Образование

Защо хуманитарните специалности имаха, имат и винаги ще имат бъдеще

13.07.2021

Напоследък съществува убеждение, че технологичните специалности са много по-добри и перспективни, сравнено с хуманитарните. Затова и ставаме свидетели на тенденцията в класната стая все повече да се набляга на технологиите. И докато наистина това всъщност е много добра тенденция и подобно образование дава страхотна възможност за бъдеща реализация, то не бива да се случва за сметка на хуманитарните науки. А родителите не бива да се притесняват, ако децата им имат по-голям интерес към четенето и творчеството, отколкото към писането на код и математиката. Защото за всички има място. 

Факт е, че в съвременната историята едва ли е имало случай, в който да има по-добра масова професия от това да си технически или компютърен специалист тук и сега. Дигиталната индустрия е в чутовен подем и все повече компании имат нужда от най-разнообразен софтуер. Търсенето на специалисти е огромно, а предимствата много. Заплатите в IT бранша са над средните. Повечето хора от индустрията имат гъвкаво работно време и особено след COVID могат да работят на практика от всяка точка на света с добра интернет връзка. Самите работодатели ценят кадрите си и осигуряват оптимални условия – добро отношение, бонуси, допълнително здравно осигуряване, социални придобивки и какво ли още не.

Средната заплата в IT индисутрията в България е 4120 лв., по данни на Noble Hire, един от най-големите рекрутъри в брашна. Според софтуерната организация БАСКОМ тя е дори по-висока – 4500 лв. на месец. Иначе казано – заплатата в сектора е пъти по-висока, отколкото средната за България, която е 1 437 за края на 2020-та. В този контекст не е особена изненада, че днес професионалната реализация в дигиталната индустрия е сред най-предпочитаните в България.

Всички сме свидетели на това колко много хора просто решават да се преквалифицират, независимо от това в коя сфера са били до момента и на каква възраст. Ако само допреди няколко години най-желаните специалности за висше образование у нас категорично бяха „Право“, „Психология“ или „Икономика“, то сега нещата постепенно започват да се изместват. Трудно обаче може да се разбере колко точно хора учат IT, например. В бранша много повече се търсят практическите знания. Голям е и делът на ученици и студенти, които завършват частни образователни центрове, в България или в чужбина, присъствено или онлайн, тясно специализирани в софтуерните специалности. В индустрията много желани са и кадрите, които не са завършили конкретно „Информационни технологии“, но и специалности като математика, физика и други.

Заради всичко това, с право, все повече родители и учители насочват децата си от най-ранна възраст да се занимават със софтуер, математика и инженерни науки.

И докато данните и статистиката са категорично, че IT индустрията предлага изключителна перспектива за развитие и висока заплата, то това означава ли, че всички трябва да бъдем софтуерни специалисти? Дори да искаме не е възможно, защото обществото ни има нужда от много различни експерти. А пъят на  хуманитарните професии също може да бъде перспективен.

От десетилетия в САЩ за най-престижни се смятат т.нар. STEM специалности. В превод абревиатурата означава „наука, технологии, инженерство и математика“. От скоро обаче стигмата, че специалистите в останалите, и особено в хуманитарните науки, са по-безперспективни, започва да избледнява. Истина е, че в първите години от своето професионално развитие професионалистите със STEM насоченост изкарват много повече средства, отколкото останалите. С напредването на възрастта обаче тази пропаст в заплащането започва да се свива.


Статистиката доказва това. Специалистите с компютърни или инженерни науки на възраст между 23 и 25 години са печелили средно 61 744 долара през 2017 г. в САЩ. Това е почти 40% повече от онези, които са завършили социални науки – те са изкарвали 45 032 долара годишно. На 40 годишна възраст мъжете със STEM насоченост са удвоили приходите си, изкарвайки 124 458 долара. Онези със социални науки обаче са ги утроили – печелейки по средно 131 154 долара

Според Дейвид Деминг, професор по икономика на образованието от „Харвард“ , това се дължи на две причини . Първо – голяма част от най-новите технически умения, които се търсят днес, остаряват, докато технологиите напредват неимоверно бързо. По-възрастните хора трябва да усвояват тези нови умения в движение, докато по-младите им колеги може да са ги научили още в училище. Бързото развитие на технологиите изисква непрекъснато учене и усъвършенстване. Знанията, нужни днес в компютърните науки, са много по-различни от онези, изисквани преди само 10 години. Затова и в бранша младите кадри са много високо ценени – те са в крак с времето. За сметка на това в повечето хуманитарни професии, макар нещата също да се променят, то се случва с по-бавни темпове. Така специалистите имат повече време да наваксат, а миналият им опит е по-ценен.

И втората причина – макар хората, които се занимават с изкуство, социални и хуманитарни науки, започват по-бавно своето развитие – те постепенно настигат връстници си в технологичната сфера. Това се дължи на факта, че хуманитарните науки възпитават ценни меки умения – решаване на проблеми, адаптивност и критично мислене. Такива умения се развиват по-бавно и трудно се изчисляват финансово, но имат висока дългосрочна стойност. И именно благодарение на тях специалистите имат по-голям шанс за кариерно развитие, заемайки ръководни позиции, които съответно са и по-добре платени.

Така – на пръв поглед специалности като философия или литература нямат много високо приложение в света на бизнеса и съвременната дигитална работна среда. Но в същото време много от най-желаните от работодателите умения също са абстрактни. Според проучване в САЩ трите най-желани въобще умения за един кадър са – писмена комуникация, решаване на проблеми и способност за работа в екип. И именно тук хората, завършили хуманитарни специалности имат много добри шансове да притежават тези умения.

 Иначе казано – хората със STEM насоченост са спринтьори, а онези с хуманитарни – маратонци.

Важно е да отбележим, че всички данни и наблюдения от втората част на текста са от САЩ. Там разликата в заплащането на софтуерните специалисти и хора с по-традиционни професии също е голямо, но не колкото в България. У нас ножицата между средните заплати в IT индустрията и почти всички останали – е отворена много широко. Това се дължи на много фактори. Сред тях са големия недостиг на кадри, бурното развитие на глобалната дигитализация и факта, че повечето работодатели и клиенти са от чужбина. Затова и няма какво да се лъжем – точно в момента IT и технологичните професии са най-привлекателни за българската действителност. Те предлагат страхотни условия, висока заплата, много добро отношение от страна на работодателя, възможност за кариерно развитие и динамична работа.

Дигиталният бранш обаче води до позитиви за всички. Той вдига очакванията и стандартите не само на IT специалистите, но и на професионалистите от други сфери. Особено работещите в големите градове на страната стават все по-изискващи към работодателите. Самите наети в IT индустрията пък са с по-високи доходи и съответно искат и могат да си позволяват все по-качествени услуги. Те също имат нужда от изкуство и култура, също имат нужда от медицински грижи, от пътувания и качествени услуги, а децата им – от добро образование и подходяща среда.

Най-важно обаче е учениците да открият себе си, да се развиват и в последствие да се занимават с това, което им харесва. Това, което ще им донесе най-много удовлетворение и чувство за смисъл. Затова, независимо дали детето ви иска да стане софтуерен специалист, лекар, писател, готвач или музикант – то трябва да бъде оставано и подкрепяно да следва пътя си.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър ПанайотовАмбициозният план на ЕС за дигиталното образование03.06.2021

Още от Под Моста

Под Моста5 места, на които да си доброволец това лятоLIFE