Асен Величков е един от основателите на „Balcanic:“ – начин на живот за пътешественици, както те самите го описват. Организират преживявания за природата, а съвсем наскоро и гледахме техния кратък филм „Живот без следа“, който акцентира върху 5 основни принципа, които трябва да спазваме в планината. Намирам темата за особено важна, имайки предвид колко хора се отвориха към планински преходи и разходи сред природата. Затова и реших да поканя Асен, с когото се познаваме от курса за планински водачи, за да поговорим по-детайлно за всичко, което прави и за развитието на алтернативния туризъм в България.

Филмът започва с този въпрос – какво е за теб природата?

За мен природата е тишина и спокойствие. Все едно се прибираш у дома. И гледайки днес (23.02) какво е хубаво времето, нямам търпение по-късно да отида в парка и да си полежа на слънце. С една дума – природата е дом.

Какъв ти беше животът преди Balcanic: и преди по-активно да избереш живота сред природата?

Категорично мога да се определя като човек, който от малък обича природата. Израстнал съм с нея и с гледки към Витоша. Тази връзка е много дълбоко в моето сърце. Balcanic: бе създаден в началото на 2016-а, заедно с моята приятелка Лаура.

Преди това имаше известна пауза. Това бяха годините в универитета, повече клубен живот, парти среди. Бях се откъснал от природата. Но връщайки се назад във времето, още от 10-годишна възраст се сещам, когато родителите ми ме записаха да тренирам кану-каяк и гребане. Целият ми квартал караха колела във Витоша и аз лято след лято чаках и на мен да ми купят колело, за да се включа и аз. Случи се 3 години по-късно. Живеех в Младост 4, до Камбаните, така че постоянно бях из Витоша.

Мисля си, че ние, израстналите през 90-те, сме една генерация, при която любовта към планината се формира малко по-особено. Ако не си от семейство на планинари или поне практикуващи подобни outdoor активности, то цялата идея за природа и планина оставаше сякаш на по-заден план. Кой е твоят най-ярък детски спомен в планината?

Като бяхме малки природата беше като даденост. Просто си беше там. Моят най-първи детски спомен е от Камбаните, но в гимназията имахме един учител, който беше секретар на федерацията по ориентиране. И той си отделяше времето да ни води веднъж в месеца във Витоша или в околните планини на София. Именно той успя да предаде тази любов и страст към планините.

Точно това имах предвид. Много често е или от семейството, или от някой човек, който те вдъхновява.

Много е важно някой да те вдъхнови. Така се получи при нас с ориентирането. Хубаво ни беше, но да ти кажа не знам дали оценявахме достатъчно какво правеше този човек за нас. Типично за тийнейджърите.

Създали сте Balcanic: преди 5 години. Как се решихте да го направите, каква е историята?

Лятото на 2015-а бях на студентска бригада в Аляска. Беше разтърсваща година, в която и семейството ми започна да ме навива да си намирам сериозна работа и да не се мотая. Аз не го усещах в този момент и исках да дам време на себе си и в тези 5-6 месеца в Аляска научих страшно много. Здраво бачкане, уволнявания, динамика. Но голямата ми цел беше да събера пари и да направя с най-добрите ми приятели един road trip из Щатите, да стигнем до Хавай, да карам сърф. И всичко това много ме държеше. Благодарение на тази цел, която имах, успях да изживея тамошния живот оптимално, откъсвайки се от българската общност, развивайки английския си и прекарвайки повече време с местните. Срещнах и много пътешественици. Търсещи. Ежедневният ми контакт с тях ми показа, че в България имаме страхотна природа, море, планини и много дейности може да се развиват. И така прецених, че може да се направи един устойчив бизнес в сферата на туризма. Идеята ми тогава беше да показваме България на пътешественици от цял свят.

Отделно, като се върнах в България, срещнах Лаура, която е живяла 8 години в Холандия. И тя по сходни причини се е прибрала в България, усетила е, че иска да основе ритрийт център (занимава се с йога). Когато се запознахме с нея, споделихме тази страст. Разбрахме, че това е нещо, с което искаме и двамата да се занимаваме, но в този начален момент не знаехме как и кога. Наложи се да поработим малко в офис среда, обаче аз бях сигурен, че по някаъв начин ще се се случат нещата.

И така се случи. Нейният братовчед ни свърза с американци, които бяха създали един стартъп – общност от дигитални номади, които за 12 месеца обикалят 12 държави из света, като искаха София и България да стане тяхна спирка. Задействахме го. Решихме да представим България като място, в което те идват да отпочинат, релаксират, да се свържат със себе си и да поемат към приключението, което им предстои. Правихме много неща сред природата – спорт, дишане, йога. И така, благодарение на тези американци, започнахме да ошлайфаме тази ни идея. Искахме да привлечем повече хора кък това, което правим. Регистрирахме си компания, изкарахме си туроператорски лиценз. Работихме основно с чужденци. Търсихме елемента „Experience Bulgaria like a local“, което съвпадна с появата на Airbnb Experiences.

Да, това бяха точно години, в които много се отвори пътешестването и идеята за преживяване на една страна като местен.

Когато взехме и туроператорския лиценз се отворихме и към нови хора. Но с Airbnb преживяванията попаднахме в ситуацията, в която идва групата и правим преживяването, следвайки описаната програма. Контактувахме с много чужденци, което е готино, но се чувствахме все едно ни липсва средата в България. Намерихме едно 7-дневно обучение в Холандия, отидохме там и решихме да обърнем цялата идея на бизнеса и да го правим за българи. Искахме да създадем хора, с които да създадем общност със сходни ценности, общо желание да се развиваме и така да променяме средата около нас. В този момент спряхме и да работим с америкаците.

Искахме повече смислени разговори, повече свързване, повече мисия в това, което правим.

Във видеото казвате, че искате да мотивирате 7 милиона българи да излязат сред природата. Как?

Когато си сменихме модела и решихме да се обърнем към българи, на нас ни трябваше котва. Мисия, цел, която да ни води. Ясно е, че ще отнеме години, може и да ни надживее. Но искахме да вложим цялата си енергия в развиването на Balcanic:.

От моя опит, Балканите е дестинация, която лежи върху няколко тежки стереотипа и асоциации. А и са разпознаваеми много повърхностно – дали това ще е Съни Бийч, Миконос, парти в Белград и т.н. А могат да предложат много откъм алтернативен туризъм.

Като споменаваш това, сещам се история с един от нашите клиенти – той работеше в една чуждестранна туристическа агенция и беше изпратен на Балканите, за да опознае повече за възможностите в региона. В САЩ има много емигранти от Балканите и сега е много популярно те или техните деца/внуци да правят пътувания насам, търсейки и опознавайки корените си.

Хайде да си поговорим и за филма. Създадохте „Живот без следа“. Първо ми кажи защо го създадохте и защо точно сега го пуснахте?

Самият филм искаме да го реализираме от близо 2 години, но все нямаше как.

През тези 2 години се случиха обаче различни неща. Имаме едно събитие, „Залез над София“, което правим обикновено лятото. Качваме се на Камен дел, където се запознаваме с много нови хора, с които заедно преживяваме това изживяване. Случи се в едно от тези събития да ни интервюират от „BG On Air“ и ПР-ът на Столична община да гледа материала. Съответно, тя е харесала много това, което правим и се свърза. нас, за да ни покани да присъстваме в работна група за Витоша, която бе част от фондацията „София – Европейска столица на спорта“.

