Защо не сложих френския трикольор на снимката си във Фейсбук

15.11.2015

Или на какъв принцип избираме да сме съпричастни към човешките трагедии

10472692_1075590229120180_7255531438899613180_n

Преди едва два дни, на петък 13-ти, Париж и целият свят бяха разтърсени от жестоките терористични атаки на „Ислямска държава“, които отнеха живота на повече от 120 човека и раниха над 200. На общо шест различни точки във френската столица няколко въоръжени мъже започват да стрелят напосоки, а когато свършват мунициите им, атентаторите се самовзривяват. Да наречем това „трагедия“ би било малко. Над 120 жертви, една огромна безсмислена смърт.

Целият свят обърна очи към Франция и отпрати молитвите си към ранените и близките на 12227632_10154189824321729_605260757681431226_nзагиналите. Социалните мрежи за минути се превърнаха в синьо, бяло и червено. И ако в първите часове на съпричастност и подкрепа се споделяше знака на мира с Айфеловата кула в него или се сменяха профилните снимки с френския трикольор, то много скоро се появиха и обратни мнения. Във Фейсбук бързо започна да се разпространява българското знаме със следния текст: „Аз не съм Париж! Жалко за погубените животи на тези хора, но за всичко това са виновни „хуманните“ действия на управниците в Европа! Пуснаха тези паразити и сега берат плодовете на тази глупост! Аз съм Катуница, Аз съм Мизия, Аз съм Аспарухово, бях и „Индиго“! Тогава никой не си сложи българското знаме, затова и аз няма да си сложа френското!“

Да се поставят националните ни трагедии над нещастието на други народи е дребнаво. Да откажеш напук да изразиш по символичен начин подкрепата си към пострадалите, защото някой друг не го е направил за теб, е глупост. Безсмислени и безпочвени са национализмът и гордостта, когато крайният резултат са 120 невинни жертви. А като сме толкова човечни и състрадателни във Фейсбук, защо го правим само за Париж?

На 12 ноември, точно един ден преди трагедията в Париж, в ливанската столица Бейрут двоен самоубийствен атентат убива 43 и ранява над 200 човека. „Ислямска държава“ поема отговорността и този път. Ливан обявява национален траур. Знаете ли какво е знамето на Ливан? Какви цветове е, какви символи съдържа? Предполагам, че не. Защото в четвъртък, ден преди атентата във Франция, малцина в социалните мрежи изразиха своята съпричастност към загиналите и ранените в Бейрут.

На 31 октомври 224 души загинаха в разбилия се руски самолет над Синай. Нито един оцелял, всички пътници и екипажът губят живота си. Все още няма окончателна версия какво е довело до катастрофата, но съществува версия за бомба, разположена близо до горивната система на самолета. Каквото и да е причинило тази трагедия, резултатът отново е жесток, отново огромен брой хора загиват без причина.

12243190_497204993791476_7936389261918766909_nНа 10 октомври турската столица Анкара е разтърсена от „най-смъртоносния атентат“, който е ставал някога на територията на страната. Криминалистите са убедени, че зловещият акт е дело на „Ислямска държава“. Резултат: над 128 загинали. Ще спра дотук с черната хроника. Това, за съжаление, са едва няколко от многото трагични примери за издевателства над човешкия живот през последните месеци.

Аз не сложих френския трикольор на снимката си във Фейсбук, но не защото не съм съпричастна към трагедията. Какво е общото между Париж, Бейрут, Анкара, руския самолет? Каква е разликата между 120, 43, 224, 128? Всички жертви са хора – като всички останали, като нас, българите. Няма да си сложа френското знаме. Защото трябва да си сложа и ливанското, и турското, и руското, и българското. Защото в края на всички краища всички сме равни и сме просто хора.

NB:
Текстът е лично мнение на автора, публикувано в раздел „Коментар“. То не се ангажира да изразява гледната точка на целия екип на „Под Моста“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаДарения за бъдещия Музей на пандемията21.04.2020

Още от Под Моста

Под МостаВъзроденият спомен за Честър Бенингтън от Grey DazeМузика