За „Кафка на плажа“, Мураками и няколко говорещи котки

16.03.2016
Varna Buddies 2019 Summer Edition

kafkanp3За Харуки Мураками могат да се чуят много неща. Че е най-добрият съвременен японски автор, че пише за говорещи черни котки или че романите му са нестандартни и дори странни. Бях го препоръчала на някои от най-добрите си приятели. След като прочитаха една-две негови книги, или настръхваха в недоумение, или започваха да изпитват същите чувства, които самата аз изпитвам към творчеството му.

Влюбих се. Там някъде на „плажа“, докато гледах как героят на Мураками Кафка върви по своя труден, встъпителен път. Не знам как се случи. Може би като в роман на Харуки – в един миг чувствата просто са там и заплашват да останат за още неопределено дълго време. И остават.

Когато в книжарницата попитах дали имат книгата „Кафка на плажа“, продавачката ми намигна с една заговорническа усмивка и каза: „Разбира се, имаме всичко на Мураками“. След това ме поведе към един щанд с книги, където бяха наредени дебели и по-тънки издания, на чиито гръбчета се мъдреше търсеното име. Тя прокара бързо пръсти през тях и откри книгата. В синьо и жълто с една голяма черна котка отпред. „Това ще бъде интересно“, казах си. Платих и преди да изляза, продавачката почти незабележимо ми кимна и по лицето ѝ отново се прокрадна същата заговорническа усмивка. „В какво се забърквам“, помислих си и ми се прииска веднага да разтворя кориците и жадно да погълна текста вътре. Това е един нов, различен, красив свят. Знаех го. Тя, също.

Веднъж докоснал се до света на Мураками, не можеш да спреш. Четях „Кафка на плажа“ навсякъде. В автобуса, на случайна пейка в парка, в стола, докато ядях, между лекциите, в едно уютно кафе в секундите, докато чаках приятелите ми да дойдат, преди лягане. Четях, връщах се, препрочитах пасажи, за да ги разбера по-добре или просто защото звучаха толкова хубаво. Напомняха на някакво забравено ехо в мен самата. Не си мислете обаче, че аз вникнах напълно в книгата. Докоснах се истински до някои от нейните тайни, но много останаха скрити.

Със сигурност ще се върна на онзи плаж, но защо книгата остави такава следа у мен. Това е странна книга. В нея има моменти, в които човек настръхва – натуралистични сексуални сцени, извратени размисли, намек за инцест. Защо изобщо човек да захваща такава книга?! Защото е метафорична, но и истинска. Всяко нещо в нея е като че ли на ръба на здравия разум и все пак тя не премълчава. Тя разказва за израстването на един млад индивид, момчето Кафка, което трябва да стане мъж. Много романи ще ви разкажат за този преход с мили думи, ще ви спестят някои неудобни подробности и може да успокоят душите на някои наивни романтици, че светът е едно полирано до съвършенство, чисто място. Мураками няма да захораса дори и любовта, макар в романите си сам понякога да стига до наивност. Той ще ви разкаже онова, което трябва да бъде разказано.

Ако това е любовна история между двама, той ще опише сърдечните копнежи, но наравно с тях до детайли ще предаде и страданията на плътта, жаждата за единение. Заради „Кафка на плажа“ си дадох сметка, че докато главният герой растеше, малко пораснах и аз. Заедно с него си давах сметка колко трудно нещо е да пораснаш. Ние растем всеки ден с решенията, които вземаме, с изборите, които правим, с хората, които срещаме, с чувствата, заключени в душата ни. Понякога сме безкрайно сами. Това е тема, която вълнува Мураками. Всяка една негова книга е изначално пропита с този дъх, с този аромат на меланхолия и самота. Тя е там като музика за фон на цялото действие, а понякога е силно осезаема. Тя е нещо, което всеки един от героите на Мураками носи у себе. Нещо, което носим и самите ние. Заедно с героите расте и обществото. Човекът е малка вселена, която гради по-голяма, придава и цвят и облик. Тясно човешкото прелива  в националното, а то в общочовешкото. Разлива се извън границите на реалното и се свързва с несъществуващото. С това вероятно е свързано присъствието на универсални, европейски, азиатски митове, символи, образи и метафори, които създават многопластовостта на текста. Времето и пространството странно се преплитат и заживяват в едно.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Под МостаЛюбимите детски книги на „Под моста”01.06.2019

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през първата половина на 2019?Музика