Въобразимите и невъобразимите измерения на ужаса -„Целунат от Бога“ от Явор Цанев

13.09.2018

Тази година е изключително силна за издателска къща „Изток-Запад“ в публикуването на книги от родни автори.

След излизането на сборниците ‚Симфония на мъртвите“ на Сибин Майналовски, „Рецепта за кошмари“ на Иван Атанасов и „Парчета“ на Николай Николов-Козия, сега почитателите на късата форма могат да се зарадват и на още една книга, побираща истории, както на фантастична и хорър тематика, така и напоени със солидна доза реализъм.

Тя носи заглавието „Целунат от Бога“ и е най-новият публикуван труд на Явор Цанев.

Освен, че има една стихосбирка и пет сборника зад гърба си (някои, от които преиздавани) Явор Цанев е известен у нас и като силен и самоотвержен радетел на остросюжетната литература.

Освен, че повече от шест години, той активно публикува на всеки три месеца списание за фентъзи, хорър и sci-fi – Дракус, издателството му (носещо името на периодиката) проправя път на много родни, тепърва пробиващи автори, осигурявайки, както множество възможности за участие в различни тематични конкурси, така и за качествена работа върху произведенията им.

Дори тези, които не са чували за Явор Цанев, биха могли да заключат по биографията му, че той не е просто автор или издател, а човек, отдал солидна част от живота си за развитието на жанровете у нас.

Още преди да започна да чета последният му сборник се замислих не е ли точно това целувката на Бога – когато човек е дарен с талант и умения, но заедно с тях над него тегне и отговорността да не ги пропилява, а развива постоянно. Допринасяйки така още повече за заобикалящия го свят. Поне това беше първата ми асоциация, познавайки Явор.

Какво могат да очакват читателите от тези 242 страници?

Всеки, който е чел Явор Цанев знае, че творбите му трудно могат да бъдат сложени под общ знаменател. Те не просто са изключително разнообразни откъм идеи и тематика, но и откъм начини на въздействие.

„Целунат от Бога“ отразява точно това качество на Явор. Да събира вдъхновение от различните страни на живота (дори тези, за които рядко говорим!) и да го облича с богатото си въображение. Ето как се получава така, че дори най-невероятните космически истории, които пише, са неимоверно свързани с нас и изтичащото ни като пясък ежедневие.

Селекцията от двадесет и два разказа в сборника, предлага както някои съвсем нови, така и няколко стари произведения на Явор, които обаче препрочетох отново с притаен дъх…

Знаете ли? Едно от уменията на Явор е почти винаги да предлага разказ с непредвидим край. Доста от неговите истории успяват да предизвикат напрежение още в самото начало и не могат да бъдат оставени преди да бъдат изцяло прочетени. Всички читатели знаят това особено чувство на вълнение, когато поглъщаш страница след страница и искаш колкото се може по-бързо да стигнеш до кулминацията и развръзката. Разказите на Явор са така построени, че макар и да съдържат множество детайли, нито един от тях не издава напълно какво ще последва. Те са като буря. Връхлетяват и остават запомнени за дълго, тъй като имат способността не просто да хвърлят съзнанието във въртележка от мисли и въпроси, но и да го провокират със (често) странни, но и доста правдоподобни идеи и концепции, които просто се запечатват. Ставайки част от четящия.

„…Когато ужасът идва, разумът отстъпва; когато един страх бъде осмислен и осъзнат, а после го застигне друг, по-настръхващ, разумът се отдръпва още по-дълбоко… и пак, и пак… Тези приливи и отливи на съзнанието оставят своите следи по брега, но отмиват късове от него и подкопават света. Твоя свят, в който се опитваш да се вкопчиш, но ти се изплъзва…“

Книгата започва с „Квартирата“. Симпатичен хорър разказ за един странен субект, който незнайно защо решава винаги да наеме най-мизерната и евтина квартира. Творбата засяга темата за маниакалността и за чисто човешкия навик да успяваме винаги да изградим собствено оправдание за постъпките си, колкото и недостойни да са.

Следва титулния разказ, който ни запознава с историята на един графичен дизайнер, чийто житейски път го прекарва през множество възходи, за да покаже, че всеки успех си има цена, и че най-опасното на усмивката на съдбата е заслепяващият ѝ блясък. Какво точно е целувката на Бога? Дар свише или прозрение, което трябва да извлечем от нещата, които ни сполетяват. Едноименния разказ ни показва как никога не трябва да си вадим крайни заключения за случващото ни се. Защото винаги следва потенциално продължение…

Третата история ще се хареса изключително много на почитателите на кървавия хорър. Той среща читателите с двама музиканти, които се оказват в плен, заради собствения си талант и направени избори. Написан в грабващия стил „от първо лице“, този разказ замисля за това – възможно ли е човек да се откаже напълно от започнатия път и каква е цената, която трябва да се заплати при завръщането към него.

Една от силните страни на Явор е, че почти винаги успява да предаде случващото се в разказите ефектно, през очите на главните герои. Освен това, авторът отправя погледите на персонажите не само навън, но и навътре. Така самите читатели имат възможността да изпитат емоциите, съпътстващи участниците в сюжета.

Такъв разказ е „Home sweet home”, в който, на главните герои, току-що пристигнали на нова планета с надеждата за заселване, ще се наложи да пристъпят в чудати и на пръв поглед безобидни къщурки. Усещанията, които връхлитат мъжете в разказа, успяват успешно да плъзнат и в четящия. Характерът им, обаче е странно противоречив. И в този разказ е силно засегната темата за това какво губим, когато решим, че сме спечелили… Двойственият характер на късмета е разгледан под интересен и леко зловещ начин и в „13 черни котки“.

„…Петък вечер си е задължително време за разпускане по всички краища на света – най-вероятно такава е била и единадесетата Божа заповед…“

Друго, в което Явор Цанев е добър, е изграждането на наистина мрачни апокалиптични сюжети. От разказите „Старото гробище“ и „Вода при водата“, не просто ме побиха тръпки… Те успяха да отключат в мен един особен и първичен страх, обвързан не просто със собствената ми смъртност, а въобще с тази на целият човешки род.

Авторът е добър обаче не само в атмосферичния ужас, но и в това фокусът да е върху динамиката на сюжета и зрелищата. Ето защо и почитателите на такъв тип разкази, които обичат също и текстовете за кръвопийци, зомбитата и други ужасяващи същества също ще намерят по нещо за себе си в творбите „Сърдити небеса“ и „Вампирите от предградието“. Два разказа със солидна доза екшън, написани в кинематографски стил.

Чудовищата при Явор Цанев, обаче не винаги са само от фантастичен или митологичен характер. Много често те са просто хора от плът и кръв, със своите мотиви и обосновано безумие. На какво са способни те, особено обладани от чувството за отмъщение, може да бъде прочетено в разказите „Синът на ковача“, „Хеви метъл“, и „Домашната прислужница“.

Ако сте от хората, които си мислят, че хорърът е от жанровете, които са лесно изчерпаеми, тази книга е възможно сериозно да промени мнението ви. Явор Цанев е от тези автори, които успяват цялостно да разгърнат пълният потенциал на остросюжетната литература.

„…Как само изкукуригват хората – всеки със своята лудост…“

В „Целунат от Бога“, освен всичко описано по-горе ви очакват също – пътуване във времето и пространството, разходка „край дървото на Вси светии“, пътешествие до мистичните земи на драконите и (може би) надникване в отделни прозорци, илюстриращи вероятното ни бъдеще. Тъй като за Явор имам чувството, че е един от съвременните български автори-футуристи, чиито възгледи за това, с което предстои да се сблъска човечеството, са съвсем обозрими. И най-вече обясними.

Ако харесвате автори с богато въображение и книги с вдъхновяващи идеи, потърсете творбата. Освен пълното читателско удоволствие, което ще получите, е съвсем вероятно вашите фантазии също да се развинтят, а възприятията ви – обогатят. Защото запомняме най-вече тези книги, които ни срещат с нещо ново; нещо неподозирано. Нещо открехващо. Като същинска целувка от някое божествено създание…

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия Илиева„Катафалка, два носорога“ от Петър Крумов27.11.2017

Още от Под Моста

Мирослав Петров, главен директор Продажби VIVACOM
Боян СимеоновVivacom представи Viva Smart – нова платформа за цялостни IoT услуги и решенияОбразование