За белезите и изборите в „Другата ръка” от Крис Клийв

23.11.2015
Снимка: http://icu-bg.com/; http://icu-bg.com/produkt/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D1%89%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%B0/
Снимка: http://icu-bg.com/; http://icu-bg.com/produkt/предстоящо-през-ноември-другата-ръка/

Издателството, което ни вижда (ICU), ни донася за пореден път  истинска радост с една чудесна книга. След прочита на „Другата ръка“ на Крис Клийв определено затвърдих мнението си, че добрите книги винаги ни намират в точния момент. И винаги донасят смисъл и въпроси за размисъл. Точно като събитията, които безвъзвратно променят живота в романа на Крис Клийв. С лекота бих нарекла „Другата ръка“ книга за изборите, белезите и човечността.

По кафявите крака на момичето се виждаха множество малки бледи белези. Зачудих се дали са по цялото й тяло като звездите и месечините по роклята й?
Това ми се виждаше красиво и сега ще ви помоля да се съгласите с мен, че един белег няма как да бъде грозен. Това искат да ни внушат онези, които оставят белезите. Но ние с вас трябва да се обединим и да им се опълчим. Да се научим да откриваме красотата във всеки белег. Как ви звучи? Това ще бъде нашата тайна.  Защото от мене да го знаете – върху тялото на умиращ белег не остава. Белегът означава „Оцелях“.

Британският писател Крис Клийв успява да озвучи романа си с два различни етнически гласа – този на Сара, млада англичанка, редактор на списание, и на 16-годишната Пчеличка – бежанка от Нигерия, видяла цялото си село и собствената си сестра Нкирука безмилостно убити, чиито истории се заплитат абсолютно невероятно от едно невинно пътуване.  Сара и Пчеличка сблъскват бурно животите си на плаж в Африка – среща, в която всяка една от тях понася тежка загуба, която бележи бъдещето им.

Историята започва 2 години след първата им среща и е разказана от гледната точка на двете жени. Крис Клийв ни пренася ту в главата на Пчеличка, ту в тази на Сара – напълно различни, но и много близки една на друга. Опитът му да придаде убедителност на историите им определено е успешен за мен.

Когато ме вкараха в Центъра за временно настаняване, ми връчиха кафяво одеяло и бяла пластмасова чаша чай. Още с първата глътка ми се прииска да скоча обратно на кораба и да се върна у дома. Чаят е вкусът на моята родина: тръпчив и топъл, силен и резлив от спомени. Вкус на копнеж. Вкус на разстоянието между мястото, където се намираш, и мястото, откъдето идваш. Освен това чезне – вкусът на чая изчезва от езика ти, още докато устните ти парят от чашата. Чезне като плантациите, които попиват в мъглата. Чувала съм, че вашата страна пие повече чай от всяка друга. Колко ли ви натъжава това – като деца, закопнели по отсъстващите си майки.

„Куфарът на брат ми“ от издателство ICU

Гласът на Пчеличка е тъжен до усмивка. Овладяло до съвършенство кралския английски, това нигерийско момиче разказва едновременно трогателно и забавно. Духът ѝ е зашеметяващ – толкова светъл, че на моменти боли да го гледаш. Историята ѝ е разказана с многоцветни описания, а смъртта, случила се пред очите ѝ, е неизброима. В началото ми беше ужасно тъжно за нея – никога не бях срещала герой, който да е измислил толкова много начини за самоубийство. И нещо повече – самоубийството да е спасение от ужаса, който е възможен да се случи.

В следващия момент преживяваме изборите на Сара – объркана и често взимаща погрешни решения. Въпреки че Сара прави огромна жертва, през цялото време ми се струваше, че малките постъпки в ежедневието ѝ не успяват да бъдат компенсирани от случилото се на плажа в Нигерия. Макар и идваща от друг континент и свят, за който знаем много малко, Пчеличка ми стана много по-близка от младата редакторка.

Какво е приключението? Зависи откъде идваш. Момиченцата във вашата страна се свират между пералнята и хладилника и си представят, че са в джунглата, край тях гъмжи от зелени змии и маймуни. Двете със сестра ми си намирахме скришно местенце в джунглата, край нас гъмжеше от зелени змии и маймуни, а ние си представяхме, че имаме пералня и хладилник. Вие живеете в свят на машини,а мечтаете за същества с туптящи сърца. Ние мечтаем за машини, защото видяхме докъде ни докараха туптящите сърца.

Романът засяга може би най-актуалната и болезнена тема днес – какво е да си бежанец; как се чувства този, който бяга; как се чувства този, който среща „непознатия“, „чужденеца“? Какво е мирът и до колко съществува свободата днес? Какво са изборите и какво са белезите в живота ни? По време на написването на романа Нигерия е втората по големина африканска страна износител на кандидати за убежище във Великобритания.

Един от психиатрите ми каза: Психиатрията на това място е като да сервираш обяд на борда по време на самолетна катастрофа. Ако искам да ти помогна като лекар да се почувстваш добре, трябва да ти предложа парашут, а не сандвич със сирене и краставичка. За да живееш в мир със себе си, първо трябва да си свободен, нали?

Силата на Крив Клийв е умението му да въвлича читателя в своя текст – докато четях, се чувствах сякаш седя в кухнята със Сара и Пчеличка, слушам разговора им и опитвам да им помогна. Не знаех какво ще се случи и определено не очаквах този финал.

Струва ми се, че „Другата ръка“ е от онези книги, за които осъзнаваш едва след време колко силно са те ударили.

Още книги от издателство ICU

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Пламена КрумоваПътят от дома през сърцето към дома11.08.2016

Още от Под Моста

Боян Симеонов12 seconds in Tokyo*Фотография