„Влюбвам се всеки ден и разлюбвам всяка нощ“ – Интервю с Алекс Манчев

31.07.2018

„Красотата се превръща в проблем за жената само в два случая – когато я няма или когато освен нея няма нищо друго.“, Моника Белучи

Алекс Манчев е роден в Санкт Петербург, но живее в България. Завършил е Нов български университет и Националната художествена академия със специалност Фотография. „The Freedom Project” е един от най-големите негови проекти, в който той цели да разголи не само физически жената, но и духовно.

Алекс показва жената в нейните тайни мигове, каква е, когато е сама в своя дом-крепост. Когато обществото не гледа, не критикува и няма глас, а тя е свободна да бъде истинската себе си. Не майка, не домакиня, не съпруга, а чисто и просто един общ множител на всичко това – жена.

Повечето фотографи не обръщат внимание на своя външен вид, все пак не са те тези, които са пред обектива, а зад него. Алекс не е сред тях, той държи на вечната класа, за него изисканото и официално облекло е приоритет, а уханието, носещо се от него, се разпознава под името Dior Sauvage.

Под Моста: Що за човек си, Алекс? Какъв си бил като малък?

Алекс Манчев: Мечтател, иноватор и визионер. Мисля, че до голяма степен съм и класик (душата ми живее в едни отминали времена на кавалерство, джентълментство и рицарство. С риск да кажете, че имам твърде високо самочувствие ще споделя, че винаги вътре в мен съм се чувствал като руски граф – аристократ (може би тук Санкт-Петербург говори… от където съм по майчина линия и често посещавам).

За мен думички като чест, морал и достойноство са основопологащи за начина ми на мислене. Изключително обичам сарказма и иронията и обичам да чувам от хора, които не ме познават дори, колко съм саркастичен и екстравагантен, дори странен :D. Като малък бях много скромно и затворено момче, което странеше от хората.

ПМ: Освен да твориш, какво друго можеш? С какво си „почиваш“?

АМ: Преди да се отдам изцяло на фотографията съм работил най-различни неща в сферата на туризма – като екскурзовод, аниматор, чек-ин на летището, до главен експерт информационно обслужване и компютърен оператор. Мисля, че съм добър психолог и, както моя преподавател в университета каза: „Манчев може никога да не стане фотограф, но е много добър в комуникациите“. Почивам си по най-различни начини: от слушане на музика, гледане на арт кино до това да научавам нови и интересни неща за заобикалящия ме свят.

ПМ: Труден човек ли си вкъщи? Какъв си извън работата?

АМ: Комплексен човек, труден не бих казал. Определено имам ясна идея за това какво искам и хората могат да решат, че съм капризен, а аз просто не искам да се задоволявам с „първото, което попадне“. Всъщност вкъщи рядко имам касателство с други хора, затова смея да кажа, че съм крайно приветлив и спокоен. Зодия скорпион съм и характера ми си има пикове. Ако човек подходи правилно към мен мога да бъда много мил и добър, но ако реши да „си го мери“ с мен мога да бъда болезнено откровен и циничен.

ПМ: В началото, когато още не беше толкова известен, как убеждаваше жените да застанат пред обектива ти?

АМ: Аз и сега не мисля, че съм кой знае колко известен, но да се върна към въпроса – бях откровен, бях вдъхновен. Разказвах идеите и вижданията със страст и тези, които ми се довериха в началото, явно я усещаха. Всяко едно начало е трудно и съм крайно благодарен на момичетата, които ми се довериха, докато още прохождах.

ПМ: Когато се отвори завесата на една жена, какво е най-впечатляващото?

АМ: Жените винаги са ме вдъхновявали много повече от мъжете, не с това как изглеждат на външен вид, не с това какви са физическите им данни, а с това колко дълбочина има в тях. Тяхната емоционалност и душа са безгранични. Мога да се се ровя до безкрай. Женската търпимост към емоционалните разочарования или способността да прощават, майчиният им инстинкт и доброта са изключително интригуващи. Впечатлява ме начинът, по който търсят на кого да дарят доверието си и въпреки всичките им разочарования, не се отказват.

ПМ: Кой е дяволът в жената?

АМ: Не искам да звуча религиозно, но ще кажа суетата … Суетата, разбира се, е нож с две остриета … вероятно може да има полза от нея, но аз виждам предимно страданието, което им причинява. Винаги съм твърдял, че красотата не е външен вид, а отношението към живота.

ПМ: Успя ли да разбереш жената? И жените като цяло?

АМ: Марк Твен го е казал много преди мен: „Жената не трябва да бъде разбирана, тя трябва да бъде обичана“. Разбира се, спечелил съм доверието на не една жена, не само за снимки, но и като психолог. Научил съм много неща за жените в творческия си процес, но не мисля, че дори те самите разбират себе си :). Жените са прекрасни създания и колкото повече запазват именно женската си енергия толкова повече любов могат да дадат.

ПМ: С какво една жена може да задържи най-силно мъжа?

АМ: Не съм голям експерт по темата предвид, че до сега нито мен, нито аз съм успял да задържа жена до себе си. Много ценя това жената да има собствена идея за живота си. Да има виждане каква иска да бъде. Да е специалист в една област, но и да обича това, което прави. Нека това нещо я кара да се чувства пълноценна. В днешно време хората много се разхвърлят, мятат се едновременно на много неща и това не води до нищо.

ПМ: С толкова красиви жени покрай теб, как се сдържаш да не си постоянно влюбен?

АМ: От многогодишния си опит отдавна се научих да неглижирам чувствата си. Да, емоцията по време на снимки е много силна, но това е като суперсила, която трябва да се научиш да контролираш.

ПМ: Кога за последен път се влюби?

АМ: Влюбвам се всеки ден и разлюбвам всяка нощ 😀

ПМ: Коя жена няма да забравиш?

АМ: В интерес на истината помня много жени, но няма за сега някоя, която да се е откроила … не една ми е разбивала сърцето :D.

ПМ: Какво не ти дава мира сега?

АМ: Не бих казал, че чак не ми дава мира, но често претърпявам разочарования с момичетата, които искат да се снимат, но уж не намират време. Смятам, че  щом искаш нещо трябва да инвестираш време и усилия, за да го постигнеш. Не ми допада несериозното отношение при положение, че фотографиите, които правя не могат да бъдат направени от всеки.

ПМ: Какво искаш да ти се случи?

АМ: Щастлив съм с всичко, което ми се е случило до този момент, но както казах, един визионер като мен постоянно търси нови хоризонти. Обичам места като Париж и Берлин, така че със сигурност ще се опитам да пресека пътищата на своето творчество с интериорите на тези градове.

Също така много ми се иска повече хора в България да видят фотографията не просто като снимки за спомен, а като художественото произведение, което може да бъде прекрасна част от интериора им.


Интервюто взе: Ивета Ангелова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"Цигулката, която не само звучи, а и говори - интервю с Тодор Стоянов05.07.2017

Още от Под Моста

Цветелинка ЦветановаQA върху общите заблуди и притеснения за дигиталното образованиеОбразование