„Втора кожа“ от Катерина Стойкова за призраците от миналото

30.01.2018

Литературната година на ICU започва с една трудна за преглъщане книга – „Втора кожа“ от Катерина Стойкова. С характерната за изказа си лапидарност и концентрирана словесна сила Катя помества в поезията си темата за домашното насилие. Бащата във „Втора кожа“ не е „мек като кадифе“ и „топъл като шоколад“, какъвто беше в сборника „Бащите не си отиват“. Споменът за този баща не сгрява и не вдъхновява. Друго е.

В любимата книжарница от 5 февруари и поръчки тук: „Втора кожа“ от ICU.

Дизайн и оформление: Люба Халева

Втора кожа е книга за миналото, което не спира да е настояще и да боли, обаче е единственото на разположение; книга за семейството като собствена стая и стая за изтезания; книга за негодуванието като бодлива втора кожа, навлечена под първата. Стихотворенията в тази сбирка са тихи, деликатно формулирани заклинания с мощта на неистов крясък., Нева Мичева

Невъзможно е да свалиш от себе си усещането за допира на Втора кожа. Това е болка, от която не се чистиш. Белег в мозъка. Опитваш се да я потушиш. Но тя пулсира някъде дълбоко в теб завинаги. И така трябва. За да победиш ръката, която посяга отвъд прошката., Темз Арабаджиева

Втора кожа, която надяваш, за да прикриеш онова, което се случва вкъщи; втора кожа, която не те побира. Книга за вината от неспособността да се прости, за омразата към простилия и забравилия. Започва рязко, забива нокът и не го изважда до края. Не просто разчопля рани – на обществото, което позволява, толерира семейно насилие; всяка дума реже със своята прямота и неподпровеност. Книга за децата, свити в ъглите на собственото си безсилие, които и трийсет години по-късно продължават да чуват писъците от другата стая. Тежка, истинска, изключително важна книга., Наталия Делева

Катерина Стойкова е автор на няколко поетични книги, включително Птичка на перваза (ИК Знаци, 2017), Как наказва Бог (ICU, 2014), Бодливото прасе на ума (Broadstone, 2012) и Въздухът около пеперудата (Факел експрес, 2009). Тя разделя времето си между брега на Черно море в България и хълмовете на Кентъки в САЩ. Катерина пише, живее и мисли на два езика.

„Втора кожа“  

***

Добре дошъл, Ужас,

че някой ще прочете това

и ще види колко струваш.

Как не можа

десетки години

да се излекуваш.

Не те ли е срам?

О, не. Срам те е.

Нали и майка ти настояваше:

Не казвай на никого,

че баща ти ни бие,

защото ще помислят,

че заслужаваме.

И аз мълчах, мамичко.

***

Как си, Дете?

Прогорена от омраза към себе си.

 

Как си, Дете?

Като накърмена с кръв.

 

Как си, Дете?

Пропадам от една пропаст в друга.

Не ми се скача от терасата.

Но чакам смъртта.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаВръчиха националната награда за поезия "Иван Николов"22.12.2017

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Портретът на Дориан Грей“ – ефектно гмуркане в бездната на човешката душаТеатър