За книгите с Любов – интервю с Любов Петрова от издателство „Еднорог“

Любов Петрова работи като PR в едно от най-любимите ни издателства – „Еднорог“. По повод рождения ден на издателството, което тази година става на 20 години, с нея си поговорихме какво е да си PR в книжния бранш, как протича един неин типичен ден, любимите ѝ книги, кой е кръстник на издателството и книги, книги, книги. И най-важното – какво да очакваме на Коледния панаир на книгата от „Еднорог“.

Любов навлиза в книжния бранш след 10 години работа в корпоративната реклама, но тъй като е завършила българска филология има стабилна база от литературни познания. Един светъл ден я завладява идеята да се потопи в света на книгите и сякаш съдбата я праща в книжните поля на „Еднорог“. За тези три години в издателството, освен с пиар и реклама, тя съдейства за подбора на нови заглавия, разширяване на каталога и аудиторията, а вече има зад гърба си и четири книги, преведени лично от нея. Тя е книжен мазохист – завършва всяка книга, която почне и идеалният събеседник за висока литература.


Под моста: Кои са любимите книги на детето, тийнейджърката и сегашната Любов?

Любов Петрова: Най-лесно ми е да отговоря за детето – „Мечо Пух“ на три морета! Това е една от малкото книги, които препрочитам, сигурно съм я чела милион пъти и всеки път се смея и я обиквам сякаш ми е за първи. Всъщност единствените книги, които препрочитам са детски, защото за мен те са тези, на които се умиляваш всеки път като възрастен.

Тийнейджърката обожаваше „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков. А сегашната Любов е верен поклонник на „Хвърчилата“ на Ромен Гари. Това е един автор, чиито книги са много различни една от друга, но философията му е в същината на всяка една от тях. Това е и единственият автор, който печели наградата „Гонкур“ два пъти.

ПМ: А любимите ти книги на „Еднорог“?

Л.П.: 1. „Щиглецът“ на Дона Тарт е една много универсална книга и ако мога да я резюмирам в няколко думи тя е за хора, които обичат изкуството и връзката на изкуството в ежедневния живот; както и за това как да преодолееш загубата.
2. „Тангото на старата гвардия“ – Артуро Перес-Реверте. Той има две линии на писане – едната изключително тежка, защото той е бивш военен кореспондент и друга по-лека, която е тип екшън-трилър – книги, които се четат на един дъх и са за масова публика. „Тангото“ е различна от тези два типа и не се вписва в нито една от двете му линии.
3. „Името ми е червен“ на Орхан Памук я прочетох още преди да почна да работя в „Еднорог“. И за мен това е книга, която не подлежи на описание, а просто трябва да се прочете и почувства.

ПМ: Как минава денят на един книжен PR?

Л.П.: Фактът, който ме прави най-щастлива е, че нямам ден, който да си прилича с друг. Но когато излиза наша нова книга, има няколко сходни дейности.

Денят започва с разпространението на прес съобщения и разговори с журналисти, които се интересуват от книгата – разпращане на откъси, рекламни бройки, допълнителна информация за автора и наградите, които има книгата. Нещо друго, което много обичам са срещите с потенциални партньори, защото работата с медии ми е любима.

Разбира се, при книгите е малко по-стеснено, защото, за съжаление, няма много медии на нашия пазар, които да се занимават с литература. Затова като пиар е хубаво да си иновативен и да откриваш нетрадиционни ниши за реклама, което, за съжаление, не се случва достатъчно често в българския книжен бранш. За сравнение в Брюксел, където съм живяла година и половина, е съвсем различно. Най-интересното, на което съм попаднала е един „Джейн Остин клуб“, който организираше чаени партита, книжни четения и беседи, дори и литературен тур „По стъпките на Остин в Брюксел“. А по времето на премиерата на „Хари Потър и прокълнатото дете“ беше истинска лудница за читателите. В България това липсва главно заради малкия пазар.

ПМ: А според теб дали влияние има читателския вкус? Защото книги като “50 нюанса сиво” и автори като Емил Конрад пораждат истерия в продажбите си.

Л.П.: Това е доста по-различно, защото този тип книги нямат нужда от реклама. Конкретно при Емил Конрад, той има такава фенска база, че няма нужда от допълнителна реклама. Той залага на нея и няма как да привлече друг тип читател, освен може би майките на тези деца, които искат да видят какво чете детето им.

ПМ: Какво подготвя издателство „Еднорог“ за Коледния базар на книгата?

Л.П.: „The eye of the sheep“ от австралийската авторка Софи Лагуна, която разказва за едно малко момченце със специални нужди. През неговия поглед читателят ще види неразбираемия свят на възрастните, колко много болка може да понесе едно дете, отчаянието, но и светлината в края на пътя. Другото ни важно заглавие е „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“на Майкъл Шейбън, който е отличен с престижната награда „Пулицър“.

Това, с което ние се гордеем е, че не малка част от книгите, които издаваме са с престижни литературни отличия. Един от най-продаваните нобелисти на българския пазар е именно автор на „Еднорог“ – Орхан Памук. (бел.авт. „Името ми е червен“ има четири преиздавания.) Той, наред с Дона Тарт са двата ни bestseller автора – единият има Нобелова награда, а другият – Пулицър.

ПМ: Блиц:

Любима книжарница – Ориндж на Графа и Нисим
Книжен свят – Америка през 80те
Герой и героиня – Атикус Финч („Да убиеш присмехулник“ – Харпър Ли) и Хариет („Малкият приятел“ – Дона Тарт)
Филмова адаптация по книга – „Любимата формула на професора“ от Йоко Огава

Историята зад името на издателство „Еднорог“ научих от Боряна Джанабетска, която е основател и собственик на издателството: „Традиционно еднорогът символизира чистота на духа, според поверията могат да го видят единствено хора с чисти сърца – вероятно това е една от причините, поради която се спрях на това име. Изборът ми се обяснява и от един цитат от “Алиса в огледалния свят” – “Сега, когато се видяхме един друг – каза Еднорога, – ако ти повярваш в мен, и аз ще повярвам в теб”. Така, мисля си, се обръщаме и ние към нашите читатели.“

Няма по-подходящо име за това издателство. Чрез тях магията на необикновеното достига до българския читател.

Елис Eмин

на 21 години, студент по “Журналистика” в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to