„Изкуството винаги е една стъпка пред живота” е надписът, който ме посреща в Малък градски театър „Зад Канала”. Поводът да сме тук е предпремиерата на съвсем новата постановка на режисьора Бина Харалампиева – „Зимата на нашето недоволство”, адаптирана по едноименния роман на Джон Стайнбек. Автор, чиито творби биват почитани от поколения читатели по целия свят, и който „стъпва” отново на родната сцена, този път благодарение на драматургичната версия на Юрий Дачев, подготвил за страстните почитатели на театъра у нас постановка, която определено може да бъде класифицирана с едно често употребявано, но и често незаслужено клише – запомняща се.

Сцената прилича на вътрешността на магазинче-бар, но в същото време и на всекидневната на с

редностатистическо американско жилище от средата на миналия век, когато се развива и действието на творбата. С развитието на сюжета по-късно се оказва, че в едно са успешно интегрирани цели три сцени, като преминаването от едната в другата става неусетно и деликатно. Естествено сценографията тепърва ще радва зрителите на пиесата с всички вградени елементи на интериора си, но още там, малко преди да започне представлението се усеща упоритият труд на Свила Величкова. Труд, който сам по себе си подсилва качествата на постановката.

Публиката е притаила дъх. Чува се ясен звън от камбанка, ознаменуващ влизането на Итън Хоули, барманът-магазинер, игран от Асен Блатечки. Герой, около чието битие и неволи ще се върти целият сюжет на постановката. Първата сцена въвежда зрителите в ежедневието на главния персонаж. Той тепърва започва работните си задължения, когато един по един пристигат част от редовните посетители, сред които местните полицай, банков касиер и предприемач.

Така зрителите още в самото начало се запознават и с ключова част от останалите герои. Още първите разговори на мъжете разкриват огромна част от темите, вълнуващи местната общност. Стоян Младенов в ролята на полицая е типичното самонадеяно ченге с високо самочувствие и по-опростен ум. Христо Мутафчиев пък играе ролята на възрастния шеговит банкер, винаги носещ на лицето си блестяща, но и многозначителна усмивка. Пълнокръвният образ на господин Бейкър, изигран от Петър Калчев, още повече показва невероятната селекция от значими имена. Героите на Стайнбек са изключително характерни и духовити. Ето защо те трябва да бъдат изиграни с дух. Добро доказателство за това е пълното превъплъщение на популярния комик Милен Кръстев в образа на Дани Тейлър. Градски пияница и най-добър приятел на Итън, който макар и да няма сериозни перспективи за живота си, освен да живее за мига и да се налива с водка, притежава изключителни мъдрост и вътрешен плам. Още с включването си в първата сцена Кръстев поднася една идея повече позитивизъм. В добавка със сполучливия сарказъм на героя на Блатечки и самия абсурдизъм на житейските събития, отразяващи ежедневния живот в Лонг Айлънд, у зрителя постепено се пробужда усещането, че това, на което присъства, може да бъде описано като горчива комедия. Много истини биват казвани с шеговит тон, заедно дори с откровения между самите участници в сюжетната линия.

Втората сцена идва като потвърждение на зрителското прозрение. В нея виждаме друга част от живота на Итън, където рутината е приела форма. Това е семейният живот на главния герой, изпълнен с всички типични и нетипични ситуации, които могат да се случат на средностатистическия женен мъж. Две объркани от съвремието и тийнейджърските хормони деца, които се ненавиждат. Съпруга, обсебена от желанието си да закупи нови завеси и чиято най-добра приятелка (палавата местна ясновидка) редовно предрича бляскав бъдещ живот, в който мъжът ѝ е свръхуспял и богат. Самото пророчество като по шега на съдбата преследва Итън под различни възможности, имащи потенциала да променят коренно живота му, но също така и да изкривят идеалите му.

„Хубаво е да спиш и да не сънуваш…”

Една от темите, разглеждани в постановката, е точно за неволите на невписващия се екзистенциално в малката общност човек. За изкушенията, които му поднася заобикалящият го свят, съблазнявайки го да захвърли ценностите си. Итън е точен пример за човек, осъзнал блаженството на простичкия и обикновен живот. В името на това да запази честта и чистите си ръце, героят се е отказал от материалното. Избор, който предразполага общността, от една страна, да го отхвърля (заради подсъзнателната завист), но от друга – да го харесва. В действителност Итън се оказва единственият човек, на когото останалите могат да разчитат. Като човек лишен от корист и егоизъм, изпълняващ перфектно социалната си роля, той се оказва често между чука и наковалнята. От части е подреден и здраво стъпил на краката си мъж, но в него има и хаос, очакващ обстоятелствата, за да бъде отключен.

„Парите не печелят приятелство, а още пари…”

Друга интересна тема, засегната в сюжета, е начинът, по който деянията на предците рефлектират върху бъдещите им родственици. В малките общности е трудно човек да избяга от историите, надробени от преките му роднини. Мръсните ризи на всички са публично достояние и се оказват добра почва за нападки и дори изнудване. Интересното е, че макар и книгата да е писана в други времена, общочовешките теми, които засяга, са валидни и в наши дни. Това прави „Зимата на нашето недоволство” идеалната постановка за съвремието ни, което не се различава особено като проблеми, засягащи социума и отделните индивиди. Въпреки това, темите биват поднесени комично, като хуморът е на битово ниво и изключително достъпен.

Друга актуална тема е кризата на традиционното семейство, разбито между архетипните си идеали и съвременните модифициращи го стандарти, диктувани от материализма. Може да се каже, че сатирично поднесената критика към бракосъчетаните мъж и жена, желаещи да изградят общо бъдеще, повдига безброй въпроси относно междучовешките взаимоотношения, разпределенията на отговорностите, посоките на развитие за децата.

И което е още по-интересно, самият сюжет се развива около Великден, който е и един от най-семейните празници. Зрителите стават свидетели на това как празникът бива не просто отровен от меркантилните страсти на хората, но и преекспониран според интересите им. За всяка глътка суров реализъм обаче зрителят получава двойна доза смях, което е и перфектният баланс, защото Стайнбек определено ни е оставил дълбоко замисляща история, която всъщност е и последната му написана книга.

Друго любопитно е, че пиесата съдържа множество кулминационни моменти, някои от които още веднъж ще видоизменят сцената до неузнаваемост – от бар в плаж. Нещо, което още веднъж ще подчертае майсторството на сценографите. Говорейки за работата им, не мога да пропусна и надписите, поставени на различни места от декора – “Enjoy your life”и “Make up your life”, които допълват богатите послания на историята.

Театърът има онази магическа сила да ни говори истини за живота и нас самите през смях и сълзи. А някои дори твърдят, че това е неговата мисия. Що се отнася до „Зимата на нашето недоволство”, това е перфектната постановка, която отразява тази роля.

Следващите дати, на които може да гледате пиесата, са 6, 14, 21 април, 4, 19, 26 май, а за други предстоящи събития следете сайта на Малък градски театър „Зад Канала”. Не пропускайте!