Тракане на пишещи машини и компютри, отрупани бюра, мирис на хартия, звънящи телефони… Ако подобна атмосфера кара и вашето сърце да се разтупти, значи трудно подминавате филми за журналисти.

Макар техните истории да показват колко грозен може да бъде светът, те успяват и да ни върнат вярата в добрия край със своята смелост, остроумие и упорита работа. Журналистите са обикновените хора, които благодарение на човешките си сили и саможертви се превръщат в необикновени герои. Или ако мога да перифразирам една мисъл на Максим Горки: „Журналист – това звучи гордо!“

Ето няколко от многото филми, посветени на тази професия, които я показват в различни светлини и времена.

„Момиче за всичко“/”His Girl Friday” (1940) и „Първа страница“/“The Front Page” (1974)

Те са може би най-известните екранизации на пиесата „Първа страница“, написана от бившите чикагски журналисти Бен Хехт и Чарлз МакАртър. Премиерата ѝ е през далечната 1928 г., а по-късно се радва на редица филмови и телевизионни адаптации от 1931 до 1988 г.

В „Момиче за всичко“ главният редактор на в-к „Чикаго“ Уолтър Бърнс прави всичко възможно да задържи на работа своя ценен кадър Хилди Джонсън. Освен че е от най-талантливите журналисти в изданието, тя е и негова бивша съпруга, която напуска, за да се омъжи повторно и отдаде себе си на семеен живот. Несправедливото обвинение в убийство и смъртната присъда на един мъж обаче е в състояние да убеди героинята в нейното истинско призвание. Интелигентният хумор, лукавият чар на Кари Грант в пълно действие и химията между него и Розалинд Ръсел в главните роли са достатъчна причина да гледате филма на Хауърд Хоукс.

За разлика от него, сценарият на „Първа страница“ от 1974 г. се придържа към оригиналната пиеса, където Хилди е мъж. Изкушен да направи един последен ударен репортаж, той разочарова с работохолизма си своята годеница, изиграна от Сюзън Сарандън. В ролята на Хилди е Джак Лемън, който заедно с Уолтър Матау като по-егоцентрична и подмолна версия на Уолтър показват за пореден път колко добър тандем са. Лентата на Били Уайлдър получава три номинации за „Златен глобус“ в категориите за Най-добър комедиен или музикален филм и Най-добър актьор в комедия или мюзикъл за Лемън и Матау.

„Цялото президентско войнство“/”All The President’s Men” (1976)

Аферата „Уотъргейт“ е любима тема, използвана в много филми за журналисти, а тази продукция е най-високо оценената с 4 спечелени награди от общо 8 номинации за „Оскар“. Алан Джей Пакула представя действителната история на разследващите журналисти Боб Удуърд и Карл Бърнстайн от в-к „Уошингтън Поуст“, основавайки се на тяхната книга „Цялото президентско войнство“. Дългият и детайлен разказ заедно с убедителната игра на Дъстин Хофман и Робърт Редфорд допринасят за съспенса, дори да знаете точния развой на събитията от мандата на Ричард Никсън.

„Почти известни“/“Almost Famous” (2000)

Филмът ни отвежда в края на 60-те и началото на 70-те години, когато музикалната журналистика е в разцвета си, а едно момче изживява мечтата на много меломани. Уилям Милър е интелектуално напреднал за възрастта си тийнейджър, който пише статии за местните вестници в Сан Диего. След като редактор на “Rolling Stone” го забелязва, момчето е изпратено да отразява турнето на изгряваща рок група. Искрената история за разочарования и съзряване по време на рокендрол печели „Оскар“ на Камерън Кроу за Най-добър сценарий. И неслучайно – филмът с участието на Кейт Хъдсън, Франсис МакДорманд, Филип Сиймур Хофман и др. е полубиография на режисьора, който като тийнейджър пише за “Rolling Stone” и има близки срещи с банди като Led Zeppelin, Eagles и Lynard Skynard.

„Лешояда“/”The Nightcrawler” (2014)

Трилърът показва мрачната страна на съвременните медии с консуматорската жажда на зрителите, борбата за рейтинг и липсата на етика. Лу Блум е безработен мъж, който започва да продава на местната телевизия записи от инциденти. Той постепенно си проправя път към телевизионната журналистика, снимайки видеа, които прекрачват моралните граници не само с графичното съдържание от местопрестъпления, но и това, на което героят е способен, за да се сдобие с тях. За главната роля Джейк Гиленхал отслабва с около 15 килограма по собствена идея, а маниакалната му игра го прави още по-зловещ. Неговото изпълнение със сигурност е сред големите пропуски на Академията, която все пак номинира режисьора и сценарист на „Лешоядът“ Дан Гилрой за Най-добър оригинален сценарий.

„Въпрос на истина“/”Truth” (2015) 

Филмът на Джеймс Вандербилт разглежда действителните събития в канала CBS от 2004 г. Тогава предаването „60 минути“ излъчва репортаж, който поставя под съмнение преминаването на президента Джордж Буш през военна служба. След като обаче истинността на уличаващите документи е разкритикувана, репутацията на телевизионния водещ Дан Радър и продуцентката Мери Мейпс са напът да рухнат, а екипът на предаването е изправен пред съд. „Въпрос на истина“ е поредна лента за Робърт Редфорд, в която е убедителен като журналист (този път тв водещ), а Кейт Бланшет като Мейпс е в най-добрата си форма: едновременно корава и борбена, чувствителна и ранима. Филмът се основава на книгата на Мейпс „Истина и дълг: пресата, президентът и привилегията на властта“, като повдига темата за независимостта на журналистическите теми от властта и как грешното възприемане на един въпрос може да коства нечия кариера.