Кино

Военните филми – между силата на духа и откровената жестокост

26.03.2020

През XX-и век светът сякаш е бил абониран за войни. За петдесет години има милиони невинни жертви заради чужди каузи и интереси, и фалшиви обещания. Идеализираният образ на войната не важи през последното столетие. Усъвършенстването и автоматизацията на оръжията отнема от достойнството на сраженията и ги превръща в още по-кървави и масови.

Двете световни войни, а по-късно и чувствителната за САЩ Виетнамска война (1955-1975), донасят след себе си много загуби, но и събуждане на съзнанието, а заедно с това и на изкуството. Киното не пропуска да пресъздаде ада, през който преминават войниците. Всяка страна има своя гледна точка. Качественият военен филм обаче се отличава с това, че „добри“ и „лоши“ няма. Всички сме едно, а врагът невинаги стои от другата страна на фронтовата линия.

Противно на всички твърдящи, че днес качеството на киноиндустрията запада, „1917“ ни разтърси и дори най-строгите критици се съгласяват, че е филмът, от който всички имахме нужда. Без излишества, истински и интимен от началото до края. Но той далеч не е единствената военна драма през годините. Лицето на войната получава различни проявления на екран – понякога е фон, понякога бруталността му е център на повествованието.

Нека си припомним какво друго създаде западното изкуство по темата. Списъкът ни не претендира за изчерпателност и е напълно субективен. Няма да откриете непременно най-добрите за всички времена заглавия, но поне една представителна извадка за различните интерпретации на войната през последните десетилетия.

Бунт срещу насилието в „Коса“ (Hair, 1979)

“Let the Sunshine In” и “Aquarius” звучат от класиката на режисьора Милош Форман. Близо дванадесет години след излизането на едноименния мюзикъл, на бял свят се появява и екранната му версия.

Войната във Виетнам е в разгара си, а в САЩ  хипи движенията са масови. Трийт Уилямс влиза в ролята на Джордж Бъргър, Джон Савидж пък е новобранецът Буковски. Момче от Средния Запад се сблъсква с хипитата от Ню Йорк по пътя си към военната база. Филмът не е типичната антивоенна драма. Наблегнато е на вътрешните конфликти на героите, на лутанията им между културните различия и класовите разделения. Докато някъде далеч от тях падат още и още ненужни жертви. Призив за свобода, за скъсване с тесногръдието, за бягство от безсмислената жестокост…

Да отнемеш живот и философията в „Ловецът на елени“ (The Deer Hunter, 1978)

По същото време Джон Савидж се събира на екран с Мерил Стрийп, Робърт Де Ниро и Кристофър Уокън, а режисьор е Майкъл Чимино. Звездният състав далеч не е единствената причина за триумфа му на наградите „Оскар“. Военната драма е може би най-силният призив в киноизкуството към очовечаване и уважение към живота.

Снимка: IMDB

Лентата отново проследява войната във Виетнам. Главни герои са трима американци с източноевропейски корени – Майк (Де Ниро), Стивън (Савидж) и Ник (Уокън). Животът в малкото градче тече приятно и необеспокоявано, докато на младите мъже не им се налага да се включат във военните действия.

Никой от тях не успява да се завърне напълно към предишния си живот. Тримата приятели са архетипи на ветераните от войните. Нечовешките условия и борбата за оцеляване им отнемат много, но и довеждат до прозрения, до нова житейска философия. Някои не издържат на жестокостта, други се променят към по-добро и завинаги спират да жадуват за насилие.

Сюрреализмът на „Апокалипсис сега“ (Apocalypse Now, 1979)

Филмът е вдъхновен от новелата на Джоузеф Конрад „Сърце на мрака“, но спазва само основни сюжетни линии от първоизточника. Докато в книгата действието се развива в Африка през XIX-и в., а героите са сътрудници на голяма колониална компания, лентата на Копола праща персонажите си в Камбоджа през 1967 г. Капитан Уилард (Мартин Шийн) e изпратен, за да убие странстващия полковник Уолтър Кърц (Марлон Брандо). Уилард се придвижва на борда на лодка с още четирима души, най-вече новобранци. Заедно преминават през много перипетии, за да достигнат до заветното скривалище на Кърц.

Във филма си Франсис Форд Копола изпада в перфекционизъм към детайла, а през 2001 г. тричасовата продукция е пусната в подобрена и допълнена версия. „Апокалипсис сега“ неслучайно е сочен за шедьовър и повратна точка в киното. Лентата наистина достига нови висоти – детайлите в близък план, музиката, която съпътства картините, психологизмът, различните гледни точки и липсата на излишно идеализиране на персонажите.

Непоносима жестокост от „Взвод“ (Platoon, 1986)

Филмът на Оливър Стоун за Виетнамската война  е типичното съвременно изкуство, което не се стреми към красота или положителни емоции, а тъкмо обратното – да ни отврати и да ни накара да мислим. Мисията изпълнена! Освен лиричните отклонения под формата на разсъждения от главния герой Крис (Чарли Шийн), прекарваме два часа сред кал, кръв, убийства, безсмислено изпепеляване на села и насилие, с тук-таме разговори между американските войници и съперничество между командващите взвода сержанти (в ролите – Том Беринджър и Уилям Дефо).

Бруталността на историята никак не е изненадваща. Стоун написва сценария въз основа на собствените си преживявания като пехотинец във Виетнам. Още една чаша от горчивите спомени ни е поднесена от човек, станал свидетел на всичко това. Не е чудно, че дори не се старае да покаже някакво достойнство, мъдрост или сантиментално отношение. Не, битките са безжалостни, осакатяващи и травмиращи за цял живот.

„Взвод“ не е красив и сладкодумен. Даже добър екшън не е. Той е автентичен, а с това и точно толкова отблъскващ, колкото е била войната. И всичко е обобщено във финалните думи на младия Крис – може би единственият враг винаги е бил вътре в нас.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова„Дотолкова съм сигурен“: майсторско пътуване в дълбините на човешката ранимост12.06.2020

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от август, които трябва да слушатеМузика