Вечният Виктор Пасков между баладата и мръсната приказка

Неведнъж съм споделяла любовта си към Виктор Пасков. Това влюбване беше от пръв поглед, пардон, ред и с годините не просто не отшумя, а се засилваше. При първи прочит на новелите на Пасков, бях толкова впечатлена, че дни наред ги сънувах. Сънувах се участник в тях, сънувах думите. После напълно естествено подхванах Германия, мръсна приказка” – четях задъхано, исках още и още от тази литература. След това Балада за Георг Хених” – плачех и препрочитах. Това навярно е най-красивата българска книга.

И сега, когато опитам да изразя думите си и да ви убедя защо си заслужава да четете Виктор Пасков, сякаш буца засяда в гърлото ми. Виктор Пасков не е за всеки – между баладата и мръсната приказка, между нежността и циничността, между скандалите и непоклатимото усещане, че срещаме голяма литература – някои ще се влюбят завинаги, други ще се изгубят.

Благодарение на новите издания на издателство „Сиела” препрочетох Германия, мръсна приказка” и „Балада за Георг Хених” за пореден път. И преди да продължа с това защо непременно трябва да ги прочетете, искам да отбележа чудесно свършената работа на издателството. Отговорен редактор е Христо Блажев, а художник на кориците е Дамян Дамянов, прекрасно уловил посланието и същността на Пасковите творби. Оформлението е забележително – книгите са в перфектен формат. Дебелите корици са точно това, което заслужава тази литература, а шрифтът е идеално подбран, така че всяка страница да е удоволствие не само заради същността си и смисъла, който носи, а и заради лекотата на четене, която предполага. Ето защо и двете издания са чудесен подарък за всеки любител на литературата – аз лично не изпускам случай да препоръчам именно тях.

Трябва да е било меко слънчево утро в началото на есента… вероятно то е било обагрено с някакви багри — но какви?

Съществуват ли още такива багри?

В момента, в който пиша тези редове, навън ръми ситно: късна есенна вечер. Срещуположните блокове изглеждат лилави в мръсносивата мъгла. От време на време долу спира рейс, с отварящо-затваряща се врата. В стаята пълзят сенки, но сянката на Георг Хених не е между тях. Никога не съм усещал самотата тъй силно.

„Балада за Георг Хенрих“

През очите на малкия Виктор, „Балада за Георг Хених“ ни разказва не просто историята на неговото семейство, квартал, ежедневни грижи, изграждането на една дълбоко емоционална връзка с майстора на цигулки Георг Хених, но и ни показва едно друго време, което болезнено напомня ежедневието ни. Смело мога да твърдя, че „Балада за Георг Хених“ ни прави по-сетивни, отваря умовете и душите ни за музиката на цигулката, която никога няма да заглъхне и не губи стойността си – нито с времето, нито с препрочитането.

Спомням си лекциите на Валери Стефанов и думите му, че „Балада за Георг Хених“ прави безкомпромисен анализ на съдбата на твореца в един свят, който жестоко пренебрегва неговата мисия и написва нови изисквания към неговата роля и не мога да не се съглася. С малко думи Пасков успява да разплаче всеки читател, да го накара да се почувства съсед на малкия Виктор, да тича с него от улица Искър до улица Волов, и да се пита – кое е щастието, какво е бедност? И къде между всичко това има място изкуството. Въпросите, които поставя Пасков с тази история и способността си да я разкаже по такъв начин, че да се вреже дълбоко в ума и сърцето на всеки читател, са това, което придават смисъл на живота. Между бюфета и цигулката, между парите и листа хартия, с думи, които ще останат завинаги. 

Дали, след като напусне този свят, човек продължава да живее в съзнанието на другите? Дали — както красиво е казано — духът на майстора се преселва в неговите ученици, а изкуството му — в тяхната памет и дело.

Чешкият лютиер Георг Хених, прекарал в София в самота и бедност последните си дни, творящ цигулка за Господ, е символ не само на образа на твореца, но и на изкуството и живота като цяло. Да отстояваш себе си, творчеството си, красотата – това са основни човешки спънки в заобикалящата ни духовна нищета. Неслучайно „Балада за Георг Хених“  е преведен на десетки езици и печели редица европейски и български награди. Неслучайно „Балада за Георг Хених“ ще бъде вечна.

Едва ли има друга българска книга за последните 30 години, която да е карала толкова читатели да плачат – за Красотата, Любовта, Изкуството. Тя е като пролука към небето, отворила се малко преди Преходът да направи всички ни цинични и иронични. Пасков възвисява, но защото преди това е успял да ни доведе до дъното., пише Бойко Пенчев и ние ще се съгласим безусловно с него. Защото след „Балада за Георг Хених“ сме винаги други, една идея по-добри. Защото „…свещено е изкуството, което бе, което е и което ще бъде!”

Германия, мръсна приказка

Макар този постмодерен роман да е невероятно различен от „Балада за Георг Хених”, Германия-мръсна приказка” предизвика у мен много сходни емоции – стилът на Пасков не оставя читателя нито за миг да скучае, поддържа непрекъснато напрежение. През цялото време исках да разбера какво ще се случи, дишането ми се учестяваше, прелиствах с нетърпение. Фрагментарното повествование, което събира съдбата на цяло поколение, по изумителен начин пародира социалистическия свят. И най-вече – Пасков е безкрайно откровен – груб, вулгарен, циничен, искрен във всичко, което преживява.

Романът „Германия, мръсна приказка“ е фрагментарна картина на 60-те години на 20 век, пътуване в света на илюзиите и мечтите, на безропотното мълчание и политическия терор. Виктор Пасков пародира реториката на политическата система, която в призивите за единство, равенство, братство, крие отрицанието на всичко човешко. Човекът е деперсонализиран – само една конструкция за означаване на изчезващата човешка идентичност. При всяка среща на Пасков с неговите приятели витае чувството за неизживяност, предизвестието на смъртта, която идва изненадващо, неестествено и грозно.

Ти мислиш, че си някаква личност. Всъщност си един глупак. По-лошо: суетен паун. Ето дори в този миг ти се залъгваш с мисълта, че можеш просто ей така да си идеш в България. Ти не си паун, Паско. Ти си щраус. Знаеш ли кой решава кога ще си идеш и кога – не?

Пасков става част от безличната маса, а личните му преживявания губят автобиографичния си характер, превръщайки се в микросюжети от един измислен свят, отворен за различни интерпретации, в които нито персонажите, нито читателите са в изгодна позиция за избор. Героите в романа живеят с ужаса и страха да не бъдат върнати в България. Те са дошли в Германия, водени от порива за един различен свят, който много бързо се оказва зловеща приказна илюзия. Виталността и надеждата угасват в застиналата злокобност на примирението със съществуващия ред.


Въпреки скандалите в живота на Пасков, едно не може да се отрече и то е безспорният му талант и завладяващо творчество. Макар и безкрайно контрастни, „Германия, мръсна приказка” и „Балада за Георг Хених” са олицетворение на многопластието на живота. Четете Виктор Пасков, подарявайте Виктор Пасков, пазете Виктор Пасков. Не всичко е музика и не всичко е мръсно, но едно е сигурно – всичко е любов.

Емилия Найденова

е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to