„Възвишение“ за българския зрител

05.11.2017

Филмът е заснет хронологично. Както на екран, така и по време на работата на екипа сцените следват реда си според сюжета. Този нечовешки труд се отплаща. Липсват нелогичните картини. А това е особено важно за актьорите, които пресъздават герои, намиращи се дълго време далеч от цивилизацията. Освен това не бива да пропускаме добрия монтаж и великолепната музика на Петър Дундаков.

Адаптацията

Възвишение“ е чудесна адаптация на книгата. Не съм имал притеснение относно езика, подобно на други хора. Може би защото вече веднъж съм наблюдавал един успешен опит и не мога да си представя евентуален провал, противно на предубежденията ми. Плюс това самият Милен Русков е работил по адаптацията. Освен, че е помагал за репликите, той в същото време е дал свобода на сценаристката Нели Димитрова, както тя сподели на пресконференцията, вместо да пази ревностно текста си.

Този съвместен труд дава богати плодове. Сигурно почти няма да има недоволни сред зрителите, чели книгата. Рядко можем да гледаме адекватен филм, правен по книга. Особено, когато страниците са множко, както е в този случай.

Разбира се, има пропуснати моменти. Ала това не е за сметка на сюжета. Няма момент, в който да съм се питал „това пък откъде“. Историята е разказана напълно разбираемо. Посланието на книгата е запазено. Милен Русков не говори за Възраждането с кух патриотизъм. Той е създал художествена творба, която анализира историческите факти с точен мерник. А това се е съхранило в лентата на Виктор Божинов.

Има няколко сцени, които пресъздават силните моменти на книгата и пренасят тази сила на екрана. Загубата на невинността при първото убийството, извършено от дружината на Димитър Общи, изпращането на пребития Гичо от Котел, и последната, която е може би най-близо до духа на книгата. Особено важна е и сцената с Левски. В нея образът на Апостола е обвит в закачлива мистериозност и оставя зрителя сам да прецени дали това е Васил Кунчев.

Актьорите

Поради постановката на Пловдивския театър аз не можех да си представя друг за ролята на Гичо освен Бойко Кръстанов. След филма мнението ми е на кантар. Просто е трудно, когато някой пръв ти е направил впечатление. Но Александър Алексиев изиграва много добра роля и заслужава аплодисменти. Отново обръщам внимание за ползата от многообразието.

Отделно Алексиев е нагърбен с тежката задача да влезе в дрехите на един сериозен герой, през чийто поглед преминава целия сюжет. Смятам, че тези дрехи му седят много добре. Впрочем книгата представлява Гичовия разказ от първо лице. Това е също добре подчертано във филма.

Къде е Гичо без другаря си Асенчо – Простодушния овчар от Жеруна (Жеравна)! В неговата роля влиза Стоян Дойчев, за когото това е дебют в киното. Разбрах това чак след прожекцията на филма и бях приятно изненадан. Дойчев изгражда един успешен персонаж с всичките му качества – простоватост, простодушие, хитрост, емоционалност, немърливост и най-вече способността му да поднася изненади.

Да изреждам всички роли е невъзможно. Но има едно нещо което не поставям на кантар относно филма и театралната постановка. Филип Аврамов определено ми хареса повече от Асен Блатечки в ролята на Димитър Общи. Също така за пореден път оставам впечатлен от Христо Петков. Сега в ролята му на Тодор Шуменеца.

 А за всички останали мога да кажа, че тежат здраво на мястото си. Театралничене? Съвсем леко. Професионализъм? Голям.

Сравнения

Някои настоятелно търсят прилики с „Време разделно“. Да! Пак е суперпродукция. Последният ни добър исторически филм. Но „Време разделно“ категорично представя българите като жертва и заклани агнета, а турците като животни. И не приема друго мнение. Каквото и да си говорим, той служи за оправдание на един срамен процес. Макар че не заслужава. Просто е жертва на политиците. Не казвам, че е лош. Харесва ми. Но няма база за сравнение с филма на Виктор Божинов. Описва и друг период от османското владичество, което автоматично трябва да заработи като бариера за по-нататъшни сравнения.

Във „Възвишение“ се набляга на човешкото, на ентусиазма, на идеите, на движението, прогреса и т.н. „Възвишение“ не използва историята като инструмент за влияние и налагане на мнение. „Възвишение“ дава свобода. Изследва конкретен исторически процес и ги предлага за дискусия.

Да! „Възвишение“ все пак предлага нотка на патриотизъм за търсещите го. Но той не е сляп. Той е разсъдлив. Затова този филм е и за сърцето, и за ума. Филм с адекватен и завършен сюжет, обагрен с много смисъл. Все пак книгата дава сериозна основа.

Това е филм, който не е само за вътрешна употреба, въпреки родната тематика. Героите са богати на качества, които поставят общовалидни за всички хора теми. В съчетание с цялостното ниво на продукцията можем спокойно да го определим като нова глава в българското кино. Еталон от тук нататък за всеки следващ.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Васил Мирчев„На Брега” от Невил Шут или тихата смърт на човешката цивилизация07.08.2017

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър