Напоследък съществува убеждение, че технологичните специалности са много по-добри и перспективни, сравнено с хуманитарните. Затова и ставаме свидетели на тенденцията в класната стая все повече да се набляга на технологиите. И докато наистина това всъщност е много добра тенденция и подобно образование дава страхотна възможност за бъдеща реализация, то не бива да се случва за сметка на хуманитарните науки. А родителите не бива да се притесняват, ако децата им имат по-голям интерес към четенето и творчеството, отколкото към писането на код и математиката. Защото за всички има място. 

Факт е, че в съвременната историята едва ли е имало случай, в който да има по-добра масова професия от това да си технически или компютърен специалист тук и сега. Дигиталната индустрия е в чутовен подем и все повече компании имат нужда от най-разнообразен софтуер. Търсенето на специалисти е огромно, а предимствата много. Заплатите в IT бранша са над средните. Повечето хора от индустрията имат гъвкаво работно време и особено след COVID могат да работят на практика от всяка точка на света с добра интернет връзка. Самите работодатели ценят кадрите си и осигуряват оптимални условия – добро отношение, бонуси, допълнително здравно осигуряване, социални придобивки и какво ли още не.

Средната заплата в IT индисутрията в България е 4120 лв., по данни на Noble Hire, един от най-големите рекрутъри в брашна. Според софтуерната организация БАСКОМ тя е дори по-висока – 4500 лв. на месец. Иначе казано – заплатата в сектора е пъти по-висока, отколкото средната за България, която е 1 437 за края на 2020-та. В този контекст не е особена изненада, че днес професионалната реализация в дигиталната индустрия е сред най-предпочитаните в България.

Всички сме свидетели на това колко много хора просто решават да се преквалифицират, независимо от това в коя сфера са били до момента и на каква възраст. Ако само допреди няколко години най-желаните специалности за висше образование у нас категорично бяха „Право“, „Психология“ или „Икономика“, то сега нещата постепенно започват да се изместват. Трудно обаче може да се разбере колко точно хора учат IT, например. В бранша много повече се търсят практическите знания. Голям е и делът на ученици и студенти, които завършват частни образователни центрове, в България или в чужбина, присъствено или онлайн, тясно специализирани в софтуерните специалности. В индустрията много желани са и кадрите, които не са завършили конкретно „Информационни технологии“, но и специалности като математика, физика и други.

Заради всичко това, с право, все повече родители и учители насочват децата си от най-ранна възраст да се занимават със софтуер, математика и инженерни науки.

И докато данните и статистиката са категорично, че IT индустрията предлага изключителна перспектива за развитие и висока заплата, то това означава ли, че всички трябва да бъдем софтуерни специалисти? Дори да искаме не е възможно, защото обществото ни има нужда от много различни експерти. А пъят на  хуманитарните професии също може да бъде перспективен.

От десетилетия в САЩ за най-престижни се смятат т.нар. STEM специалности. В превод абревиатурата означава „наука, технологии, инженерство и математика“. От скоро обаче стигмата, че специалистите в останалите, и особено в хуманитарните науки, са по-безперспективни, започва да избледнява. Истина е, че в първите години от своето професионално развитие професионалистите със STEM насоченост изкарват много повече средства, отколкото останалите. С напредването на възрастта обаче тази пропаст в заплащането започва да се свива.

Статистиката доказва това. Специалистите с компютърни или инженерни науки на възраст между 23 и 25 години са печелили средно 61 744 долара през 2017 г. в САЩ. Това е почти 40% повече от онези, които са завършили социални науки – те са изкарвали 45 032 долара годишно. На 40 годишна възраст мъжете със STEM насоченост са удвоили приходите си, изкарвайки 124 458 долара. Онези със социални науки обаче са ги утроили – печелейки по средно 131 154 долара

Според Дейвид Деминг, професор по икономика на образованието от „Харвард“ , това се дължи на две причини . Първо – голяма част от най-новите технически умения, които се търсят днес, остаряват, докато технологиите напредват неимоверно бързо. По-възрастните хора трябва да усвояват тези нови умения в движение, докато по-младите им колеги може да са ги научили още в училище. Бързото развитие на технологиите изисква непрекъснато учене и усъвършенстване. Знанията, нужни днес в компютърните науки, са много по-различни от онези, изисквани преди само 10 години. Затова и в бранша младите кадри са много високо ценени – те са в крак с времето. За сметка на това в повечето хуманитарни професии, макар нещата също да се променят, то се случва с по-бавни темпове. Така специалистите имат повече време да наваксат, а миналият им опит е по-ценен.

И втората причина – макар хората, които се занимават с изкуство, социални и хуманитарни науки, започват по-бавно своето развитие – те постепенно настигат връстници си в технологичната сфера. Това се дължи на факта, че хуманитарните науки възпитават ценни меки умения – решаване на проблеми, адаптивност и критично мислене. Такива умения се развиват по-бавно и трудно се изчисляват финансово, но имат висока дългосрочна стойност. И именно благодарение на тях специалистите имат по-голям шанс за кариерно развитие, заемайки ръководни позиции, които съответно са и по-добре платени.

Така – на пръв поглед специалности като философия или литература нямат много високо приложение в света на бизнеса и съвременната дигитална работна среда. Но в същото време много от най-желаните от работодателите умения също са абстрактни. Според проучване в САЩ трите най-желани въобще умения за един кадър са – писмена комуникация, решаване на проблеми и способност за работа в екип. И именно тук хората, завършили хуманитарни специалности имат много добри шансове да притежават тези умения.

 Иначе казано – хората със STEM насоченост са спринтьори, а онези с хуманитарни – маратонци.

Важно е да отбележим, че всички данни и наблюдения от втората част на текста са от САЩ. Там разликата в заплащането на софтуерните специалисти и хора с по-традиционни професии също е голямо, но не колкото в България. У нас ножицата между средните заплати в IT индустрията и почти всички останали – е отворена много широко. Това се дължи на много фактори. Сред тях са големия недостиг на кадри, бурното развитие на глобалната дигитализация и факта, че повечето работодатели и клиенти са от чужбина. Затова и няма какво да се лъжем – точно в момента IT и технологичните професии са най-привлекателни за българската действителност. Те предлагат страхотни условия, висока заплата, много добро отношение от страна на работодателя, възможност за кариерно развитие и динамична работа.

Дигиталният бранш обаче води до позитиви за всички. Той вдига очакванията и стандартите не само на IT специалистите, но и на професионалистите от други сфери. Особено работещите в големите градове на страната стават все по-изискващи към работодателите. Самите наети в IT индустрията пък са с по-високи доходи и съответно искат и могат да си позволяват все по-качествени услуги. Те също имат нужда от изкуство и култура, също имат нужда от медицински грижи, от пътувания и качествени услуги, а децата им – от добро образование и подходяща среда.

Най-важно обаче е учениците да открият себе си, да се развиват и в последствие да се занимават с това, което им харесва. Това, което ще им донесе най-много удовлетворение и чувство за смисъл. Затова, независимо дали детето ви иска да стане софтуерен специалист, лекар, писател, готвач или музикант – то трябва да бъде оставано и подкрепяно да следва пътя си.