LIFE

За Graffiti и страстта към изкуството – интервю с художника Дамян Николов

05.06.2019

 Има хора, за които изкуството е начин на живот, страст и стихия. Те нямат граници, следват мечтите си и успяват в невъзможното. За да ни разкаже повече за едно нестандартно (дори наричано вандализъм) изкуство, днес разговаряме с младия художник Дамян Николов. Време е да чуем и другата гледна точка и да погледнем на графити произведенията по нов начин.

Здравейте! Представете се накратко пред нашите читатели.

Здравейте! Аз съм Дамян Николов /kemsa/, започнах да проявявам интерес към този тип движение през годините, когато бях в училище. По-активно започнах да се занимавам през последните няколко години (4-5), след като видях голям  интерес от хората към моето изкуство. Тук е мястото да вмъкна, че съм самоук художник и последното рисуване което съм учил е в седми клас, след това бях в гимназия и университет, които нямат часове по рисуване. Никога не съм ходил на уроци по рисуване.

Занимавате се с графити. Как започна всичко? Кога осъзнахте влечението към мащабното рисуване върху големи пространства?

Занимавам се не само с графити, но от там стартира всичко. Графитите са в основата на моето изграждане като артист. В  момента се занимавам с интериорни и екстериорни решения, цялостен дизайн, картини, а графитите си остават скъпото хоби в което инвестирам всичко, което имам.

Всичко започна в училище, когато реших че ми е скучно „какво е искал да каже авторът“ и хванах химикалката. Самото влечение към графитите започна малко след като започнах да забелязвам рисунките на местното крю NLS. Стоях  пред техни творби и се чудих как са постигнали даден ефект или как са се сетили за цялостната идея/концепция. След това започнах да се интересувам повече за културата, започнах да скицирам винаги, когато имам свободно време, и почти никога не харесвах крайния си резултат ( не се чувствах нито като артист, нито готов да рисувам върху стени)

За рисуването върху големи пространства трябва много хубав и подробен проект с идея/замисъл, но това също не е достатъчно, ако нямаш нужните умения да рисуваш и използваш различни техники.

Повечето хора свързват графити изкуството с улицата и фасадите на сградите. Но Вие работите и по интериорни проекти. Как го приемат хората? Има ли много смелчаци, които са готови да предоставят стените вкъщи за работно платно?

Да, защото само там ги срещат. Имам доста интересни ситуации, които показват как на хората им е насадено в разума да виждат графитите като вандализъм, а не като изкуство. Когато рисувам на улицата с четки всички се усмихват, радват, а когато  видят че слагам детайли със спрей, започват да гледат лошо и да се мръщят. Тук е мястото и да кажа, че не всеки който рисува със спрей, е вандал, и не всеки, който рисува със спрей, е графити артист.

През последните години забелязвам как хората започват да променят своето мислене и наистина започват да виждат изкуството. Но за да се приема добре това изкуство в България, ще трябва да почакаме още 20-30 години. В държава, в която всеки заминава в чужбина ,за да издържа семейството си тук, няма как да израстват хора, които са със свободно мислене и биха платили за култура/изкуство, след като нямат за хляб. Не виня никого, просто разбирам в каква ситуация живеем и колко е трудно да погледнеш към изкуството, след като нямаш какво да ядеш или къде да спиш.

Смелчаци винаги има, въпросът е кой може да си го позволи. но все още не са свикнали с това изкуство и повечето от хората те приемат като най-евтиният им вариант за освежаване, защото която и да е брандинг компания ще им излезе по-скъпо.

Аз лично имам опция за узаконяване на стени, ако не се изисква нещо конкретно да се рисува и срещу пълномощно за пространство рисувам авторски неща, когато получа финансиране по проект.

Разкажете ни за дебютната си самостоятелна изложба. За първи път я видяхме по време на Нощ на музеите и галериите във Варна. Как избрахте тематиката и къде ще имаме възможност да посетим изложбата отново?

Изложбата беше първа и самостоятелна за мен. Проведе се в студио „Арт зона На Тъмно“, където е и позиционирано първото безплатно графити училище в България ( казвам безплатно, защото има и други училища в България, които са платени). Нямам намерение да я излагам на друго място, целта на изложбата е да покажа как и от къде съм стартирал, точно затова се казва и „Улица“. Бях изложил скици, платна, арт инсталации, дрехи, предмети от улицата, снимки, всичко, което описва моят старт. По време на изложбата бяха изложени предмети със сантиментална стойност за мен, затова и абсолютно нищо от изложените неща нямаше поставена цена. Прецених че ако някой, иска да вземе нещо, просто ще го подаря.

Казахте, че организирате и графити училище и то съвсем безплатно. Как се зароди идеята за обучението? Има ли желаещи и намира ли се финансова подкрепа за осъществяване на реални проекти?

Да, Графити училището е факт и е абсолютно безплатно, тава се дължи на Ник от магазини „На Тъмно“, който веднага щом чу за моята идея, се отзова.  Идеята ме тормози от две години, когато напуснах своята работа в международна софтуерна компания и реших да се отдам изцяло на изкуството си. Първо започнах да търся места под наем, в които да направя графити училище и собствено студио, но за този дълъг период не попадах на нищо, което да удовлетворява моите изисквания. Идеята е, че когато аз стартирах, нямаше място или организация, в която да научиш повече за това изкуство. Сега аз искам да променя това и нашето бъдеще да порасне образовано към тази култура. Подкрепа има, всеки допринася с каквото може – един с кофа за боклук, друг с маса, трети със материали (винаги всякаква подкрепа ни е добре дошла).

Има желаещи за училището – около петнадесет сме на този етап, като почти всяка седмица има нови попълнения. В училището идват и малки, и големи, и начинаещи, и такива, които могат да рисуват. Част от отбора вече имат заявки във национално състезание, на което аз съм ги подкрепил, като осигурих легални места за рисуване, където да изпълнят своите проекти. Идеята е да се правят срещи и на вече утвърдени графити артисти и да се работи върху общи стени, проекти.

Често чуваме, че с изкуство е трудно да се издържаме. А графити артист е нещо още по-рядко като професия. Какво бихте казали на младежите, които искат да се развиват в подобна област?

Да, трудно е да се издържате, ако нямате стабилно портфолио, за което да сте работили през последните двадесет години. Да, рядко е като „професия“, но аз не го приемам като „професия“ , а като ежедневие (всеки ден е различен, всяка поръчка, всяка картина си има своята енергия). За младите – С КОПИРАНЕ НЯМА ДА ВИ СЕ ПОЛУЧИ!

Как виждате работата си в бъдеще? Накъде искате да продължите развитието си?

Аз не виждам работа, виждам нови проекти, нови стилове и нови техники J . Правете това, което обичате да правите и няма да имате нито един работен ден. Човек се учи докато е жив, имам много идеи, но засега ще ги оставя само за мен. Едно съм сигурен, съвсем скоро пак  ще имаме интервю относно голям графити фестивал, който организирам във Варна.

И накрая – какво е мотото Ви за успех в живота?

„Винаги може и по-зле, бъдете благодарни и ценете това, което имате тук и сега.“

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия ИлиеваКогато графитите раждат усмивки18.08.2016

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература