LIFE

Жените, благодарение на които кацането на Луната стана възможно

17.07.2019

16 юли се оказа съдбоносен ден – беше избрана първата жена председател на Европейската комисия и отбелязахме 50 години от историческото изстрелване на “Аполо 11”. Съвпадението на тези две събития ни подтикна да потърсим кои са жените, без които кацането на Луната не би било възможно, жените, които работеха упорито и които имаха огромен принос за онази “една малка крачка за човека, един голям скок за човечеството”.

Маргарет Хамилтън, компютърен програмист

Маргарет Хамилтън ръководи екипа, който разработва софтуера на “Аполо”. Софтуерът за ориентиране на “Аполо” е толкова силен, че не са открити програмни грешки. Всъщност благодарение на нея кацането на Луната се е случило. Вероятно сте чували фразата “Хюстън, имаме проблем”. Е, наистина е имало проблем: точно преди кацането бордовият компютър прегрял, поради огромния масив от данни. Хамилтън обаче била предвидила такава ситуация и знаела, че може да отстрани проблема чрез рестартиране, както и направила. Благодарение на това огромният скок за човечеството се случил, а софтуерът, разработен от нея, е адаптиран за използване в Skylab, космическите совалки и първите дигитални системи за самолети. 

Катрин Джонсън, аерокосмически техник

Като много малка Катрин Джонсън обичала да брои неща. Тя брояла всичко – от броя на крачките, които правила, докато върви, до броя на вилиците и чиниите, които миела. Когато пораснала, Джонсън става „човешки компютър“ за Националния консултативен комитет за аеронавтика. Нейните изчисления са от решаващо значение за синхронизирането на “Аполо” с модула за командване.

Джуди Съливан, биомедицински инженер

Джуди Съливан наблюдавала жизнените показатели на астронавтите от “Аполо 11” по време на тренировките им чрез малки сензори, прикрепени към телата им. На 16 юли 1969 г. тя е била единствената жена в лабораторията за костюми, тъй като екипът помогнал на Нийл Армстронг да се подготви за излитането.

Били Робъртсън, математик

Били Робъртсън първоначално искала да стане учител по математика. Вместо това обаче тя работила в агенцията за балистични ракети на армията. Тя създава ръководството за работа с компютърни модели, които са използвани за симулиране на стартиращи програми за тестови проекти “Аполо”, Skylab и други. Робъртсън редовно посещавала местните училища по време на кариерата си, като дава възможност на младите момичета да преследват кариера в космическата индустрия.

Мери Джаксън, авиационен инженер

През 1958 г. Мери Джексън е първият афроамерикански инженер в НАСА. Нейната специалност е изключително сложна. Тя изследвала ефектите на граничния слой на атмосферата върху аерокосмическите превозни средства при свръхзвукови скорости. През 70-те години на миналия век Джаксън помага на студентите в общинския център на Хемптън Кинг Стрийт да изградят собствен аеродинамичен тунел и да го използват за провеждане на експерименти. “Трябва да направим нещо такова, за да ги накараме да се интересуват от науката”, казва тя пред местния вестник. “Понякога те не са наясно с броя на чернокожите учени и дори не знаят за възможностите за кариера, докато не стане твърде късно.”

Етел Хайнеке Бауер, аерокосмически инженер

След извеждането в Космоса на “Спутник-1” през октомври 1957 г., Етел Бауер променя бакалавърската си специалност и избира математиката. Тя работи в НАСА над 32 години в два различни центъра по математика, космическо инженерство, развитие и др. Бауер планира лунните траектории за програмата “Аполо“, включително траекторията на „свободно връщане“, която позволява безопасно връщане в случай на срив в системата.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия Илиева"Исторически хумор" и меме съвремие с Александър Кузманов23.07.2019

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика