Женска сила в излишък в „Jessica Jones“ на Marvel и Netflix

Източник: IMDB

Източник: IMDB

През април 2015г. в лицето на „Daredevil” видяхме първите плодове на новото партньорство между комиксовите гиганти Marvel и стрийминг доставчика Netflix. 13-те едночасови епизода получиха може би най-високите оценки, давани на сериали за супергерои изобщо, оставяйки посредствени бози като „Arrow”, “Flash”, “Smallville”, “Gotham” и “Agents of S.H.I.E.L.D.” назад в прахта. Още преди милионите зрители да свалят и изгледат „Daredevil” обаче, Marvel и Netflix бяха обявили заглавията на още три супергеройски сериала – „Luke Cage”, “Iron Fist” и “Jessica Jones”, фокусиращи се върху по-земните герои на издателството, спасяващи света стъпка по стъпка, улица по улица.

Джесика Джоунс е млада жена със суперсила, чепат характер и проблеми с алкохола. Също така се чувства виновна за смъртта на родителите и братчето си в автомобилна катастрофа и разни други неща от миналото си. Работи като частен детектив, най-често снимаща неверни мъже и жени по (без) бели гащи, разхожда се из мрачните и тесни улички на Ню Йорк и от време на време си говори сама като герой от ноар филм. Далеч от идиличен, депресиращият ѝ живот отива съвсем по дяволите, когато в него се появява мъж от миналото ѝ на име Килгрейв, който има силата да контролира хората само с думи.

Източник: IMDB

Източник: IMDB

Подобно на „Daredevil”, и “Jessica Jones” разглежда неохотната трансформация на човек с необикновени способности, биещ се от време на време с лошите, в супергерой на пълен работен ден. Вторият сериал също използва по емблематичен начин атмосферата на Ню Йорк, рисувайки романтично-гротескна картина на живота в метрополитния град, наблягайки на съдбите и проблемите на обикновените хора, вместо на нашествия от извънземни орки или своеволни роботи, както се случва във вселената на Marvel на големия екран.

За разлика от предшественика си обаче, “Jessica Jones” не впечатлява с много други неща. Главните роли са задоволително, но посредствено изпълнени, с изключение на злодея Килгрейв (Дейвид Тенант), който е близък до сърцето на всеки столкър, млад или стар. Епизодите са малко по-репетитивни, темпото на моменти издиша, а драмата често ни е просто малко безразлична. Кристен Ритър се справя в главната роля, но проблемът е, че за разлика от други образи на асоциални задници, Джесика Джоунс просто не е симпатична и въпреки претенциите си на самостоятелна мъжкарана, която може да се справи с всичко, на моменти ирационалното ѝ поведение я вкарва в беля.

Сериалът често залита в твърде явен и дразнещ феминизъм. Факт е, че в супергеройското кино и телевизия няма много силни и независими женски образи. Същевременно, превръщането на положителните мъжки персонажи в безволеви и лесно податливи на външно влияние личности, за да изпъкнат женските персонажи, едва ли е правилният подход да утвърдиш мястото на жените сред супергероите. Черешката на тортата е жалкият като личност Килгрейв, който е обсесивен, свикнал да получава всичко, което поиска, желаещ да контролира и притежава на всяка цена. И е злодей, разбира се.

Въпреки множеството си недостатъци, при все, че се проваля при неизбежната съпоставка с предшественика си „Daredevil”, „Jessica Jones” все пак успява да е един нелош сериал, стоящ малко над другите супергеройски бози, заляли телевизията през последните години. При всички положения, избраният от Marvel и Netflix формат работи и е правилният подход – не безкрайни сезони със слабосвързани епизоди от типа „злодей на седмицата“, а стегнати сюжетни нишки, разгръщащи се постепенно в рамките на 13 часа, за които да отделите един уикенд, когато си нямате друга работа.

Константин Николов
е 22, студент по “Право” в Софийският университет. Ако пиеше, след две бири или едно уиски бихте го чули да обяснява на всеки, достатъчно търпелив, за да го слуша, че животът и съществуването са в крайна сметка безсмислени и всеки опит да се убедим в противното е просто самозалъгване, необходимо за да оцелеем още един ден.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to