„Възвишение“ за българския зрител

05.11.2017

Когато влизах в киносалона, носих със себе си едно монолитно предубеждение. Очаквах нещо хубаво само като идея, иначе с посредствена реализация. По трейлъра на Възвишение предположих, че филмът е заснет с много ентусиазъм. Изглеждаше ефектно. И все пак очаквах да има провал. Бях на една крачка от това да си повярвам.

Предисторията

Преди три години и половина се сблъсках с историята на Милен Русков за пръв път. Във Варна течеше театралният фестивал „Варненско лято“. А гвоздеят на програмата беше постановката на Пловдивския театър – „Възвишение“ на режисьора Иван Добчев.

Представлението беше уникално. Не! Велико. Никога не ходя да искам автограф или снимка от някой актьор, ама в случая си позволих да наруша традицията. Oтидох пред служебния вход на театъра и „дебнех“. После бързо си набавих книгата и погълнах текста за отрицателно време.

Логично след всичко това имах много твърда и непоклатима представа за романа на Милен Русков. Всичко ново би ми се сторило слаб опит, губене на време. Това високомерие от моя страна е наивно. Даже смешно. Филмът на Виктор Божинов разбива на парчета предубежденията ми.

Грешка на всеки зрител

Още в първите минути на филма търсих нещо лошо, за което да се хвана. Всъщност търсих прилики с тетралната постановка. Грешката на всеки един зрител е да търси прилики с нещо предходно. Много често вторият гледа да копира първия. А това кара зрителя във всичко ново да търси частица от старото. Грешка!

Възвишение“ на Виктор Божинов не претендира да бъде копие, нито пък трябва. Още по-малко вече не ме интересува дали създателите на филма знаят за постановката на Иван Добчев. И в двата случая различни хора са адаптирали историята. Което означава многообразие, различни виждания, различен подход… богатство.

Филмът е един нов прочит на книгата. Един елемент от цялото многообразие, което заслужава творбата на Милен Русков. Вярвам, че той е създал текст, който да вдъхновява, да предлага предизвикателства и най-вече да провокира въображение. Всеки творец, приел да интерпретира книгата, се е нагърбил с една трудна задача, която за мен и в двата случая е един успешен продукт за гладния ни зрител.

Филм на световно ниво

Зрителят логично изпитва глад, предвид качеството на българското кино. Появи се филм, при който не чух някой да казва „абе, за български е прекрасен“. За него можем да кажем, че е добър и да мислим как да се популяризира навън. И да заявяваме с гордост, че е български. Да го сравняваме с чужди продукции.

Едно наистина адекватно заснемане и пресъздаване на епохата. Нямаше нищо модерно, което да се натрапи пред очите ми. За разлика от един филм отпреди седем години, пресъздаващ годините след 9-ти септември, в който имаше PVC дограма – пълна некадърност!

Възвишение“ не допуска такива фрапантни грешки. Дори и на дребните не дава шанс. Затова можем да поздравим екипа. Декорите са страхотни, костюмите не подлежат на критика. Ще останете смаяни от пресъздаването на възрожденския Ловеч. Не повярвах, че това е българска продукция.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Наталия ИвановаНадежда и „Урок” за българското кино13.05.2015

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE