Всичко, което знаем за новия албум на Кендрик Ламар

19.03.2015

 

11054720_10205121010136266_1797840979_o

Преди да започнем да дискутираме Кендрик Ламар, е важно да признаем, че всичко, което може да кажем за него, той вече го е казал за себе си. Независимо дали го обичаш или мразиш, дали мислиш, че е спасител на рапа или че е надценяван. Независимо дали мислиш, че е най-истинският съвременен рапър, или поредният позьор в индустрията, знай, че Кендрик се е борил публично с тези мисли. В ‘Ab Soul’s Outro’ от 2011 г., Ламар се бори с всички парчета на същността му, които съставят различните обществени мнения, рапирайки: ‘So the next time I talk about money, hoes, clothes, God and history all in the same sentence, just know I meant it, and you felt it cause you too are searching for answers. I’m not the next pop star, I’m not the next socially aware rapper, I am a human fucking being.’

През 2012, с ‘good kid, m.A.A.d city’ Кендрик Ламар промени правилата в съвремения хип-хоп, разказвайки своята история и оцеляване сред кървавите улици на Комптън, Калифорния. Албумът е хрониките на един младеж, където Насилие, Секс и Бог играят заедно на улицата.

Вижте още: География на рап музиката (що е то хип-хоп?)

Не искам да изпадам в прекомерен увод и ще спра дотук. Важно е да се разбере новият му албум ‘To Pimp a Butterfly’ в контекста на това, което е правил преди. Той е невероятен талант и по мое мнение е един от тримата най-важни рапъри в момента (другите двама не са Криско и Димчо). Кендрик е далеч от типичното за индустрията самохвалство. Дори напротив – той открито заявява своята неувереност, страха си от провал и разкъсването между вярата в Бог и насилието, сред което е израснал.

 

‘To Pimp a Butterfly’ е от тези албуми, които не се поддават на лесна категоризация. В музикално отношение той е разходка, която ни среща с джаз тип Майлс Дейвис, основите на хип-хопа, джи-фънк от 90-те и типични улични рими. Всяка песен изненадва. Точно когато усещаш, че започваш да си изграждаш представа за нея, тя сменя предавките и излиза от маркирания път.

Нито една от песните не е проектирана да бъде на върха на класациите, което е смел и интересен ход от човек, който може да напише хит в съня си. Дори жизнерадостният първи сингъл „i” е орязан и премоделиран в по-твърда и по-груба версия. Дори излязлата през февруари ‘The Blacker the Berry’, която бе трудно асимилирана от музикалните критици, се оказва една от най-директните и просто поднесени песни в албума. Това е един богат, объркан и разплетен от звуци и текст гоблен, който не всеки ще иска да окачи в рамка на стената си.

Във времена, в които въпросът за расизма е с първостепенна важност, Кендрик осъзнава очакванията, които чернокожите имат към творчеството и римите му. И това му тежи адски много. Всяка негова песен е разглеждана детайлно с надеждата да бъдат намерени някакви дълбоки и смислени препратки към този проблем. Цялата двойнственост тип Ам-Гъл, която Ламар проявява в творчеството си, сякаш избива именно при бремето, което той носи. Ако някога сте искали да чуете как рапър има нервен срив под джазови звуци и дрънчащи бутилки от алкохол, то най-сетне ще иматe късмета да го направите. ‘You ain’t no leader!’ той крещи на себе си с почти счупен глас. Той звучи сякаш плаче. Той звучи сякаш полудява. Омагьосваща параноя.

Двойнствеността се проявява и в ‘How much a dollar cost?’. Историята показва Кендрик, който се радва на благата си, когато един бездомник го моли за един долар. Ламар отказва, разбирайки впоследствие, че бездомникът е искал просто да си купи лекарства. Оттам преминава във втората част на песента, където се моли за прошка и промяна.

Вижте още: Малки дати за голямата музика или за астралните зависимости между Еминем, Зиги Марли и Уайклиф Жан

Римите на Кендрик Ламар са главозамайващи, а броят нецензурни думи може да се стори тревожен за християнската част от неговите почитатели. Въпреки това, посланията идват едно след друго, като много сериозен акцент пада върху съденето на хората. Ние съдим околните и много често си нямаме идея през какво минават, защо го правят и как трябва да се справят.

В първото парче от албума, ‘Wesley’s Theory’, Кендрик рапира в първата част срещу ужасяващото поведение на хората, а във втората тотално преобръща позицията си, окуражавайки такова отношение, отново завъртайки и саморазрушавайки личността си. Срещите с Lucy (препратка към Lucifer) са непрекъснати в ‘To Pimp a Butterfly’. Алюзия, която се опитва да убеди Кендрик да възприеме живот на компромиси със себе си.

Всяка една песен от албума е история. Ако някое парче бъде пуснато в клуб, е по-вероятно да започнете разговор, отколкото да танцувате. И сякаш ‘To Pimp a Butterfly’ цели точно това – провокация, афектиране, дълбочина на интеракцията.

11072461_10205121011336296_332248429_n

Заглавието на албума е препратка към миналото на изпълнителя и е свързано с прехода от улицата до върховете на индустрията и всичката проституция, на която си подложен, за да изплуваш от блатото в стария квартал и да се гмурнеш в тресавището на лукса, медиите и славата.

Това е голям, умен албум, съдържащ повече идеи, отколкото мога да разгърна в едно ревю. ‘To Pimp a Butterfly’ е важен. Той само потвърждава мненията за Кендрик Ламар – той е един от най-талантливите, дръзки и необходими музиканти на своята генерация. Албумът е неудобно, понякога дори травмиращо изследване на дълбочините на вселената на един артист, намиращ се в центъра на водовъртеж от идеи, влияния, изкушения и вярвания, търсещ опора. Той се опитва да остане верен на всички свои представи и идеали за самия себе си, но самият той не е убеден, че всичко това е възможно.

‘To Pimp a Butterfly’ е сложната концепция на Кендрик, която танцува с раздвоението на Ламар. Приятно слушане на въпросите, които задава този танц.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"Morphine ситуация: трибютни преживявания19.05.2017

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през 2018?Музика