Там бяхме много организации, свързани с парка (ПСС, Природен парк, катерачи, алпинисти) и идеята беше да мислим как можем да направим Витоша по-интересна и достъпна за софиянци и гости на града. Тук и нашата идея да представим едни основни принципи на поведение в природата, които искаме да ги направим модерни (разбираеми от младежите). Те не са нещо ново или революционно, но е нещо обобщено, което има възможността да промени планинарската култура, подобрявайки значително поведението и отношението на хората в планината. Да помислим за боклука, екосистемите, територията, която преминаваме. Решихме да ги сведем до 5. Направихме една презентация пред другите организации. Това не са правила, а принципи, които би било страхотно хората да следват. Сега, особено покрай Covid кризата, много хора се открехнаха да ходят сред природата и в планината. Което от своя страна изостря още повече екологичните въпроси и нуждата от отношение към природата.

Мисля си същото – комбинацията от Covid обстоятелствата и „демократизирането“ на много outdoor спортове и активности от Декатлон направи така, че да има много повече хора в планините. Не се сещам ходенето в планина да е било по-популярно в близките 20 години. Какво ти е мнението за това?

Доста е позитивно това. Радвам се, че много хора заменят някои свои „градски“ навици с това да се насочат към природата. Но тук е много важно самите природни паркове, държава и организации да започнем да осведомяваме хората как трябва да се държим, когато сме сред природата. Всеки парк си има своите правила, но не са особено добре изкомуникирани с хората. И те нямат откъде да се запознаят добре. И се получава едно неразбиране от двете страни. Затова и в самия филм искаме, с кратката ни история и съобщение, да достигнем до повече младежи – тези, които ще работим през следващите години и чието поведение към природата можем да подобрим. Заедно да изградим ядро от хора, на които им пука, така че да станат коректив и вдъхновение за останалите. Личният пример вдъхновява средата. Това е процес.

Абсолютно е така. Покрай инцидентите, които се случиха в планината в края на предходната година и началото на новата се замислих за това къде и в кого е всъщност вината. Да тръгнем без котки или с грешни котки. И това, което казваш за липсата на информираност е огромен проблем. Ние сме планинска държава. Чудих се къде в гимназията, например, сме учили за това какво да правим в планината, как да се екипираме, какво да очакваме, каква е разликата между лятна и зимна планина. Вече имаш хора, които не са в мола, а са планината. И не е само до децата, а и до това как се работи с хората, които са 40+ годишни и са много по-ниско адаптивни откъм нова информация, но и те също са сега в планината.

Това трябва да стане държавна политика. Да се замислим как искаме да се позиционираме. Как ще представяме тези невероятни кътчета и природа? Кой ще е лицето на тези места? Това, което искаме да направим в следващата година е именно обучения на база принципите от филма. Искаме да влезем първо в софийските училища и да представим това на младежите.

Работили ли сте досега с деца?

Миналата година ни се случи нещо такова. Поканиха ни от Община Бургас. Там проведохме уъркшоп с 14-18-годишни в рамките на 2 часа. Аз бях впечатлен от това колко са будни тези младежи, как разсъждават, колко имат нужда да видят добрия пример.

Колко голям е проблемът със замърсяването в планините (а и не само)?

Преди филма направихме проучване и се свързахме със „За Земята“, които бяха направили много интересен доклад за най-разпространените боклуци сред природата. Това бяха фасовете, мокрите кърпички и пластмасата за еднократна употреба. Проблем са и самите хижи, когато се налага да перат чаршафите. Всичко се отводнява в реките. Ако се научим да си носим чаршафи, спален чувал, то ние преди всичко ще облекчим самите хижари и ще намалим нуждата от пране.

Голям проблем на Витоша, например, е, че на много места за отдих има много кошчета. И това кара много хора да си изхвърлят целия насъбран боклук там, но извозването му от Витоша се случва веднъж в седмицата. В много от местностите има диви животни, които вкусват от човешкия боклук, когато се разпилява около кофите. Големият проблем е, че когато консумират човешка храна – те стават по-малко диви, губят страх от хората и това е една предпоставка за инциденти и конфликт. В много паркове в Щатите се налага да приспиват животни, защото идват много близо до хижите и в популярните места. Отделно, животните разнасят опаковките от боклук на най-различни места из планината.

Добре, ако трябва да систематизираме, какви са решенията на всички тези проблеми?

За боклука бих казал, че е много важно да осъзнаем, че е наша отговорност да си го свалим обратно в града. По възможност да не използваме кошовете за боклук в хижите и пикник местата, защото сметоизвозването е много трудно и скъпо. Кошовете на открито са и потенциални места, които биха привлекли диви животни, а те могат да разбесат боклука или да започнат да търсят човешка храна, което е проблем.

Като съвет всеки един от нас може да си носи бутилка за вода/термос, посуда и дори и чаршаф, за да не се налага хижите да ползват препарати и да перат в дивата природа, замърсявайки водата.

И да, много е важно тази култура да започне да се култивира и започне от ученическите години.

Разкажи ми малко повече за филма. С кого работихте, как го създадохте, къде го снимахте?

Филмът беше подкрепен от Столична Община и Фондация „София – Европейска столица на спорта“. Те повярваха в този проект и ни дадоха първите стъпки. Решихме да снимаме във Витоша, която е и първият природен парк в България. Включихме доста емблематични местности. В заснемането ни помогна Мартин Граховски от „3 Minute Media“ – човек, с когото отдавна искахме да работим.

Как мислиш, че трябва да бъде представяне България като продукт? Наскоро попаднах на дебат, в който основно мнение беше, че все тъпчем около всичките възможни теми – нестинари, рози, планини, прабългари, траки. И си мисля, че един чужденец, гледайки това, се обърква. Има сблъсък на много концепции. Ти на какво би акцентирал, какво би направил по-ефективно?

Огромна тема е. Аз бих се позиционирам точно там, където се позиционираме ние в Balcanic:. Фокусът ми би паднал върху алтернативния туризъм, малките семейни бизнеси в природна среда. Гледайки даденостите, които имаме в България – ние имаме всичко. Но е много сложно, без мащабно промотиране на тези дейности, местните бизнеси да останат устойчиви. Бих наблегнал на природосъобразниа туризъм – нещо, което се оценява много на Запад и нещо, в което има много потенциал и пари.

С тебе се познаваме от курса за планински водачи към АПХ. Защо се реши на тази стъпка?

Тази стъпка я обмислям от 2 години. Аз не съм най-големият планинар, доста по-активен съм във водните спортове. Но разсъждавайки за цялата outdoor култура, исках да се запозная с ключовите хора в този бранш. И не на последно място – да подобря своите лични умения. А и за Balcanic: ще е доста добре, защото имам доста идеи за преживявания в планината. Много държа всичко да е регламентирано и да се случва както трябва.

Какви са ти целите?

Целите ми са изцяло да водя хора в България. Дори повече в гористия пояс, нямам особени амбиции за високата планина. Много ми харесва възможността за последващат квалификация – планински водач с колело. Фен съм на планинското колоездене. Имам желание да имплементираме това в Balcanic:.

Кои са трите неща, които винаги слагаш в раницата си?

Трите неща, които винаги слагам в раницата си са термос, аптечка и шел.

Коя ти е любимата книга?

„Четирите споразумения“ е нещо супер кратко и супер дълбоко. Докосна ме и надгради много от другите неща, които съм чел. „Мисли и забогатявай“ на Наполеон Хил е книгата, която ме накара да разсъждавам по-сериозно за силата на подсъзнанието и визуализацията.

Какъв е саундтракът на планината?

Онзи ден бяхме на любимата ми разходка около Панчарево. Моментът, в който завиваш към гората, избягвайки от данданията, влизаш в тишина, в която май месец, около 7-8 вечерта, започва един невероятен концерт от всички животни и птици в гората. Безценно е.

В какво вярваш?

Вярвам в любовта. В успеха. В добрината.

Вземи любимите си продукти с 40% НАМАЛЕНИЕ от цената до края на месеца. Виж всички оферти в магазини Стената или онлайн на www.stenata.com.

Снимка на корицата: Balcanic: