„Затворисърце“ на Константин Трендафилов

За да е ясна обективността ми в писането на това ревю, ще започна с това, че не съм фенка на Трендафилов. Това, което докарва повечето момичета и млади жени до екстаз, мен ме вбесява. Похвати от рода на всяка дума на нов ред, сричка на нов ред, буква на нов ред, даже и препинателни знаци на нов ред ме карат да се откажа от българската литература, която и без това никога не е имала особено силна притегателна сила върху мен.

Но пък любовта към тази поезия накара стотици читатели да очакват с нетърпение първия роман на Константин Трендафилов след задъхващото влюбване в Мърлявия блог на един спретнат човек и успехът на “За кого се сещаш, когато се сещаш за някого”. И след като сме изяснили всичко това ще направя рязък обрат и ще заявя:

Затворисърце“ на Константин Трендафилов ми хареса. Без удивителен знак след това твърдение или с така любимото на съвременните български поети – многоточие, което те хвърлят с леки шепи по редовете си. Романът не е „единствен по рода си“, „изключителен по своята същност“ или пък „гениален“. Но той си струва да бъде прочетен.

“Не, това не е любовна история, но е история за любов и силата която тя има над живота, сила да лекува или разрушава… Не. Това не е любовна история, но е история за любовта, за тези, които се предават и цената, която плащат и за тези, които бягат от нея, защото се страхуват или защото вярват, че са недостойни за нея.”

“Първороден грях”

Романът на Константин Трендафилов не е една любовна история, а докъде може да бъде извисен един мъж от любов и докъде – друг да бъде съкрушен. История за живота, поднесена по натуралистичен начин, за Прехода и тези, които губят и намират себе си в него.

Юлиан и Антон са двете страни на една и съща монета. Двата гласа на една история по-стара от света. Историята за бягството на единия към любовта и на другия от нея. Единият Затворисърце, а другият Култивиран звяр. И двамата изгубени в града, но не по улиците му.

Направи ми впечатление, че Трендафилов пише много за улиците на София. За тях бленува героят му Антон, докато все още живее в малкия град – мечтата му не е да стане професионален боксьор, за което има талант, а просто да се разхожда по улиците на София. За Юлиян улиците са промеждутъкът от Лидия и любовното им гнездо до работата. Намерил най-краткия маршрут да дома ѝ, той спира да ги забелязва и краят на любовната им магия е началото на проглеждането му за софийските преки.

 “Ето това е животът – каза Макдън. – Всичко все едно и също: единият чака другия, а него го няма и няма. Винаги някой обича някого по-силно, отколкото го обичат. И настъпва час, когато ти се приисква да убиеш този, когото обичаш, за да не те измъчва повече.”, „Сирената“ – Рей Бредбъри

Историята на двамата – Юлиян и Антон – се преплита в една. Изборите, които са правили, предначертаният им път и кармата се сливат в едно и ги срещат. За да намерят изкупление един в друг, да открият ключа на затворисърце, да простят и продължат.

Константин Трендафилов ни предлага честен и изящен, направо стремителен роман, с много входове към българската история от 90-те години насам – и почти без изход. Но може ли да има изход от истината за нашето време.”, споделя Марин Бодаков за книгата.

Затворисърце“ без интервал – сигурно пропуснат по невнимание, каквито са и повечето грешки на двамата герои. Допуснати от страх, копнежи, прибързани решения, малшанс и най-вече грешки от любов.

Романът издава „Жанет 45 “, а автор на красивата и изчистена корица е Калоян Зарков.

Елис Eмин
на 21 години, студент по "Журналистика" в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to