Кино

За журналистиката с любов: 6 филма от редакцията и терена

01.07.2019

Тракане на пишещи машини и компютри, отрупани бюра, мирис на хартия, звънящи телефони… Ако подобна атмосфера кара и вашето сърце да се разтупти, значи трудно подминавате филми за журналисти.

Макар техните истории да показват колко грозен може да бъде светът, те успяват и да ни върнат вярата в добрия край със своята смелост, остроумие и упорита работа. Журналистите са обикновените хора, които благодарение на човешките си сили и саможертви се превръщат в необикновени герои. Или ако мога да перифразирам една мисъл на Максим Горки: „Журналист – това звучи гордо!“

Ето няколко от многото филми, посветени на тази професия, които я показват в различни светлини и времена.

„Момиче за всичко“/”His Girl Friday” (1940) и „Първа страница“/“The Front Page” (1974)

Снимка: Sony Pictures Home Entertainment

Те са може би най-известните екранизации на пиесата „Първа страница“, написана от бившите чикагски журналисти Бен Хехт и Чарлз МакАртър. Премиерата ѝ е през далечната 1928 г., а по-късно се радва на редица филмови и телевизионни адаптации от 1931 до 1988 г.

В „Момиче за всичко“ главният редактор на в-к „Чикаго“ Уолтър Бърнс прави всичко възможно да задържи на работа своя ценен кадър Хилди Джонсън. Освен че е от най-талантливите журналисти в изданието, тя е и негова бивша съпруга, която напуска, за да се омъжи повторно и отдаде себе си на семеен живот. Несправедливото обвинение в убийство и смъртната присъда на един мъж обаче е в състояние да убеди героинята в нейното истинско призвание. Интелигентният хумор, лукавият чар на Кари Грант в пълно действие и химията между него и Розалинд Ръсел в главните роли са достатъчна причина да гледате филма на Хауърд Хоукс.

Снимка: Universal Pictures

За разлика от него, сценарият на „Първа страница“ от 1974 г. се придържа към оригиналната пиеса, където Хилди е мъж. Изкушен да направи един последен ударен репортаж, той разочарова с работохолизма си своята годеница, изиграна от Сюзън Сарандън. В ролята на Хилди е Джак Лемън, който заедно с Уолтър Матау като по-егоцентрична и подмолна версия на Уолтър показват за пореден път колко добър тандем са. Лентата на Били Уайлдър получава три номинации за „Златен глобус“ в категориите за Най-добър комедиен или музикален филм и Най-добър актьор в комедия или мюзикъл за Лемън и Матау.

„Цялото президентско войнство“/”All The President’s Men” (1976)

Снимка: Warner Bros

Аферата „Уотъргейт“ е любима тема, използвана в много филми за журналисти, а тази продукция е най-високо оценената с 4 спечелени награди от общо 8 номинации за „Оскар“. Алан Джей Пакула представя действителната история на разследващите журналисти Боб Удуърд и Карл Бърнстайн от в-к „Уошингтън Поуст“, основавайки се на тяхната книга „Цялото президентско войнство“. Дългият и детайлен разказ заедно с убедителната игра на Дъстин Хофман и Робърт Редфорд допринасят за съспенса, дори да знаете точния развой на събитията от мандата на Ричард Никсън.

„Почти известни“/“Almost Famous” (2000)

Снимка: DreamWorks

Филмът ни отвежда в края на 60-те и началото на 70-те години, когато музикалната журналистика е в разцвета си, а едно момче изживява мечтата на много меломани. Уилям Милър е интелектуално напреднал за възрастта си тийнейджър, който пише статии за местните вестници в Сан Диего. След като редактор на “Rolling Stone” го забелязва, момчето е изпратено да отразява турнето на изгряваща рок група. Искрената история за разочарования и съзряване по време на рокендрол печели „Оскар“ на Камерън Кроу за Най-добър сценарий. И неслучайно – филмът с участието на Кейт Хъдсън, Франсис МакДорманд, Филип Сиймур Хофман и др. е полубиография на режисьора, който като тийнейджър пише за “Rolling Stone” и има близки срещи с банди като Led Zeppelin, Eagles и Lynard Skynard.

„Лешояда“/”The Nightcrawler” (2014)

Снимка: Open Road Films

Трилърът показва мрачната страна на съвременните медии с консуматорската жажда на зрителите, борбата за рейтинг и липсата на етика. Лу Блум е безработен мъж, който започва да продава на местната телевизия записи от инциденти. Той постепенно си проправя път към телевизионната журналистика, снимайки видеа, които прекрачват моралните граници не само с графичното съдържание от местопрестъпления, но и това, на което героят е способен, за да се сдобие с тях. За главната роля Джейк Гиленхал отслабва с около 15 килограма по собствена идея, а маниакалната му игра го прави още по-зловещ. Неговото изпълнение със сигурност е сред големите пропуски на Академията, която все пак номинира режисьора и сценарист на „Лешоядът“ Дан Гилрой за Най-добър оригинален сценарий.

„Въпрос на истина“/”Truth” (2015) 

Снимка: Sony Pictures Classics

Филмът на Джеймс Вандербилт разглежда действителните събития в канала CBS от 2004 г. Тогава предаването „60 минути“ излъчва репортаж, който поставя под съмнение преминаването на президента Джордж Буш през военна служба. След като обаче истинността на уличаващите документи е разкритикувана, репутацията на телевизионния водещ Дан Радър и продуцентката Мери Мейпс са напът да рухнат, а екипът на предаването е изправен пред съд. „Въпрос на истина“ е поредна лента за Робърт Редфорд, в която е убедителен като журналист (този път тв водещ), а Кейт Бланшет като Мейпс е в най-добрата си форма: едновременно корава и борбена, чувствителна и ранима. Филмът се основава на книгата на Мейпс „Истина и дълг: пресата, президентът и привилегията на властта“, като повдига темата за независимостта на журналистическите теми от властта и как грешното възприемане на един въпрос може да коства нечия кариера.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаПреди „Бохемска рапсодия“ Бог създаде “The Doors”...11.12.2018

Още от Под Моста

Под МостаКак се създава магията на радиотеатъраLIFE