За белезите и изборите в „Другата ръка” от Крис Клийв

Снимка: http://icu-bg.com/; http://icu-bg.com/produkt/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D1%89%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%B0/

Снимка: http://icu-bg.com/; http://icu-bg.com/produkt/предстоящо-през-ноември-другата-ръка/

Издателството, което ни вижда (ICU), ни донася за пореден път  истинска радост с една чудесна книга. След прочита на „Другата ръка“ на Крис Клийв определено затвърдих мнението си, че добрите книги винаги ни намират в точния момент. И винаги донасят смисъл и въпроси за размисъл. Точно като събитията, които безвъзвратно променят живота в романа на Крис Клийв. С лекота бих нарекла “Другата ръка” книга за изборите, белезите и човечността.

По кафявите крака на момичето се виждаха множество малки бледи белези. Зачудих се дали са по цялото й тяло като звездите и месечините по роклята й?
Това ми се виждаше красиво и сега ще ви помоля да се съгласите с мен, че един белег няма как да бъде грозен. Това искат да ни внушат онези, които оставят белезите. Но ние с вас трябва да се обединим и да им се опълчим. Да се научим да откриваме красотата във всеки белег. Как ви звучи? Това ще бъде нашата тайна.  Защото от мене да го знаете – върху тялото на умиращ белег не остава. Белегът означава „Оцелях“.

Британският писател Крис Клийв успява да озвучи романа си с два различни етнически гласа – този на Сара, млада англичанка, редактор на списание, и на 16-годишната Пчеличка – бежанка от Нигерия, видяла цялото си село и собствената си сестра Нкирука безмилостно убити, чиито истории се заплитат абсолютно невероятно от едно невинно пътуване.  Сара и Пчеличка сблъскват бурно животите си на плаж в Африка – среща, в която всяка една от тях понася тежка загуба, която бележи бъдещето им.

Историята започва 2 години след първата им среща и е разказана от гледната точка на двете жени. Крис Клийв ни пренася ту в главата на Пчеличка, ту в тази на Сара – напълно различни, но и много близки една на друга. Опитът му да придаде убедителност на историите им определено е успешен за мен.

Когато ме вкараха в Центъра за временно настаняване, ми връчиха кафяво одеяло и бяла пластмасова чаша чай. Още с първата глътка ми се прииска да скоча обратно на кораба и да се върна у дома. Чаят е вкусът на моята родина: тръпчив и топъл, силен и резлив от спомени. Вкус на копнеж. Вкус на разстоянието между мястото, където се намираш, и мястото, откъдето идваш. Освен това чезне – вкусът на чая изчезва от езика ти, още докато устните ти парят от чашата. Чезне като плантациите, които попиват в мъглата. Чувала съм, че вашата страна пие повече чай от всяка друга. Колко ли ви натъжава това – като деца, закопнели по отсъстващите си майки.

“Куфарът на брат ми” от издателство ICU

Гласът на Пчеличка е тъжен до усмивка. Овладяло до съвършенство кралския английски, това нигерийско момиче разказва едновременно трогателно и забавно. Духът ѝ е зашеметяващ – толкова светъл, че на моменти боли да го гледаш. Историята ѝ е разказана с многоцветни описания, а смъртта, случила се пред очите ѝ, е неизброима. В началото ми беше ужасно тъжно за нея – никога не бях срещала герой, който да е измислил толкова много начини за самоубийство. И нещо повече – самоубийството да е спасение от ужаса, който е възможен да се случи.

В следващия момент преживяваме изборите на Сара – объркана и често взимаща погрешни решения. Въпреки че Сара прави огромна жертва, през цялото време ми се струваше, че малките постъпки в ежедневието ѝ не успяват да бъдат компенсирани от случилото се на плажа в Нигерия. Макар и идваща от друг континент и свят, за който знаем много малко, Пчеличка ми стана много по-близка от младата редакторка.

Какво е приключението? Зависи откъде идваш. Момиченцата във вашата страна се свират между пералнята и хладилника и си представят, че са в джунглата, край тях гъмжи от зелени змии и маймуни. Двете със сестра ми си намирахме скришно местенце в джунглата, край нас гъмжеше от зелени змии и маймуни, а ние си представяхме, че имаме пералня и хладилник. Вие живеете в свят на машини,а мечтаете за същества с туптящи сърца. Ние мечтаем за машини, защото видяхме докъде ни докараха туптящите сърца.

Романът засяга може би най-актуалната и болезнена тема днес – какво е да си бежанец; как се чувства този, който бяга; как се чувства този, който среща „непознатия“, „чужденеца“? Какво е мирът и до колко съществува свободата днес? Какво са изборите и какво са белезите в живота ни? По време на написването на романа Нигерия е втората по големина африканска страна износител на кандидати за убежище във Великобритания.

Един от психиатрите ми каза: Психиатрията на това място е като да сервираш обяд на борда по време на самолетна катастрофа. Ако искам да ти помогна като лекар да се почувстваш добре, трябва да ти предложа парашут, а не сандвич със сирене и краставичка. За да живееш в мир със себе си, първо трябва да си свободен, нали?

Силата на Крив Клийв е умението му да въвлича читателя в своя текст – докато четях, се чувствах сякаш седя в кухнята със Сара и Пчеличка, слушам разговора им и опитвам да им помогна. Не знаех какво ще се случи и определено не очаквах този финал.

Струва ми се, че „Другата ръка“ е от онези книги, за които осъзнаваш едва след време колко силно са те ударили.

Още книги от издателство ICU

Емилия Найденова
е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to