Театър

За театъра като влюбване и непокорените върхове – интервю с Ирина Митева

01.03.2019

Kрасива, талантлива и харизматична. Някои може би я познават от театралната сцена, за други тя е Ина Фотева от сериала „Откраднат живот“. Успях да говоря с Ирина няколко часа преди представлението „Нирвана“ в Шуменския театър. Тя беше развълнувана за пореден път, защото за нея това място е важно в развитието и реализацията ѝ като актриса. Непринудена, земна и страшно позитивна, такава беше тя по време на разговора ни.

Вяра Желязкова: Ти ли избра театралната сцена или тя избра теб?

Ирина Митева: Мисля, че беше комбинация между двете. Може би тя ме покани, а аз приех поканата и някак си се получи симбиоза между нас двете.

Коя беше първата постановка, която посети и ти остави траен отпечатък?

Беше доста отдавна. На Николай Урумов „Лалугер“ – моноспектакъл. Беше някъде преди повече от 10 години.

Защо избра да станеш именно актриса? Не е ли трудна професия в днешно време?

Никога не съм се замисляла дали е хубава или не е хубава, дали е трудна или не е трудна, дали е добре заплатена. Просто се влюбих и нямаше как да откажа на влюбването – човек, когато се влюби, няма очи и слух за нищо друго.

Какво виждаш, когато се качиш на сцената?

Старая се да виждам колегата, зависи от представлението – ако нямаме четвърта стена се старая да гледам публиката в очите, но повечето пъти виждам мишената, а мишената е колегата.

Кога за теб един образ е изграден от началото до края?

Когато абсолютно тотално вярвам на всяка една дума, на всеки един жест, на всяка една оценка, когато просто забравя, че съм актьор и толкова много се вглъбя в това, което гледам, че да забравя, че познавам партньора на сцената и че той ми е много близък приятел, например. Ето тогава му вярвам, когато всичко е изпипано, ти просто няма как да не влезеш в друг свят.

Дебютът ти в телевизията е в сериала „Откраднат живот“. Какво беше усещането да работиш с толкова доказали се актьори на театралното и филмово поприще?

Много е хубаво! Гребеш знания направо с черпака. Партнирам си с хора като Владо Пенев, Мария Каварджикова, Марта Вачкова, Юлиян Вергов. Това са актьори, на които от дете се възхищавам и съм искала поне да ги видя, камо ли да си партнирам с тях. Те са толкова опитни актьори, с такава лекота работят, че просто само наблюдавайки начина им на работа ти можеш да откраднеш изключително много знания и съм благодарна на Вселената. Нещо, за което дори трудно съм мечтала.

Каква е отговорността, когато заставаш зад един образ?

Зависи от образа, но по принцип със сигурност не е малка. Трудно ми е да го обясня, но ако вземем постановката „Нирвана“ (реж. Максима Боева), образът на Лора Каравелова, това е една от българските класики в драматургията. Една от най-добрите български пиеси и отговорността там става още по-голяма, имайки предвид, че говорим за личности, живели някога. Би трябвало всяко едно представление да се усеща като отговорност заради хората, които влизат в салоните.

Снимка: Мария Цветкова

На театралната сцена печелиш награда за персонажа си на Лора в „Нирвана“. Сега си номинирана за дебют на наградите Икар, как се възприе тази постановка от публиката и как се чувстваш, когато играеш на сцената?

За това представление имаме 7 награди и сега имаме 3 номинации за Икар, което е направо потресаващо, имайки предвид, че нито един от хората, които сме в екипа, не сме работили с цел да демонстрираме нещо и да предизвикаме тези награди. Всеки един от нас просто откри себе си, откри някакви свои болки, които преценихме, че можем да лекуваме чрез този текст и в много от интервютата, които всеки от нас е давал, е казвал, че работата върху това представление по-скоро е било като терапия за душата, отколкото като актьорска работа. Много е странно да бъдеш Лора Каравелова, аз безкрайно много ѝ се възхищавам като историческа личност, като жена, като човек. За мен, лично, тя е била страшен бунтар, а аз много обичам такива хора, които защитават мнението си, които могат да докажат своята гледна точка. Безкрайно ерудирана жена. Не се стремя в това да я имитирам, нямам записи на това как тя говори, върви. Не искам да го правя. Единственото, което мога да направя е да вкарам възхищението си в работен процес и онова, което най-много ме мотивира, е да докажа, че Лора Каравелова не е една ревнива истеричка, която се самоубива напук на мъжа си. Искрено вярвам в чистотата на нейната любов и винаги съм се стремяла да докажа колко силно обича тя. Много от нещата, които правя на сцената, не ги правя за себе си, а ги правя за нея.

Като част от трупата на театър „София“ в кои постановки могат да те гледат зрителите този сезон?

„Нощта на 16-ти януари“, „Емигрантски рай“ и сега тепърва изкарваме премиера на 15-ти март „Съгласие“ с режисьор Недялко Делчев.

Кажи ни за какво мечтае Ирина Митева и кой връх остава все още непокорен?

Много върхове има все още да се покоряват, не само в работен, но и в личен план, разбира се. Аз съм безкраен оптимист и онова, за което мечтая и си пожелавам, е никога да не губя смисъла на онова, което правя, да не губя смисъла в живота си и винаги да срещам хора, които знаят какъв е смисълът. Това е много важна действена единица в животите на хората.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян Гуглев5 театрални премиери, които да очакваме до края на ноември16.10.2019

Още от Под Моста

Под МостаКак се създава магията на радиотеатъраLIFE