Кино

За хоръра с любов и за няколко ужаса в повече

01.11.2018

Филмите на ужасите са универсалният еквивалент на онзи вечен американски спор на тема “за” или “против” пицата с ананас. Апатични по други въпроси, повечето хора по света имат твърдо мнение за тях като или обожават хорър стилистиката, или са напълно отвратени от нея. Едно необичайно събитие, което ще се случи на 30 октомври ни накара да се поинтересуваме повече що е то хорър жанра и защо се гледа въпреки недолюбването му.

А тя (хорър стилистиката, де, не пицата с ананас) съвсем не е продукт на модерните времена. Любители на страховитите образи е имало още в епохата на немите филми, а детските приказки на Братя Грим ни напомнят, че цялото човечество е закърмено със зловещи истории.

Основоположникът на страшното кино е немският ням филм „Кабинетът на д-р Калигари“ (1920 г.), в който сценографите на шега решили да нарисуват сенки върху декорите, без да подозират, че години по-късно думата “сянка” ще се превърне в най-често споменаваната дума в заглавията от жанра.

„Кабинетът на д-р Калигари“ (1920)

Според чичко Карл Юнг, който вероятно е изгледал споменатата лента на кино, филмите на ужасите ни вълнуват, защото се заиграват с архетипи, които са дълбоко вкоренени в нашето подсъзнание. Това може и да обяснява честата поява на образите на сенките, децата и майката в жанра, но съвсем не дава отговор на въпроса защо толкова много от нас не могат да отлепят очи от екрана дори когато им идва да заровят лице във възглавницата от страх?

Отговорите са много. Според психолозите гледането на филми на ужасите може да ни помогне да почувстваме прилив на адреналин, да възвърнем контрол над живота си и да се сближим с някоя нова тръпка…

Да, точно така. Според едно от онези проучвания, в които никога не ни викат да участваме, страшните филми са един от най-добрите варианти за кино вечер с проекто-гадже. И това не бива да ни учудва. Няма по-бързо сближаване от това да стиснеш топлата ръка на човека до теб, докато героинята от “Монахинята” (2018 г.) пристъпва по тъмния коридор на екрана.

“Монахинята” (2018)

Друго изследване с любопитното заглавие “Теорията на гушкането” също достига до интересни изводи в тази романтична насока. Резултатите от проведените експерименти разкриват, че мъжете изпитват повече удоволствие, когато гледат филм на ужасите в компанията на уплашена дама и по-малко – когато зрителката до тях е печена и не реагира много-много на случващото се на екрана.

При жените положението е точно обратното – участничките в експеримента се изкефили на филма най-силно, когато мъжът до тях възприемал страшните образи спокойно, дори с усмивка. Присъствието на плашлив мъж обаче се оказва предпоставка за тъповата кино вечер за дамите.

Всъщност, присъствието на плашливи мъже рядко води до нещо добро както на екрана, така пред него, но да видим какво друго освен традицията и тръпката движи любителите на хоръра.

Зигмунд Фройд е разгледал темата в дълбочина, приемайки, че страшните филми действат като онази така необходима капка игриво съмнение в рационалното, от която отчаяно се нуждаем във времената на огромни количества достъпна информация.

Не можем да отречем, че това е впечатляващо, като се има предвид, че го е казал в началото на миналия век, без да доживее до ерата на социалните мрежи, за да види фанатичната страст, с която някои хора споделят картинки на четирилистни детелини за късмет. Ех, колко щеше да е хубаво, ако хорърите можеха да преборят нерационалното мислене у хората. Задължителни прожекции на “Хижа в гората” (2011 г.) в училище, откъси от “Гняв” (2002 г.) на монитори в метрото… Но стига сме мечтали.

“Хижа в гората” (2011)

Според други по-съвременни учени страшните филми ни действат като катарзис и ни помагат да се отърсим от негативните емоции и потиснатата агресия без да скачаме на бой на колегата, който ни лази по нервите в офиса.

Не бива да забравяме и вдъхновяващият пример от екрана. Често положителните герои в хорърите са обикновени хора, точно като нас. Тяхното ежедневие напомня на нашето, а когато попаднат на погрешното място в най-неподходящия момент, вкарват в сила воля, разум, бързо бягане, диафрагма и гласни струни, вместо лазерни мечове и костюми от бъдещето. И въпреки това побеждават на финала (в някои случаи, де…). През 2018 да гледаш на широк екран как нормални хора се борят със злото си е глътка свеж въздух сред океана от супергерои с костюми от бъдещето и ултра изкуствени “риалити” звезди.

И така, независимо каква е причината да обичаме филмите на ужасите, няма по-подходящ момент да им се насладим от края на октомври. Нека открием официално сезона на Страшното кино с прожекцията на Кинематограф на 30 октомври, където ни очакват няколко късометражни истории, от които ще ни настръхнат веждите. Важно е да отбележим също, че във филмите почти няма кръв, но има силен психологически ефект. Мястото е бар Абордаж, часът е 19:30, вход: 7 лв., дрескод: кафяви гащи.

Автор: Кристина Христова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Лилия КъневаОда за телевизионните анимации и защо днешните такива не струват19.03.2014

Още от Под Моста

Момчил Русев10 от най-великите песни в историята на видеоигритеМузика