсионира. Старчето, чието съществуване е напълно подсигурено материално откъм жилище, пари и семейство, е на път да се сблъска с нещо по-мащабно, а именно – екзистенциална криза и търсенето на себе си. В тази филмова продукция зрителите ставаме свидетели на тревожното битие на един човек, поставен на кръстопът. На човек, който, макар и извървял дълъг житейски път, трябва тепърва да избере посоката си. Интересното в този филм е подходът, който режисъорите са избрали, за да представят цялостната идея. Макар да се води, че „Старчето“ е комедия, за мен това си беше същинска драма с нейните докосващи моменти, вкоито зрителят съпреживява случващото се, заедно с главния герой. Неслучайно продукцията получава и номинация за наградата „Елда“ за актьор на годината в лицето на Сигурдур Сигурйонсон. Макар следващите филми да бяха зашеметяващи и като идеи, и като изпълнение, този остана моят фаворит – най-вече заради своята безкомпромисност. От какво значение е извървеният житейски път, когато пред нас се откриват нови и нови непознати и объркващи хоризонти?

hotellДруг филм, излъчен в уютната зала на ‘Contemporary Space’, беше ‘Hotel’. Това е една копродукция между Швеция и Дания, осъществена през 2013 година, режисирана от Лиса Лангсет.

‘Hotel’ е една история, която ни запознава с Ерика, чийто живот е перфектно устроен и заплануван. Тя е от онези жени, на които им предстои едно от най-знаменитите събития в живота – раждането. По-неведомите пътища на съдбата обаче мечтите на Ерика се разбиват и нейното дете се ражда със здравословни проблеми, които успяват да я травмират дотам, че тя да загуби твърда почва под краката си и да потърси професионална помощ. Този филм въздейства най-вече емоционално. Зрителят успява да влезе тотално под кожата на главните герои, сблъсквайки се с техните психологически проблеми. Сигурен съм, че всеки, който гледа филма, може да открие частица у себе си във всеки един от персонажите, опитващи се да си помогнат по нестандартен начин. ‘Hotel’ ни предлага не само алтернативен поглед над спохождащите ни драми в живота, но и над методите, които можем да приложим, за да се спасим от тях. Това е филм, в който самите ние ставаме част от действието, влизайки под кожата на героите, които в отчаен опит опитват да се спасят от потискащите ги травми.

Филмът съвсем заслужено получава следните награди и номинации: МФФ в Маракеш – най-добра актриса (Алисия Викандер); награди „Гулдбаге“ – най-добра поддържаща женска роля (Анна Бйелкеруд); номинации за най-добър сценарий, най-добра поддържаща женска роля (Мира Еклунд); най-добра поддържаща мъжка роля (Давид Денсик).

Краят на програмата на „5 и ½ скандинавски визии за култура“ е ознаменуван с шведския филм „Среща на випуска“, който като концепция и изпълнение е може би едно от най-изумителните неща, които някога съм гледал.

В него главна героиня е Анна Одел, която е и режисьор. Освен всичко това, историята е вдъхновена от реални събития, случили се в живота ѝ. „Среща на випуска“ е нестандартна и неправолинейна продукция, чийто сюжет търпи интересно и неочаквано развитие.

Представената на зрителя история е ориентирана около самата Анна Одел, която не е поканена на срещата на випуска. Тогава тя решава да заснеме филм, в който се показва това, което е щяло да се случи при нейното евентуално посещение на тази сбирка и при сблъсъка ѝ с бившите си съученици, с които е делила не чак толкова приятни спомени. Този своеобразен филм в филма ни отвежда в нашите собствени спомени към училищните години и представите, които сме си изградили към бившите си съученици. Истински стряскаща за мен беше реалистичността на представяне на действието. Но най-важното от всичко е, че самата история бива предадена от няколко гледни точки – както от тази на Анна, така и от тези на съучениците, така че зрителят да има свободен избор към кого да изпита емпатия и към кого – не.

Филмът получава следните награди и номинации:

МФФ Венеция – награда на ФИПРЕССИ; МФФ Стокхолм – най-добър режисьорски дебют и номинация за най-добър филм; МФФ „Нови Хоризонти“, Вроцлав – Голямата награда; МФФ Братислава – награда на студентското жури; МФФ Брюксел – награди за най-добър филм и най-добър дебют; МФФ Дъблин – награда на критиката; Награди „Гулдбаге“ – най-добър филм и най-добър сценарий.

atertrallen

Силно препоръчвам и трите филма, чиито прожекции успях да посетя по време на инициативата. Не само заради тяхното качество като продукции, Тези филми бяха едно символично пътуване – към бъдеще, минало и настояще. Винаги съм смятал, че ролята на изкуството е да ни разтърсва и да пробужда умовете ни, а тези филми са повече от подходящи точно за това. Много от нас, българите, мечтаят да достигнат скандинавските стандарти на съществуване. Животът в тези северни страни е повече от примамлив. Но готови ли сме да приемем предизвикателствата, лежащи отвъд него. Тяхното кино е насочено точно към духовните проблеми, тези, които съществуват въпреки материалната удовлетвореност. И е хубаво да се запознаем отблизо с тях, за да бъдем подготвени. За това, което ни предстои в бъдеще.

Дните на „5 и 1/2 скандинавски визии за култура“ минаха неусетно и (освен множеството теми за размисъл) оставиха в мен и едно приятно усещане. За това, че у нас все повече и повече се оформя почва за алтернативни събития, които привличат млади и интелигентни хора.

И се надявам тази тенденция да се засили, защото тя ще доведе до оформянето на едно по-силно и мислещо извън кутията гражданско общество.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаКиномания 2018: "Далеч от брега" и в мрежите на кръстопътя21.11.2018

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика