Кино

„Възходът на Скайуокър“ е падението на „Междузвездни войни“

18.12.2019

С повече от 40 години и над 10 игрални филма, поредицата „Междузвездни войни“ носи отпечатъците на десетки страхотни творци от киното и литературата. Творческата визия на Джордж Лукас винаги е била ръководеща в развитието на поредицата преди закупуването ѝ от „Дисни“ през 2012 година, но той дори не е режисьор на втория и третия филм от оригиналната трилогия, „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“.

С либералното си отношение Лукас е позволил на редица автори на книги, сценаристи, гримьори и други режисьори да допринесат към създаването и формирането на попкултурния феномен, който „Междузвездни войни“ е днес. Всички те, включително и самият Лукас, са вкарали иновативни елементи чрез своето възприятие за любимата на всички далечна галактика.

След закупуването на поредицата от „Дисни“, корпоративният гигант разгневи мнозина с това, че отстрани от канона на „Междузвездни войни“ всичко извън основните филми. „Дисни“ все пак оправда решението си с валидния довод, че трябва да предостави на режисьорите си свободен творчески ценз да създават нови и неизследвани истории. Въпросните избраници първоначално бяха Джей Джей Ейбрамс, Райън Джонсън и Колин Тревъроу.

Ейбрамс режисира седмия епизод от сагата, „Силата се пробужда“ – нищо повече от здравословна доза носталгия и поставяне на новите фигури върху масата за игра, почистена от „Дисни“. Джонсън пък направи огромна стъпка напред с осмия епизод, „Последните джедаи“, с дръзки художествени решения, базирани на човешката природа и уязвимост на главните герои в историята.

Но не на Колин Тревъроу, а на удобния корпоративен служител Ейбрамс в крайна сметка бе възложена направата на заключителния девеети епизод. „Възходът на Скайуокър“ се представи като неговата възможност да се утвърди в историята на попкултурата като гигантът, върнал поредицата „Междузвездни войни“ до върха на художествената ѝ зрялост и популярността ѝ или пък да пропадне като безлика фигура, вкопчена в носталгията по отминалите дни.

За съжаление, втората опция е тази, която вече е реалност. В „Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър“ липсва именно искрата оригиналност, иновативния подход на възторжен творец, на когото е предоставена възможността да работи в далечната галактика, която светът обича още от 1977 година насам – с други думи, липсва дозата уникалност, предоставена от всички тези хора, за които изписах първите пет параграфа от този текст.

Тази искра личи дори в трилогията от предистории, пусната по кината от Джордж Лукас между 1999 и 2005 година и често критикувана несправедливо. В тези три филма светът на действието бива обогатен, разширен и задълбочен до невиждана преди степен, с логически и емоционално издържани структури, макар и поднесени с легендарни вдървени диалози от рода на „Не харесвам пясък“.

„Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър“ не допълва с нищо широкия тематичен спектър на поредицата или мащабът на действието ѝ, но с готовност променя тона от такъв на космическа сапунена опера и приключенски филм в такъв на класическа приказка на „Дисни“. Водещият елемент в тази трансформация са абсурдните нови способности и аспекти на Силата, които Джей Джей Ейбрамс предупреди в интервю, че ще въведе в деветия епизод.

Навлизане в по-нататъшни подробности относно естеството им би представлявало спойлер, но няма да издам нищо от сюжета, казвайки, че те подкопават логиката зад 99 процента от действието в предхождащата сага, както и всякакъв реален драматизъм в новия филм – отвъд първичната, първосигнална емоционалност. В поредици като „Междузвездни войни“ и „Стар Трек“ малките сюжетните дупки са неизбежни елементи, които всички приемаме с крайната цел да се гмурнем в действието и да го съпреживеем пълноценно – но когато дупката поглъща толкова много от видяното дотук, няма как да бъде игнорирана.

От тези недостатъци на сюжета и сценария страда развитието най-вече на главната героиня Рей и на антагонистите – мистериозно възроденият император Палпатин, чието присъствие бе разкрито още с първия тийзър за филма – и Кайло Рен. В ролите Дейзи Ридли, Йън МакДайърмид и безкрайно талантливият Адам Драйвър дават всичко от себе си, но остават ограничени от поставените им сценарни рамки.

По-нататъшни разяснения отново биха ни отвели твърде близо до територията на спойлерите. Измежду поддържащите персонажи Поу Дамерън в изпълнение на Оскар Айзък е единственият измежду оригиналните нови герои от трилогията на „Дисни“, който постига резонен и закономерен завършек на екранната си еволюция. Но не по-назад от него остават някои класически персонажи.

Безспорно най-елегантният аспект от повествованието на Джей Джей Ейбрамс е начинът, по който безупречно, с огромна доза уважение и емоция, завършва персоналната сюжетна арка на принцеса Лея Органа, изиграна от покойната Кари Фишър в съвършено вградени, неизползвани кадри от „Силата се пробужда“. Ролята ѝ има изключителна тежест в сюжета, каквато подобава на легендарна героиня като нейната.

Логически издържано е и завръщането на Ландо Калрисиян, изигран от Били Дий Уилямс, към разгара на действието, както и последствията от неговата поява. С това новата трилогия на „Дисни“ затвърждава тенденцията, засвидетелствана с прекрасните сбогувания на Хан Соло и Люк Скайуокър в предишните два филма, да гради сценариите си в полза на персонажите от оригиналната трилогия с твърде малко вложена творческа мисъл, относно далеч по-важните нови герои.

На визуално ниво лентата не надскача с нищо високо поставената летва от своите предшественици и от другите научнофантастични блокбъстъри, които излизат всяка година. Джей Джей Ейбрамс проявява забележителна липса на въображение в избора си на светове, на които да се развива действието, всички досущ като много други планети, които вече сме виждали в хода на развитието на „Междузвездни войни“.

Това до голяма степен капсулира проблема с целия филм. „Възходът на Скайуокър“ е артистична капитулация пред желанията на една отровена, токсична фенбаза, разкъсвана между всепоглъщащата носталгия по отминалото време и неясните желания за бъдещето. Ако със „Силата се пробужда“ Джей Джей Ейбрамс отдаде почит на цялата оригинална трилогия „Междузвездни войни“, във „Възходът на Скайуокър“ той отдава почит на фенските теории в Reddit и видеоклиповете с гръмки заглавия в YouTube, изпълнени с необосновани, едностранни оплаквания.

За целта мистичната Сила, за която има изписани научни трудове, се принизява до нивото на елементарни магийки, а всичко става предвидимо и неизбежно свързано с миналото. За целта „Междузвездни войни“ остава закотвена в историята си и спира еволюцията на своята идентичност, един изумителен културен процес в ход от повече от 40 години – с други думи, просто спира да бъде „Междузвездни войни“. Това е наследството на Джей Джей Ейбрамс.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова6 фестивални отличника от 2020, които да включим в списъка си за гледане10.03.2020

Още от Под Моста

Боян СимеоновФренските New Wave филмови постери, които разбиха статуквотоКино