За думите-опора в „Между два града” от Стойчо Младенов

31.03.2015

stml

Когато в началото на есента открих стихосбирката „Между два града“ от Стойчо Младенов, издадена от ИК Жанет 45, бях едновременно възхитена и учудена. Възхитена от думите, които срещнах на белите страници. Учудена от това, че не бях чувала неговото име, а и никъде нищо не можех да открия, нито дума за тази прекрасна книга. Тогава в съзнанието ми се запечата

Тъга 
между думите
премълчаване
 между точките
крещене

и много пъти се сещах за тези редове през последните месеци. Разбирам тази тъга и ѝ  се доверявам. И затова до днес безброй пъти препрочитах „Между два града“.

По пътя
не стъпвам дръзко
защото
мисля за белезите
по бордюра
толкова са много,
болкo!

Стойчо Младенов е най-младият лауреат на конкурса „Веселин Ханчев“(2013) – печели конкурса едва на 17 години, а и е носител на първа награда за поезия в конкурса „Петя Дубарова” (2014) – литературни конкурси с история и традиция. И като такива отличието им не е просто лист хартия, удостоверяващ таланта, а истинско преживяване и опит, среща с други лауреати, поетически работилници и спомени, с които се расте.

Думите
които плюем
безразборно
хранят
гълъбите на
омразата
не мога
да разбера само
защо
са толкова хранителни
тези думи
наивни

Поезията на Стойчо Младенов е възхитително зряла. И не го казвам с мисълта за годините му – иска ми се поезията да излиза от твърде лесната категоризация, свързана с възрастта на автора. Тук не става въпрос просто за млада поезия – у мен тези стихове оставят усещане, че тяхното писане е напълно естествено – като дишането, като тъгата, като мълчанието. Светът на Стойчо не е фикция – той е реалността, която ни заобикаля и неизбежността на случващото се.

Измерения на тишината
не диалогът
разкрива съчувствието
а споделеното
мълчание
чуваш ли
камъко

Кратките стихове са напълно съвършени за мен. Нито една излишна дума, всяка буква е на мястото си, нищо, което да разсее съзнанието. Заглавията им са част от самия текст – те не са обобщение, етикет, без тях текстът не би същестувал такъв, какъвто е в тази книга. Всичко е цялостно. Няма недостиг и няма излишък. Най-голямото спасение от болката, тъгата, безпомощността са думите, най-здравата опора, която е винаги някъде там.

Опора
когато остана сам
викам думите
и те идват
никога не ме
предават

Тъгата не е просто модерната напоследък тъга по малкото градче, детските спомени на село, краят на лятото и всичко, което може да бъде вплетено в носталгичните емоции. Тъгата тук е различна, неклиширана, небанална. Тя е тъга по онова, което не се забелязва, което е винаги подминавано и забравяно в целия хаос на ежедневието: малък жест, дума, врабче, камъкът, който няма да забележим; тъга по пукнатините в отношенията ни, които никога няма запълним и ще пропадаме винаги „напълно безпомощни“.

Мама храни врабче
стоим на пейка с мама
чакаме автобуса и
пред нас нищо не се случва
(мързеливите стрелки на часовника
са спрели)
тогава
мама отчупва парченце от баницата си
и хвърля залъка на едно врабче
никой не вижда това
нищо не се случва

 Тази книга учи. Но не с назидателност, не с патос, а с тишина, с мълчание, със способността да преживява случващото се. Вече знам, че „кенгуруто не може да върви назад“, „самотата седи на пейка пред магазина и чака“, а някои тъги могат да станат сладки, защото може би вече никой от нас не е безсмъртен.

И Ви моля – запомнете името на Стойчо Младенов, защото той е поставил едно страхотно начало. Отидете на премиерата на първата му книга с поезия „Между два града“ днес, 31-ви март, от 19:00 часа в „+Това“ на ул. „Марин Дринов“ 30, София. А след това съм сигурна, че няма да го забравите и дълго ще се връщате в неговите два града.

Между два града
празни щъркелови гнезда
празни изоставени олющени къщи
докато ги наблюдавам
защото нали съм поет си мисля
между два града
твърде много прилагателни за добро стихотворение

„Прибран в себе си, открит към тишината на своята уязвимост, Стойчо Младенов вече живее единствено с опората на думите. Една висока и силна самота, с чиито стихотворения тайно се сприятеляваш, доверяваш им истинските си загуби.“ – Марин Бодаков

„Има първи книги, които не приличат на… Те са! Помнят се заради своята бистрота, талант, споделимост. Такава е книгата на Стойчо Младенов. Респектираща със скромност и задълбоченост. Начало, което обещава бъдеще.“ – Силвия Чолева

 

 

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваУловените мигове в „Пропуснатият момент" от Йорданка Белева02.05.2017

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаTilly – иновация за стената на всеки домLIFE