Пияната от носталгия и илюзии “Въртележка” на Уди Алън

Колкото обичан, толкова и отричан, Уди Алън продължава да прави филми най-вече заради себе си и без да се повлиява от чуждото мнение. Той остава верен на традицията да приготвя по един филм всяка година, а заглавието от 2017 е „Въртележка“.  Видяхме го за първи път на Киномания 2017, когато 81-годишният творец потвърди и пред българските зрители по нещо от твърденията и на двата лагера – режисьорът може и да се е поизчерпал, но умее да прави клишетата вълнуващи.

Историята ни пренася в Кони Айлънд през 50-те. То е място за бягство и развлечение за всички останали, освен постоянните обитатели. Насред увеселителния парк живее обикновено семейство, чието досадно ежедневие е разклатено, когато пристига дъщерята от първия брак на съпруга. Каролина е избягала от мъжа си гангстер и е на път за завърти въртележката в нежелана за втората си майка посока.

В историята ни въвежда глас на разказвач – познат похват за филмите на Алън, но тук успяваме да видим и лице. С такова услужва Джъстин Тимбърлейк, който е Мики – спасител на плажа с мечти за драматургично бъдеще. Героите, които той ни представя, приличат на излезли от въображението на начинаещ писател. Затова и неговата неопитност може да изтълкува като извинение за някои баналности, които предстои да видим.

Сюжетът не се отличава с оригиналност, имайки предвид основните мотиви, на които разчита. Изчерпан семеен живот, изневяра и съперничество не са елементи, които не виждаме за първи, нито последен път. Те обаче са реализирани по приятен и увлекателен начин, който предотвратява усещане за предъвкана мелодрама.

Основна заслуга за това имат актьорските изпълнения, които са една от двете основни причини гледането да си струва. Женените Хъмпти и Джини присъстват ярко, въпреки изхабени от употреба образи със съдба като тяхната. В душевността на застарелия и позакръглен съпруг, който има проблеми с алкохола, надникваме благодарение на Джим Белуши. Той превежда героя си от бащинска загриженост през гняв до отчаяние без да прави Хъмпти отблъскващ за зрителя. Той обаче не е единственият, който буди симпатии, защото сценарият подхожда към всеки от персонажите с разбиране. „Когато става дума за любов, често се оказваме врагове на самите себе си“, чуваме в трейлъра и тази репликата се превръща в мото, което обединява героите.

Спасиелят Мики ни се струва лежерен в сравнение с обичайния невротичен удиалънов герой с афинитет към драматизиране, който стикова линиите на сюжета. Джъстин Тимбърлейк с присъствието си стои по-съвременно в сравнение с колегите си. Въпреки че се справя с изпълнението, трудно го възприемаме като толкова вплетен в героя и обстановката, колкото са останалите съставки на филма. В компанията на останалите актьори на екран химията успява да проработи, като например при него и Джуно Темпъл. Като Каролина тя уцелва мярката между кукленска кокетност и сериозност и още в първата сцена успява да зададе верния тон. Тя избягва клишето за разглезената мутреса, като прави по-лесна идентифицирането с нея.

Ако ви трябва само една причина, заради която да гледате „Въртележка“, то това е Кейт Уинслет. Нейната Джини е актриса, прекъснала кариерата си, неудовлетворена от настоящето и копнееща по неосъщественото. Сбогуването с мечтите я води до ежедневно поемане на хапчета, за да издържи шума на Кони Айлънд, където работи като сервитьорка. Уинслет се потапя с всеки жест, гримаса и реплика в образа на поизхабена, но все още красива жена, като пресъздава живо и автентично многото състояния и промени у меланхоличната, но жадна за живот героиня. Както при екранния й съпруг, така и в случая на Кейт Уинслет, монолозите дават възможност за по-театрално развихряне, от която тя майсторски се възползва и си спечелва аплодисменти (а защо не и номинация за „Оскар“).

Внушенията нямаше да са същите без операторската работа на Виторио Стораро. Той надминава себе си от предишното партньорство с Уди Алън в ‘Café Society’ и прави местността като излязла от картина. Операторът окъпва кадрите в цветове, чиято гама и наситеност кореспондира с чувствата от екрана, като жизнеността при тоновете контастира с отсъствието на такава при героите. Лицата им се осветяват от огнените залези и трептящите светлини на лунапарка, сякаш целта е да се прехвърли искрата, от която толкова се нуждаят познайниците от Кони Айлънд.

Надежда за това обаче не е предоставена дори в образа на бъдещето – сина пироман на Хъмпти и Джини, който намира утеха в огньовете, които пали. „Въртележка“ не търси решение на проблемите на своите герои, а устройва пиршество с техните разочарования и илюзии. Така филмът набляга повече на актьорски изпълнения и кинематография, отколкото на разказа, който все пак остава приятен с превеждането през фин хумор и ненатрапчив мелодраматизъм. Краят не дава отговор как трябва да се постъпи – интересното на въртележката е самото й движение и на какво са способни героите, щом попаднат в него.

Деница Димитрова

е на 23 г., завършила е „Социален мениджмънт“ в родната си Варна, а по настоящем изучава електронни медии в Софийския университет. Отразява онова, което я впечатлява, вдъхновява и кара да се наслаждава на бъркотията живот в блога си Wondermess. Не може да живее без повсевместно търсене на красота, изкуство, пътувания… и кафе, даващо енергия за всичко останало.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to