Кино

Военните филми – между силата на духа и откровената жестокост

26.03.2020

Следват продължения …

Оливър Стоун не се спира с „Взвод“ и за десет години създава цяла военна трилогия за Виетнам. „Роден на четвърти юли“ (Born on the Fourth of July, 1989) е адаптация по едноименната автобиография на ветерана Рон Ковик (изигран от Том Круз). Филмът разказва историята на Рон, жизнерадостен младеж от малко американско градче. Момчето се записва като доброволец за войната, но ентусиазмът му бързо се превръща в объркване от жестокостта на бойното поле. Ковик се връща парализиран, а отчаянието му го води към алкохола. Поривът за добро все пак надделява и ветеранът се изявява като антивоенен активист.

Снимка: IMDB

Последният филм от трилогията на Стоун е „Между небето и земята“ (Heaven and Earth, 1993), отново по истинската история, но този път проследява животът на виетнамско селско момиче. Животът ѝ минава през метаморфозите на боец за свобода, майка, бивша проститутка и съпруга на американски пехотинец. Въпреки трудностите, нейният дух остава несломим.

Снимка: IMDB

Да убиваш е професия в „Пълно бойно снаряжение“  (Full Metal Jacket, 1987)

Стенли Кубрик също се разписва със своя лента, посветена на войната във Виетнам.  Екранизация по романа „The Short-Timers“ (1979) на Густав Хасфорд, филмът проследява подготовката, която получават американските младежи във военните лагери преди да бъдат изпратени на бойното поле.

Не е изненада, че историята на Кубрик включва много жестокости и цинизъм. Нечовешката подготовка превръща хората в добре обучени убийци. „Шегаджията“ (Матю Модин), „Животинската майка“ (Адам Болдуин), Гоумър (Винсънт Д’Онофрио), „Осемте топки“ (Дориан Хеъруд), „Каубоя“ (Арлис Хауърд) и останалата странна компания – всички са заедно в ужасяващата среда и са под постоянен тормоз от инструктора си (Р. Лий Ърми), който сякаш ненавижда новобранците.

Една история от Холокоста със „Списъкът на Шиндлер“ (Schindler’s List, 1993)

Снимка: IMDB

Пренасяме се назад към Втората световна, където ужасът е на европейска територия, а милиони са заточени в „трудови“ лагери. Филмът е режисиран от Стивън Спилбърг и е базиран на едноименната книга на писателя Томас Кинийли.

Годината е 1939-а. В Краков пристига немският бизнесмен Оскар Шиндлер (Лиъм Нийсън). В същия период по заповед на нацисткото правителство полските евреи трябва да бъдат събрани в големите градове и да живеят в обособени за тях гета. Шиндлер иска да купи местна фабрика за домашна посуда, но няма достатъчно средства. Така той наема счетоводителя Ицхак Щерн (Бен Кингсли), който успява да убеди заможните евреи да купят завода.

В голямата си част „Списъкът на Шиндлер“ е лична история на фона на войната. Филмът не разказва за огромни геройства, а за смела намеса в точния момент. Макар и воден от подбудите на предприемач, който търси евтина работна ръка, Оскар Шиндлер осъзнава, че работата, която дава на евреите, е тяхното спасение. Черно-белите кадри умело представят отчаянието и покрусата от Холокоста, макар и да не наблягат на многобройните загинали в лагерите.

„Пианистът“ (The Pianist, 2002) – мемоарите на един музикант от войната

Филмът е биографична военна драма, адаптация на мемоарите „Śmierć miasta“ на полския пианист, композитор и писател от еврейски произход Владислав Шпилман. Лентата на Роман Полански проследява историята на Шпилман (Ейдриън Броуди) по време на Втората световна война и окупацията на немците.

След началото на войната пианистът и семейството му са принудени да живеят в гетото във Варшава. Мъките и гладът не спират, а когато през 1944 г. Варшава е напълно разрушена, музикантът се оказва на улицата, скитащ и търсещ подслон и храна.  Съдбата го среща с германския капитан Вилм Хозенфелд (Томас Кречман), който му помага до самия край на окупацията.

Разказът от разрушената Полша представя войната в най-черните ѝ краски, с цялата покруса и самота, които оставя след себе си. Но е и поредното доказателство, че от всяка страна на барикадата има хора, готови да помогнат.

„Дюнкерк“ (Dunkirk, 2017) – героичност и спасение

„Дюнкерк“ е филм на режисьора Кристофър Нолан. Основан е на събитията от 1940-а по време на т. нар. операция „Динамо“, в рамките на която блокираната на френското крайбрежие английска армия трябва да бъде изтеглена към Великобритания.

Тук изпъква приносът на оператора – швейцарецът Хойде ван Хойтема. Напрежението се подсилва от музиката на Ханс Цимер, която сякаш напомня, че времето изтича. На пръв поглед леко клиширан с героизма си, „Дюнкерк“ успява да достигне златната среда. Не присъстват безкрайните патриотични сцени и дълги мотивиращи речи. Впечатление правят преплитащите се съдби на персонажите, малките постъпки и смели решения. Хиляди малки жестове, събрани заедно, са способни да преобърнат хода на събитията.

Въпреки напрежението, съпътстващо разказа, „Дюнкерк“ не се фокусира върху жестокостите. Тъкмо обратното – стремежът е да се запази и малкото останала човечност в иначе безчовечната среда.

Нацизмът като мода в „Джоджо Заека“ (Jojo Rabbit, 2019)

2019-а се оказа силна за военното кино. Черната комедия на Тайка Уайтити („Тор: Рагнарог“) ни подлъгва с трейлъра си, че е забавен филм, осмиващ нацизма по всевъзможни начини, а вместо това поставя сериозни теми за размисъл върху фанатизма и изкривената реалност.

Действието се развива в Германия по време на Втората световна война. Йоханес „Джоджо“ Белцер е десетгодишно дете, притеснително сред връстниците си, но горд член на Хитлерюгенд. Джоджо мечтае да е истински нацист, а негов най-добър (въображаем) приятел е Адолф Хитлер (в ролята е самият Уайтити) – една енергична, много приказлива и на моменти наивна версия на истинския фюрер. Момчето живее с майка си Роуз (Скарлет Йохансон), която далеч не споделя възгледите на сина си. В ролята на германския капитан Кленцендорф прекрасно се превъплъщава Сам Рокуел („Железният човек 2“), а Алфи Алън („Игра на тронове“) прави отлична комедийна роля като помощника на капитана, Фреди Финкел.

Противно на очакванията за много смях, филмът е разтърсващ, а на моменти докарва сълзи в очите. От една страна са фанатизмът и разрушенията, изгарянето на книги и военните обучения. От друга са персонажите, които ни учат на вярност, любов, свобода и доза бунтарство на фона на ограниченията. Опасностите не спират голямото сърце на Роуз да помага. Джоджо иска да се впише в свят, който не разбира, докато не проглежда за истинските ценности. А един не чак толкова нацистки капитан и неговият помощник, свързани от странно приятелство, показват, че всеобщият фанатизъм не винаги ни засяга.

„1917“ – да живееш на инат

И стигаме до апогея на военното кино, който за малко изпусна „Оскар“-а на последните награди на Академията. „1917“ на Сам Мендес отново стъпва на истински истории от войната. Какво обаче прави лентата по-въздействаща от някои предходни?

Действието ни пренася в разгара на Първата световна война, малко след като немците са се оттеглили към линията „Хинденбург“ по време на операция „Алберих“. Двама британски войници, Шофийлд и Блейк, получават на пръв поглед неизпълнима задача. Те трябва да прекосят вражеската линия, да навлязат дълбоко във територията на противника и да отнесат съобщение, което ще спаси стотици войници (сред които е и братът на Блейк) да попаднат в смъртоносен капан, подготвен от германците.

Филмът е образец в киноизкуството и с операторското майсторство на Роджър Дийкинс („1984“, „Еър Америка“, „Красив ум“). Въпреки разпространеното твърдение, че филмът е заснет на един кадър, историята все пак прекъсва за момент (SPOILER), докато Шофийлд е в безсъзнание. Това обаче не променя усещането, че се движим заедно с героите в тяхната мисия, срещаме се и се разделяме с останалите персонажи в реално време, а на всяка крачка се чудим дали това не е последният ни ход.

„1917“ си е взел бруталността на бойното поле от „Взвод“, прекъсването на историята за кратко, сякаш сме в халюцинация или сън, дава онзи сюрреализъм на „Апокалипсис сега“. Има ги и героизмът, и борбата за живот от „Дюнкерк“. Но Сам Мендес постига далеч повече като ни оставя през цялото време с двамата главни герои. Без прескачане от място в място, от съдба на съдба, не, опознаваме единствено двете момчета, за да се превърне приключението им в наше. Инстинкт за самосъхранение, но и чувство за дълг се пробуждат с всяка секунда от лентата. Връщане назад няма и не става дума за спасяването на хиляди, а за две лични истории, за дадени обещания и за близките, които чакат от другата страна. А в тази ситуация би могъл да е всеки от нас.

Военното кино преминава през много метаморфози. Непосредствено след края на Виетнамската война засегнатите помнят живо бруталността ѝ. Киното сякаш се съобразява и не се впуска в прекомерни жестокости.

Но отдалечавайки се във времето сякаш публиката зажаднява за хляб и зрелища, а на екран се появяват цинични, първични и дори жестоки продукции. През последните години обаче режисьорите се обръщат към по-старите истории от световните войни и сякаш успяват да постигнат баланс между идеализирания героизъм и реалните човешки отношения.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваТоп 12 актриси, които най-после искаме да видим с „Оскар“ в ръка18.02.2021

Още от Под Моста

Момчил РусевБългарската музика през 2021: ДебютитеМузика