„Втора кожа“ от Катерина Стойкова за призраците от миналото

Литературната година на ICU започва с една трудна за преглъщане книга – „Втора кожа“ от Катерина Стойкова. С характерната за изказа си лапидарност и концентрирана словесна сила Катя помества в поезията си темата за домашното насилие. Бащата във „Втора кожа“ не е „мек като кадифе“ и „топъл като шоколад“, какъвто беше в сборника „Бащите не си отиват“. Споменът за този баща не сгрява и не вдъхновява. Друго е.

В любимата книжарница от 5 февруари и поръчки тук: „Втора кожа“ от ICU.

Дизайн и оформление: Люба Халева

Втора кожа е книга за миналото, което не спира да е настояще и да боли, обаче е единственото на разположение; книга за семейството като собствена стая и стая за изтезания; книга за негодуванието като бодлива втора кожа, навлечена под първата. Стихотворенията в тази сбирка са тихи, деликатно формулирани заклинания с мощта на неистов крясък., Нева Мичева

Невъзможно е да свалиш от себе си усещането за допира на Втора кожа. Това е болка, от която не се чистиш. Белег в мозъка. Опитваш се да я потушиш. Но тя пулсира някъде дълбоко в теб завинаги. И така трябва. За да победиш ръката, която посяга отвъд прошката., Темз Арабаджиева

Втора кожа, която надяваш, за да прикриеш онова, което се случва вкъщи; втора кожа, която не те побира. Книга за вината от неспособността да се прости, за омразата към простилия и забравилия. Започва рязко, забива нокът и не го изважда до края. Не просто разчопля рани — на обществото, което позволява, толерира семейно насилие; всяка дума реже със своята прямота и неподпровеност. Книга за децата, свити в ъглите на собственото си безсилие, които и трийсет години по-късно продължават да чуват писъците от другата стая. Тежка, истинска, изключително важна книга., Наталия Делева

Катерина Стойкова е автор на няколко поетични книги, включително Птичка на перваза (ИК Знаци, 2017), Как наказва Бог (ICU, 2014), Бодливото прасе на ума (Broadstone, 2012) и Въздухът около пеперудата (Факел експрес, 2009). Тя разделя времето си между брега на Черно море в България и хълмовете на Кентъки в САЩ. Катерина пише, живее и мисли на два езика.

„Втора кожа“  

***

Добре дошъл, Ужас,

че някой ще прочете това

и ще види колко струваш.

Как не можа

десетки години

да се излекуваш.

Не те ли е срам?

О, не. Срам те е.

Нали и майка ти настояваше:

Не казвай на никого,

че баща ти ни бие,

защото ще помислят,

че заслужаваме.

И аз мълчах, мамичко.

***

Как си, Дете?

Прогорена от омраза към себе си.

 

Как си, Дете?

Като накърмена с кръв.

 

Как си, Дете?

Пропадам от една пропаст в друга.

Не ми се скача от терасата.

Но чакам смъртта.

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to