„Внимание, психоспусък!“ е поредната порция качествен Нийл Геймън

21.08.2015

1Ако има автор, на когото мога да кажа, че съм абсолютен „фенбой“, то това е Нийл Геймън. Уважавам не само творчеството му, но и цялата му личност и всички странични проекти, с които се занимава. Имам всичко негово, излизало на български, а перлата в короната на колекцията ми от книги е 4-томника ‘Absolut Sandman’ – едно от най-добрите и луксозни комикс издания, правени някогa.  И заради всичко това всеки път, когато седна да пиша за произведение на любимия си автор, ми е много трудно. Защото аз съм интересен случай на „фенбойство“ – вместо да попивам безкритично и с олигофренса усмивка (с пяна в уста) всичко, което Геймън ми поднесе, при мен се получава точно обратното. Към него съм най-подозрителен и критичен. Защото той ми е вдигнал толкова високо летвата си за собственото си творчество, че вече трудно ме впечатлява и понякога – разочарова. Този път обаче не направи нито едното, нито другото.

Внимание, психоспусък!“ е типичен Нийл Геймън. Той не ни предлага абсолютно нищо неочаквано и нестандартно. Това обаче въобще не означава, че е лош. Дори напротив. Ако прочетете ревюто ми за „Дим и огледала“, предишния сборник на Геймън, издаден на български, ще разберете, че за мен той е точно обратното – експериментаторски. Пълен е със страхотни разкази, но в същото време – с кошмарно скучни и несполучливи такива, без дори да броим лошия опит за писане (или превод) на поезия. За сметка на това във „Внимание, психоспусък!“ виждаме най-стандарния и добре познат ни Нийл Геймън – без излишни истории и лоши експерименти. Но има ли нужда да обяснявам, че „стандартен Геймън“, сравнен с останалите писатели, означава в най-добрия случай „безумно различен“ и „гениален“, а в най-лошия „шантав“?
Нийл Геймън

Всички разкази във „Внимание, психоспусък!“ варират от „ставащи“ до „страхотни“. Сборникът е балансиран, лек за четене и нито една история няма откровено да ви подразни, докато много ще ви харесат много. Нещо обаче не му достига да е наистина феноменален и „шедьовър“. И според мен това е твърде осезаемият факт, че разказите не са писани конкретно за сборник с разкази, а буквално са сбирщина от всякакви драсканици на Нийл Геймън, които той решава да събере, за да изкара още някой долар. Въпреки че нивото им, както вече казах, е много балансирано, това не важи за тематиката, стила, атмосферата, жанра и въобще цялостното им усещане. Почти всеки един разказ е коренно различен един от друг по всички горни показатели. От една страна, това води до голямо разнообразие и интерес, но, от друга, е неприятно и хаотично. Лошата подредба и тоталното различие, пречи на читателя наистина да се потопи в страници. В един момент четеш готина криминална история, във втория – хорър история, от която те побиват тръпки, а в третия – тотален психеделично-абстрактен разказ в жанр магически реализим. Всичко това в рамките на няколко десетки страници. И колкото и страхотни да са и трите разказа, всеки един от тях изисква коренно различна нагласа от страна на читателя, защото носи коренно различно послание и усещане от писателя. Получава се един миш-маш, който непрекъснато те вкарва и изкарва от едно състояние в друго. Това сигурно ви звучи много гот, а самият Геймън в увода прави неуспешен опит да обедени по някакъв начин разказите, обяснявайки защо книгата се казва „Внимание, психоспусък!“, което е непреведим израз на английски. Но всъщност е напълно нецеленасочено и необмислено, така че в случая правилото „от дефекта, стана ефекта“ не важи.

Арт от един от разказите в сборника
Арт от един от разказите в сборника

Друг минус отново е фактът, че много готините уводи преди всеки разказ се намират в началото на книгата и за да се прочетат, трябва да се прелиства до първите страни след всеки разказ. Заради всичко това „Внимание, психоспусък!“ отива на второ място в личната ми класация на сборниците на Нийл Геймън. На първото все още седи великолепният шедьовър „Чупливи неща“ (който е най-плавен, оригинален и атмосферичен), а на последно – „Дим и огледала“ (който е точно обратното).

3Въпреки това, би било глупаво да мрънкам за подобни бели кахъри.  Няма нужда да се повтарям и да обяснявам защо Геймън е толкова велик и да ви разказвам подробно за творчеството му – правил съм го в ревютата си за „Никога, никъде, никой“, „Океанът на края на пътя“, „Дим и огледала“. Единственото, което ви трябва да знаете, е, че „Внимание. психоспусък!“ е още над 20 различни истории на Нийл Геймън, които никога досега не сте чели. Над 20 истории, всяка от които на от прилично до невероятно ниво. Страхотен, забавен, страшен, топлещ и смразяващ сърцето и душата, предлагащ ни чиста проба ескейпизъм – Нийл Геймън. Такъв, какъвто си е. Това би трябвало да е достатъчно, за да избягате моментално до книжарницата или сайта на „БАРД“ и да си го вземете.

 п.п.

В книгата има и много готин и дълъг разказ на ‘Doctor Who’, писан от Геймън! Което автоматично повишава оценката ми с поне един пункт, защото, когато го прочетох, получих един малък нърд оргазъм – това е първото ‘Doctor Who’ нещо, превеждано на български. И то от кого!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър Панайотов"Никога, никъде, никой" - Нийл Геймън26.05.2013

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература