Роман от Лоран Бине

Ако има нещо, с което издателство „Парадокс” винаги успява да ме изненада, то това е изборът за превод на роман, който е не просто написан увлекателно, но и интересно свързан с ключови за историята и света, в който живеем, личности. Интересно за издателската къща е, че не бълва с ненужно бързи темпове тонове книги от всякакъв характер, а обратното – заглавията, които биват изкарвани на определени умерени периоди от тях са страшно концентрирани и засягат множество малки и големи теми.

След като човек прочете една книга в него се създава усещането, че е разлистил поне пет, като тук не говорим за количество страници. Нито пък за крайно дебели тухли. Това, с което „Парадокс” изпъкват е богатото съдържание на издаваните творби, всяка от които помещава в себе си повече от една история. Което е чуден подарък за и без това не особено многобройната публика у нас, на която и е все по-трудно да се ориентира в избора на следваща творба за четене при условията на буквално залят пазар.

Издаването на книги, обвързани с реални личности и събития, всъщност е отговорен процес, който, за съжаление, масово се погазва у нас, тъй като се публикуват дузини заглавия, които не помагат за доброто разбиране на историята, а даже целенасочено спомагат за доизкривяването ѝ. Всъщност това, с което „Седмата функция на езика” продължава силната традиция от „умни” книги, е, че произведението хвърля светлина върху всеки аспект от разглежданата тема.

Причините и обстоятелствата около смъртта на Ролан Барт

Макар в България, знаковият критик и семиотик, да е познат най-вече на културолозите и езиковедите, приносът му за света на литературата не е никак малък Наследство, което Лоран Бине е успял не само да съхрани и представи под формата на увлекателно написана история, но и да изведе на преден план, тъй като колкото и ценен да е Ролан Барт с трудовете и изследванията си, истината е, че спрямо огромна част от колегите си, остава някак на заден план без достатъчна популярност.

Противно на очакванията, които се появяват, когато стане въпрос за книга, въртяща се около определена истинска персона, „Седмата функция на езика”, не е нито скучна документаристика, нито суха биография. Това е роман с живо, и динамично действие, наситен с множество случки и събития.

Тук е момента и да вметна, че ако случайно не сте чували досега за Ролан Барт (какъвто беше и моя случай преди прочита на книгата), това въобще не трябва да ви притеснява, защото веднага ще влезете в ролята на един от главните герои – комисар Баяр, на който му се налага не само да изследва на пръв поглед нелепия инцидент, довел до смъртта на Барт, но и да навлезе в интригуващия, но сложен свят на френската интелигенция от 20-и век. Изчерпателният допир, който има четящият с тогавашните културни среди, посредством сюжета, е едно от първите сериозни достойнства на романа.

Тук са личности като Юлия Кръстева, Умберто Еко и Мишел Фуко, които не просто изпълняват определена роля в случващото се, а оживяват на белия лист, така че да могат читателите да се докоснат до персоналните им свят и мисли. Лоран Бине е майстор на пълнокръвните образи, който много умело и много правдиво излага всичките им качества и страни, без обаче да ги натоварва с оценка, така че да могат читателите сами да отсъждат кое е добро и кое лошо.

Друго, което авторът успява добре да пресъздаде е духът на ситуираната в творбата епоха. Прецизно са изразени различните настроения в обществото, политическите нагласи и екзистенциалните вълнения. При това отново, посредством различни малки случки, диалози и детайлно въвеждане в определената среда. Всяко подразделение на философията и последователите му, заформящи вид субкултура е изложено с всичките си прилежащи особености. Това също е част от нещата, които правят творбата така наситена и обогатяваща. Нещо, което, както споменах още в началото е утвърден стандарт при „Парадокс”.

Навлизането в 80-те не е само от битов и цивилизационен, но и интелектуален характер. Тук идва и следващото вече специфично качество на творбата, а именно отразяване на теоретичните търсения на тогавашните езиковеди, целящи да развият на още по-високо ниво познанието за словото. Научен интерес и на самия Ролан Барт, който по интересен начин е обвързан със съмнителната му кончина, детайлите, около която трябва да бъдат разбулени не само от полицаят, но и от партньора му – младият  ерудиран Саймън Херцог, чиито наблюдателност, аналитична мисъл и познаване на културните среди са от особена важност за динамичното разследване.

И така малко по-малко пъзелът започва да се нарежда, само за да се окаже, че е част от още по-голям и объркан пъзел, което е истинска наслада за четящия, тъй като страница след страници излизат нови и нови неща.

Интересното е, че в мрежата за споделяне на литературни впечатления Goodreads, „Седмата функция на езика” получава противоречиви оценки. Тези, които определят романа като лош, се аргументират, че измежду страниците му има прекалено много плява. Други споделят, че не са успели да разберат нищо. А трети, че Бине е отишъл прекалено далеч с въображението си, и че поставените от него гледни точки нямат нищо общо с действителността.

Има и безброй други разнообразни рейтинги и ревюта, които са показателни най-вече за едно – че творбата със сигурност има едно важно качество и то е да вълнува публиката. Всеки тип публика има различен потенциал да възприеме тази книга, на която тепърва ѝ предстои среща с българските читатели.

Оптимист съм, че на родна почва, тя ще се чете с лекота, най-вече, благодарение на богатия хумор, който Бине използва, за да олекоти възможно най-много съдържанието на иначе първокачествения ноар крими шедьовър, който е написал.

Кои са функциите на езика и защо седмата му лежи в основата на мистериозен смъртен случай, въвличащ в себе си серия от събития и популярни фигури? Ако сте почитатели на заплетените истории, бъдете сигурни, че няма да оставите тази книга докато не я завършите. И което е още по-сигурно „Седмата функция на езика”, която ще можете съвсем скоро да откриете по книжарниците, най-вероятно ще ви занимава още дълго време след като я прочетете.