За „Кафка на плажа“, Мураками и няколко говорещи котки

16.03.2016

В „Кафка на плажа“ се интерпретира митът за Едип, мотивът за вечната битка между доброто и злото, за смисъла и предопределеността на човешкото битие, за смъртта, за размиващата се граница между сън, реалност и съзнание, за любовта. Историята на главния герой не е изтъркана, въпреки че вече е разказвана много пъти в различни варианти. Мураками има свой собствен, характерен стил. По-добър или по-лош решава всеки читател, но със сигурност – различен.

След „Кафка на плажа“ се събудих една сутрин и разбрах, че съм се влюбила в света, който Мураками ми показа. Че в съзнанието ми се разхожда един търсещ себе си Кафка и започват да ми се привиждат черни котки. Хей, та те даже май и говорят! Цитати, картини и фантазии от книгата започнаха да ме преследват, както спомените, меланхолията и тъгата преследваха героите на Харуки. След този роман вече не бях същата. Бях открила една малка частичка и бях себе си една идея повече.

След това последваха „Спутник, моя любов“, „Норвежка гора“ и книгата с къси разкази „Мъже без жени“ . Казах ви, бях се влюбила. А може би се бях пристрастила, но това не е ли същото понякога. Няма да правя анализи на книгите, защото всяка от тях заслужава истинско внимание, което не се изчерпва с две изречения в тази статия. До днес мисля, че „Кафка на плажа“ остава най-добрата от изброените горе. Не защото е по-интересна, а защото в нея идеите, за които Мураками само загатва в другите произведения, са истински разгърнати до едно литературно съвършенство. Както той сам пише в „Кафка на плажа“ – „Съвършенството е просто натрупване на несъвършенства“, макар че не бих нарекла другите му романи рожби несъвършени. Всяка една от тях е красива. Много красива.

Може би в края на тази статия си мислите, че аз твърде много хваля автора и на преценката ми за него не може да се вярва. Може би сте прави, но „ на този свят няма такова нещо като грешно мнение“ и това го е казал пак Мураками.  Може би ще дадете шанс на някоя от неговите книги и ще бъдете ужасени, че сте загубили ценно време. Той няма да премълчи нищо, казах ви. Ще ви ужаси, ще ви утеши, ще ви трогне или ядоса, но нищо няма да ви спести. Но не е ли такъв и животът?! Той удря, без да предупреждава, но това прави ли го отвратителен?! Някои не се справят с тези удари и като някои от героите на Мураками избират пътя на смъртта… буквално или метафорично. Други навиват един таен механизъм в себе си, за да посрещат всеки нов ден. Трети забравят за това, което ги измъчва, като отказват да мислят за него.  Решаваме сами, защото всички изконно сме сами. Спътници в една огромна вселена.

Изправена пред своите всекидневни дилеми, аз просто разтварям роман на Мураками и се чувствам не толкова сама.

А някъде там, в своята собствена вселена една продавачка в една книжарница разбира точно за какво говоря. И ми се усмихва заговорнически.

Автор: Карина Николова

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаЛюбимите детски книги на „Под моста”01.06.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа Graffiti и страстта към изкуството – интервю с художника Дамян НиколовLIFE