Живот по италиански – песни, вкусна храна и история

04.09.2015
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Изкачвам се към кратера на Везувий. Температурата е около 36 градуса, настилката е камениста и от време на време камъчетата се търкалят под краката ми и ме връщат с крачка назад. Колкото по-нагоре отивам, толкова по-красива гледка се открива пред мен – едномилионният Неапол, сгушил се уютно между Тиренско море и Везувий, сякаш това е най-сигурното място на света, се показва повече и повече с всяка крачка. Денят започна с Помпей и сега, гледайки всички тези домове, църкви, улици и градини, не мога да не си представям какво ще се случи, ако Везувий изригне отново. Дали след години изоставеният Неапол няма да е част от туристическата обиколка? Странни същества сме ние хората – забравяме нещо, което постоянно ни напомня за себе си. Ходим по миналото и въпреки това не се поучаваме от уроците му. Везувий е единственият активен вулкан в континенталната част на Европа, както и най-населеният вулканичен регион в света (около 3 милиона души), поради това  е смятан за един от най-опасните в днешно време. Изригвал е много пъти, за последно (сравнително слабо) през 1944 г., когато успява да унищожи между 78-88 военни самолета. Името му има много преводи и значения, едно от които е „неугасналият“. Везувий продължава да дими, а ние продължаваме да строим домовете си в полите му, да изкачваме билото му, да забучваме измервателна техника и знамена по гръдта му в очакване на поредното изригване.

Ето, че съм на върха на Везувий – от едната ми страна е кратерът – в центъра му спокойствие, нов живот, трева и храсти, а в покрайнините – тънки струи дим, от другата ми страна – Неапол и Тиренско море чак до края на хоризонта. Ново значение на „на границата между живота и смъртта“.

 

Снимка на Алберто Инкрочи.
Снимка на Алберто Инкрочи.

Съвет: ако сте решили да изкачите Везувий си вземете удобни, затворени обувки.

На ръба на кратера.
На ръба на кратера.

4 дни по-рано

От доста време си фантазирах за пътуване из Италия с кола. Идеята на това пътешествие беше да се потопим в малките италиански градчета, да избягаме максимално от туристическите заведения, умишлено не спряхме в Рим, за сметка на Алберобело, Асизи, Матера, Орвието. Запасих се с два пътеводителя, фотоапарат, хартиено портмоне, най-леките си дрехи, слънчеви очила, много ентусиазъм и бях готова за приключение!

София ни изпрати с хлад, дъжд и гръмотевици, но за сметка на това Гърция ни посрещна със спираща дъха горещина. Първа спирка – Метеора. Известният скален комплекс датира от XIV в., а пещерите в подножието са заселени още през XI в. В превод името му означава „средата на небето“, „провесен в небето“ или „в рая“ и много точно описва чувството, което предизвиква посещението на манастирите. Метеора е от онези места, където просто искам да замръзна и да се потопя в безвремието, което витае около тях. Опитвам се да обхвана всичко с поглед, да го погълна и да запаметя усещането в себе си, но е твърде много, твърде необятно. За съжаление, отсечката от София до границата с Гърция ни отне повече време от предвиденото (новата магистрала все още не беше отворена, въпреки че се рязаха ленти) и когато пристигнахме, повечето манастири вече бяха затворили. В момента комплексът се състои от шест действащи манастира, като всеки от тях има индивидуално работно време, в което се допускат посетители.

DSC00987
Метеора.

От Метеора продължихме към Игуменица, където хапнахме прясна и вкусно приготвена морска храна, а след това хванахме ферибота за Бари.  Пътувахме цялата вечер, а на сутринта започна първият ни ден в Италия. Разликата веднага се усети в… радиото. Направи ми впечатление, че по повечето радиа, които хващахме, преобладаваше италианска музика – както старите добре познати песни, така и страхотни нови парчета.

От Бари тръгнахме към Алберобело, известен с особените си кръгли къщи, наречени трули, те са и причината  градът да бъде включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО за Италия. Легендите гласят, че трулите са се строяли така, че при премахването на един специфичен камък цялата къща да се събори. А теориите защо някой е искал да има къща, която да може да срути за минути са много. Според най-популярната причината е високите данъци, които са плащали жителите на област Пулия, или по-точно данъците, които не са искали да плащат.  Така при вестта за предстояща данъчна проверка хората разрушавали къщите си, след което отново ги възстановявали.

Алберобело.

Продължава на следващата страница

 

1|2|3Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Йоанна АнтоваЯж, пътувай и обичай15.07.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино