Театър

За театъра като влюбване и непокорените върхове – интервю с Ирина Митева

01.03.2019

Kрасива, талантлива и харизматична. Някои може би я познават от театралната сцена, за други тя е Ина Фотева от сериала „Откраднат живот“. Успях да говоря с Ирина няколко часа преди представлението „Нирвана“ в Шуменския театър. Тя беше развълнувана за пореден път, защото за нея това място е важно в развитието и реализацията ѝ като актриса. Непринудена, земна и страшно позитивна, такава беше тя по време на разговора ни.

Вяра Желязкова: Ти ли избра театралната сцена или тя избра теб?

Ирина Митева: Мисля, че беше комбинация между двете. Може би тя ме покани, а аз приех поканата и някак си се получи симбиоза между нас двете.

Коя беше първата постановка, която посети и ти остави траен отпечатък?

Беше доста отдавна. На Николай Урумов „Лалугер“ – моноспектакъл. Беше някъде преди повече от 10 години.

Защо избра да станеш именно актриса? Не е ли трудна професия в днешно време?

Никога не съм се замисляла дали е хубава или не е хубава, дали е трудна или не е трудна, дали е добре заплатена. Просто се влюбих и нямаше как да откажа на влюбването – човек, когато се влюби, няма очи и слух за нищо друго.

Какво виждаш, когато се качиш на сцената?

Старая се да виждам колегата, зависи от представлението – ако нямаме четвърта стена се старая да гледам публиката в очите, но повечето пъти виждам мишената, а мишената е колегата.

Кога за теб един образ е изграден от началото до края?

Когато абсолютно тотално вярвам на всяка една дума, на всеки един жест, на всяка една оценка, когато просто забравя, че съм актьор и толкова много се вглъбя в това, което гледам, че да забравя, че познавам партньора на сцената и че той ми е много близък приятел, например. Ето тогава му вярвам, когато всичко е изпипано, ти просто няма как да не влезеш в друг свят.

Дебютът ти в телевизията е в сериала „Откраднат живот“. Какво беше усещането да работиш с толкова доказали се актьори на театралното и филмово поприще?

Много е хубаво! Гребеш знания направо с черпака. Партнирам си с хора като Владо Пенев, Мария Каварджикова, Марта Вачкова, Юлиян Вергов. Това са актьори, на които от дете се възхищавам и съм искала поне да ги видя, камо ли да си партнирам с тях. Те са толкова опитни актьори, с такава лекота работят, че просто само наблюдавайки начина им на работа ти можеш да откраднеш изключително много знания и съм благодарна на Вселената. Нещо, за което дори трудно съм мечтала.

Каква е отговорността, когато заставаш зад един образ?

Зависи от образа, но по принцип със сигурност не е малка. Трудно ми е да го обясня, но ако вземем постановката „Нирвана“ (реж. Максима Боева), образът на Лора Каравелова, това е една от българските класики в драматургията. Една от най-добрите български пиеси и отговорността там става още по-голяма, имайки предвид, че говорим за личности, живели някога. Би трябвало всяко едно представление да се усеща като отговорност заради хората, които влизат в салоните.

Снимка: Мария Цветкова

На театралната сцена печелиш награда за персонажа си на Лора в „Нирвана“. Сега си номинирана за дебют на наградите Икар, как се възприе тази постановка от публиката и как се чувстваш, когато играеш на сцената?

За това представление имаме 7 награди и сега имаме 3 номинации за Икар, което е направо потресаващо, имайки предвид, че нито един от хората, които сме в екипа, не сме работили с цел да демонстрираме нещо и да предизвикаме тези награди. Всеки един от нас просто откри себе си, откри някакви свои болки, които преценихме, че можем да лекуваме чрез този текст и в много от интервютата, които всеки от нас е давал, е казвал, че работата върху това представление по-скоро е било като терапия за душата, отколкото като актьорска работа. Много е странно да бъдеш Лора Каравелова, аз безкрайно много ѝ се възхищавам като историческа личност, като жена, като човек. За мен, лично, тя е била страшен бунтар, а аз много обичам такива хора, които защитават мнението си, които могат да докажат своята гледна точка. Безкрайно ерудирана жена. Не се стремя в това да я имитирам, нямам записи на това как тя говори, върви. Не искам да го правя. Единственото, което мога да направя е да вкарам възхищението си в работен процес и онова, което най-много ме мотивира, е да докажа, че Лора Каравелова не е една ревнива истеричка, която се самоубива напук на мъжа си. Искрено вярвам в чистотата на нейната любов и винаги съм се стремяла да докажа колко силно обича тя. Много от нещата, които правя на сцената, не ги правя за себе си, а ги правя за нея.

Като част от трупата на театър „София“ в кои постановки могат да те гледат зрителите този сезон?

„Нощта на 16-ти януари“, „Емигрантски рай“ и сега тепърва изкарваме премиера на 15-ти март „Съгласие“ с режисьор Недялко Делчев.

Кажи ни за какво мечтае Ирина Митева и кой връх остава все още непокорен?

Много върхове има все още да се покоряват, не само в работен, но и в личен план, разбира се. Аз съм безкраен оптимист и онова, за което мечтая и си пожелавам, е никога да не губя смисъла на онова, което правя, да не губя смисъла в живота си и винаги да срещам хора, които знаят какъв е смисълът. Това е много важна действена единица в животите на хората.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваКирил Ефремов: рисковете на мафията, семейния живот и професията02.08.2017

Още от Под Моста

Карина НиколоваНина Николина или когато българският фолклор срещне джазаМузика