За “Под игото”, шльокавицата и още нещо… разговор с Манол Пейков

Ние, трима плахи студенти, отидохме на Панаира на книгата, където трябваше да съчетаем полезното с приятното, като пресъздадем уюта на книгите, чрез репортаж от събитието за студентското онлайн радио „Реакция“. Съвсем ненадейно в съзнанието ни изникна идеята да поразпитаме хората за мнението им относно „Под игото“ на шльокавица и това ни отведе пред щанда на „Жанет 45“. Там, едно усмихнато момиче от издателството предложи да се обърнем директно към издателя Манол Пейков.

Ние проследихме погледа ѝ, сочещ ни мъж, с когото за първи път се сблъскваме, обграден от телевизионни репортери, камери и микрофони .Той въодушевено отговаряше на въпросите, с които го обсипваха, докато ние трепетно чакахме реда си, въоръжени само с диктофон, тефтер и химикалка. Чудихме се как ли ще реагира на поредния набез от журналисти и дали вече умората не си казва тежката дума.

Напук на очакванията ни, ни посрещна лъчезарен човек, който видимо ни се зарадва. Това предначерта началото на случайното ни интервю с Манол Пейков. Един разговор, който започна с прочитане на надпис от тениската на Емилия Илиева.

Манол Пейков: ‘Give the world good energy!’ Съгласен съм. И аз това искам да правя. (Смеем се.)

Под моста: А каква енергията, която носи идеята за „Под игото“ на шльокавица?

М.П.: Заредена е с много четворки и шестици. По принцип, според Кабала, са много хубави и важни цифри. Помагат на хората да бъдат по-добри. (Смее се.)

ПМ.: Кой всъщност написа книгата на шльокавица?

М.П.: Използвахме алгоритъм, който я преведе директно. Но както се шегува един от хората, които стоят зад проекта, ако я бяхме дали на трима тийнейджъри, по-бързо щяха да я напишат.

ПМ.: Как възникна идеята?

М.П.: Една от водещите творчески агенции в София ‘Saatchi & Saatchi’ се свърза с нас. Те са много млади хора, приблизително 22 – 23 годишни. Идеята беше тяхна. Една много провокативна идея.

Обърнаха се към нас, като издателство, което издава българска литература вече 27 години, което издава най-много дебюти, най-много млади автори, най-много поезия и най-много български автори, тъй като ние сме най-адекватният посланик на тази идея. Ние я прегърнахме, обсъдихме я, поработихме върху нея и тя еволюира в процеса на работа. Беше чепата, ние я позагладихме, поосмислихме и я предложихме в този завършен вид, в който я виждате.

ПМ.: Как се приема от читателите?

М.П.: Превратно. Някой хора ни псуват. Някой казват, че се срамуват от нас, че се гнусят от нас. Знаете как действат медиите в наше време… Повечето хора хващат само пяната, изгребват я и я хвърлят в лицето ти. Не влизат в дълбочина.

Нашата идея е да има дискусия. Да отхлупим кутията на Пандора. Наистина това е кутията на Пандора. Шльокавицата съществува навсякъде около нас. Тя е от всички страни, но се подминава. Когато направиш една такава провокация с най-съкровената българска книга, на най-съкровения български празник, всички се изненадват. И точно там е ключът.

Ние, естествено, поставяме репутацията си на карта. Но провокирайки хората, даваме възможност за разговор, за дискусия. Истината се ражда в разговора. Няма друг начин!Така че ние вярваме в това, че в крайна сметка, отговаряйки за този проект, ще стигнем до истини, които са важни за нас и ще принудим много хора да се замислят. Защото в наше време ползването на шльокавицата е повече инерционен акт.

Преди време със старите телефони, с некирилизирана клавиатура – тя беше императив. Тогава нямаше алтернатива. Тогава тя беше по-скоро изобретателен акт. Даже, в известен смисъл, нещо положително! Да ти даде възможност да изпишеш думите по някакъв начин. Сега не е така. Сега всички телефони са кирилизирани, обаче много хора понеже не знаят кое копче да сменят, понеже са свикнали… Всички тези неща заразяват езика ни и постепенно ерозират културата.

ПМ.: Опитахме се да я четем, но ни беше трудно. Мислите ли, че хората, като си я вземат, ще я четат.

М.П.: Мисля, че няма да я четат. Мисля, че ще я видят, ще я отворят и ще изпаднат в потрес. И мисля , че точно това е идеята. Караха ме вчера два пасажа да прочета. Първия го прочетох приблизително без проблем.

ПМ.: Можете ли да се опитате сега?

М.П.: Разбира се! (Моментално взе от щанда един екземпляр, отвори на произволна страница и зачете.)

Чуйте как Манол Пейков чете “Под игото” на шльокавица!

ПМ.: А използва ли се пунктуация?

М.П.: Да! Всичко е така, както трябва да бъде. В това отношение поне сме супер акуратни.

ПМ.: Очаквате ли посланието на тази книга да достигне до хората, които употребяват редовно шльокавицата?

М.П.: Очакваме. Надяваме се. Вярваме в това! Всъщност не са само младите, a и по-възрастните хора. Те са всички! Това поколение, което отрасна с шльокавицата, е и моето поколение, аз не съм първа младост вече.

Има и много по-възрастни хора, които го правят просто защото не знаят как да си инсталират клавиатура, има много хора в чужбина, които живеят и работят в условие на чужд език, който се изписва на друга азбука, обикновено латиница, които пък го използват по липса на кирилизация, защото не са си направили усилието.

По този начин ние ги предизвикваме, караме ги да се замислят, че това е нещо, което не изисква голямо усилие, а в същото време, е изключително важно за оцеляването на нашата култура и нашата идентичност.

ПМ: Казахте оцеляване, смятате ли, че езикът ни ще преодолее тези препятствия по пътя си и ще се съхрани?

М.П.: Като Ви гледам вас, мисля, че ще оцелее.

ПМ: Едно от посланията във видеоклипа ви беше, че ние сме първият народ, който доброволно се отказва от азбуката си.

М.П.: Не знам дали сме първият. Чувал съм и за други, например разбрах наскоро, че Казахстан официално се отказва от кирилицата и започва да пише на латиница. Някои го правят, но при всяко положение, сме един от малкото.

Кирилицата е пригодена за писане на български. Тя е еволюирала много години ръка за ръка с българския език и не е случайно, че няма нито един звук, за който да нямаме буква. По-рано, когато идвах насам, карах зад едно Порше. Ш-то се изписва – sch, с три букви. Ако погледнем звуци като – ч, на един език се изписва като – ch, на друг – tch, tsch, на унгарски се изписва cs, на сръбски – ‘с’ е с ударение, с качва отгоре.

Ние си имаме собствена буква и не трябва да се отказваме от тази буква, защото това е нашият дом. Да оставим настрана патриотичния аспект, чисто функционално, тази азбука е пригодена за нашия език и това е важен аргумент.

ПМ: Като заговорихме за езици, няма как да не Ви попитаме за преводните Ви заглавия. Как решавате, че едно заглавие ще грабне българския читател, за да направите превод?

М.П.: Аз избирам заглавия, които ме вълнуват като читател, а това ми коства известни усилия, които са свързани с много срещи. Процесът е дълъг и в един момент се превръща в нещо, което се случва извън мен.

Рутинно ходя на всички изложения на книгата, имам кръг от познанства с литературни агенти, на които имам доверие. Въз основа на това доверие, се раждат заглавията, които издавам.

Случвало ми се е да публикувам произведения, които дори не съм прочел, защото вярвам на хората, които ми ги препоръчват и защото е важно да ги издам точно сега, а нямам време, което да отделя. Ей, това не е много прогресивно нещо от устата на един издател, но се случва, изчитам книгата едва в превод и ѝ се наслаждавам. И трябва да ви кажа, че досега, като говорим за преводната линия на издателството, от над 200 издадени книги, може би има 2-3, които, ако обърна поглед назад, със сегашния си акъл, не бих ги преиздал. Не повече!

Всички останали книги ме кефят като читател, радвам им се, обичам ги и искам да стигнат до хората. Така че смятам, че нямам основания да се срамувам от това, което съм направил като издател…

Изведнъж телефонът на Манол Пейков звънна. Камерите и микрофоните вече ги нямаше, но интересът не стихваше. Някак без дори да се споглеждаме, решаваме, че това е естественият край на нашето неочаквано интервю и вкупом му благодарим. Защото когато думите прерастват от обикновен разговор, в слово, пропито от безсмъртни истини и послания, не е необходимо време, а само желание, грижа и любов, за да бъдат съхранени.

Интервюто проведоха Емилия Илиева, Елена Фенрир и Калоян Гуглев.

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to