Event Category: Изложби

Изложбата представя забележителното мултидисциплинарно изкуство на испанеца Карлес Сантос – всеобхватен артист, който се движи между непокорството и социалната критика и чиято траектория е наситена с творчески, естетически и идеологически отправни точки. Организатор е Институт Сервантес в сътрудничество с фондация „Кайша Кастело“, „Кайша Винарос“, Депутатство Кастело и университета „Хауме I“ в Кастейон.

Видеопрожекции, фотографии и плакати представят неговата работа в областта на сценичните изкуства и са израз на необятното му въображение.

Публиката ще има възможност да види и творби, посветени на Карлес Сантос от големи фигури в изкуството. Антони Тапиес прави обложката за една плоча на Сантос, а Жозеп Гиноварт изразява почитта си към него със серия гравюри.

Карлес Сантос (1940-2017, Винарос) е по образование класически музикант, който оставя значително наследство от записи, резултат от дейността му като композитор на филмова музика и като сценарист.

Към това следва да се добави и работата му в областта на театъра, поезията, дизайна, графиката и други средства, чрез които изразява своята креативност. Творческият му път преминава през акционизма, пърформанса и стига до музикалния спектакъл и операта. Работата му се отличава с открит неконформизъм и пречупване на установения академичен език, целейки по този начин да извади на показ проблемите на своето време.

Сантос композира музиката за церемониите при откриването и закриването на олимпийските игри в Барселона през 1992 и за откриването на Биеналето на изкуствата във Валенсия през 2001.

Носител е на Националната награда на Испания за музика през 2008 и на многобройни други отличия.

Изложбата е вдъхновена от книгата „КАМЕРА! РАБОТИ – Място на снимките – София“, издание на Българска национална филмотека и представя работни моменти от емблематични български игрални филми, заснети в София. Показаните фотографии са подбрани и сканирани специално за изложбата от богатия фотографски архив на Българска национална филмотека. Те представят двадесет и един български филма, между които: „Рицар без броня“, „Таралежите се раждат без бодли“, „Любимец 13“, „Инспекторът и нощта“ и „Всичко е любов“. Селекция от пет незабравими български филми, включени в изложбата, ще бъде показана като част от програмата на 24-тия София Филм Фест във филмотечно кино „Одеон“.

В София и околностите ѝ са заснети стотици български игрални филми, като се започне от първия – „Българан е галант‘‘ (1915) на Васил Гендов. Хилядите метри лента са съхранили емблематични за града улици, сгради, паркове, паметници. Някои от тях са запазени до днес в оригиналния си вид и могат да бъдат разпознати на снимките. Други са променени до неузнаваемост, а трети са останали само в детските спомени на няколко поколения.

До навлизането на дигиталните технологии, единствените останали свидетелства за снимачния процес у нас са фотографии с работни моменти, които са ценна част от колекциите на Българска национална филмотека. В хода на работата по една филмова продукция, снимачният екип и фотографът на терен главно са акцентирали върху портретите на актьорите, интериорните снимки и декорите, или на възловите епизоди в сюжета. Снимането на открито изисква пълна концентрация и бързина в работата, и остава малко време за регистрация на самата локация. Поради спецификата на работата, запазените работни моменти с места от външните снимки в София са значително по-малко от останалите, освен ако самото действие не предполага това.

„Работата по книгата включваше дълъг период на селекция – първоначално на всички филми, заснети в София, а по-късно на тези от тях, за които намерихме подходящи работни моменти. Издирихме, описахме и сканирахме от оригиналните фотографски негативи над 400 фотографии. Финалният подбор от 244 снимки беше базиран на киноведски анализ на присъстващите в кадър кинематографисти и на градското пространство като среда и участник в конкретния филмов разказ[…] В коментарните текстове към фотографиите сме се стремили да дадем информация за мястото на снимките, за творците зад камерата и за съдържанието на снимания епизод. От ежедневната преса и специализираните издания за кино, които също са част от колекцията на БНФ, подбрахме фрагменти от текстове, които предават атмосферата и историята на съответния кадър.“ – споделят съставителите на книгата.

Ърбекс – изложба на Симеон Гайтанджиев
24 февруари – 6 март 2020
ФотоСинтезис, кафе-галерия |София, бул.“Васил Левски“ 57
Откриване: 24 февруари 2020, 19:00ч.

Красотата е абстрактна характеристика, която може да се отнася за човек предмет или място. Тя е съвкупност от черти и елементи на даден обект, които предизвикват у зрителя чувство за съвършенство и щастие. Няма общоприет стандарт за нея, тя варира в зависимост от културата, обществото и епохата. По същия начин тълкуваме и грозното.За дипломната си изложба озаглавена „Ърбекс“ Симеон Гайтанджиев заснема места в града и провинцията, които са далечни от мислите на повечето хора. Много хора биха ги отбягвали заради разрухата, която цари вътре или евентуалните опасности. Не трябва да забравяме, че някои от тези места някога са били красиви. Можем да си представим красотата на някой изоставен театър от началото на миналия век. Дори занемарен, с падаща мазилка и разрушен салон, той още носи някаква красота, която всеки от нас може да възприеме. За жалост повечето хора не се замислят, че можем да открием нещо вълнуващо и красиво в такова място и просто го отбягват. Заради тази предубеденост и незаинтересованост на хората, много прекрасни стари сгради са оставени да се разрушат от само себе си или биват унищожени за да бъдат заменени с кичозна архитектура.

Със своите снимки авторът цели да представи въпросните сгради и обекти в една напълно различна, приказна атмосфера, която да предизвика у зрителя носталгия и да го подтикне да опазва и обича значимите исторически сгради. Всички кадри той заснема в стари сгради и подземия в София и страната. Водещ елемент е призрачното човешко присъствие, което провокира у зрителя чувство за изминалото време.Изложбените копия отпечатва на ръка използвайки гумомаслен печат. Това е един от най-ранните фотографски процеси и спада към групата на алтернативните фотографски техники. При него авторът нанася светлочувствителна емулсия от гума арабика и калиев бихромат върху акварелна хартия.

След това експонира контактно и мие копието с топла вода, така че да се образува безцветна релефна матрица. В следващата стъпка той нанася на ръка маслена боя, с която се формира финалното изображение. За Симеон този процес най-добре допълва неговия тип фотография. Копията са с размер 60х40см, за да може зрителяt наистина да се пренесе в изоставения обект и да се наслади още повече на драматичната красота създадена от комбинацията на маслена боя и релефна акварелна хартия.

Новата 2020 година започна за World of Co Artist Residency с трима прекрасни артиста. През месец януари и февруари, в креативната среда на резиденцията – Софи Шинглес (Sophie Shingles), Сидхарт Патак (Siddharth Pathak) и Оскар Митчел (Оscar Mitchell) работиха върху проектите си, които с удоволствие ще представят на 26 февруари (сряда) в пространство Espace PORT A, в артистичния Kvartal на София.

A-LONEliness
05.03 – 12.03
откриване: 05.03, 19:00

A-LONEliness е проект насочен към повишаване на осведомеността и започването на разговор за самотата – състоянието най-често свързано с възрастни хора или такива, които са физически изолирани. В действителност всички ние сме засегнати в различна степен, а самотата не се влияе от определена възраст или лице. В интерес на истината все повече млади хора са изправени пред този проблем в днешни дни. С увеличаването на скоростта на нашето ежедневие и напражението да имаме “перфектен живот” провокирано от социалните мрежи, забравяме да се свързваме със себе си и с хората около нас.

Зад всеки портрет стои лична история, която разбива табуто и говори открито за преживяването и преодоляването на състоянието на самотата. Хора от различни държави споделиха своите уникални истории чрез разговори лице в лице, които са събрани уебсайт посветен на проекта, който предстои да стартира в деня на откриването на изложбата.

A-LONEliness е текущ проект, което означава, че повече истории се събират и споделят чрез текстове, видеоклипове и снимки.

Това събитие е част от дългосрочния доброволчески проект OffLINE– FROM VOLUNTEER TOWARDS EMPLOYED (2018-2-BG01-KA125-048205), съфинансиран по програма „Еразъм +“ на Европейския съюз. Фондация „Смокиня“ е координатор на проекта.

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.

АРТ СТАРТ 2020
Млади художници, които да следим през 2020 г.7.02.-1.03.2020
Откриване: 7.02.
18:00 – галерия Credo Bonum (ул. „Славянска“ 2)
19:00 – Гьоте-институт България (ул. „Будапеща“ 1)
––––––
Работно време Credo Bonum: пон-нед 11:00–19:00 ч.
Работно време Гьоте-институт: пон-пет: 11:00-19:30 ч.
–––––
Александра Георгиева, Александра Ласкова, Алина Папазова, Весислава Желева, Виктория Стайкова, Даниела Янкова, Ина Валентинова, Калас Либфрид, Красимира Буцева, Павел Найденов, Райна ТеневаКуратори: Весела Ножарова, Ларс Нордби, Стефка ЦаневаЗа четвърти пореден път галерия Credo Bonum и Гьоте-институт България се обединяват в търсенето на нови и интересни художници, които да следим през предстоящата година. Изложбата „Арт старт“ ще представи автори, работещи в различни сфери – от живопис и скулптура до обект и инсталация, от илюстрация и арт книги до видео и саунд. За някои от авторите изложбата ще бъде поредна крачка в развитието им на местната арт сцена, за други пък – първо представяне изобщо в София и България.

Куратори на тазгодишното издание са Весела Ножарова, Ларс Нордби и Стефка Цанева, а работите в изложбата са обединени от темата „Зона на комфорт“.Зона на комфортМоже ли изкуството да се мисли и преживява в определени от самите нас граници? Възможно ли е да му се поставят изначални параметри, които да го предпазят от уязвимост и неразбиране? Да предпазят самите нас от некомфортни взаимоотношения, от неразбиращи и неприемащи очи, от ситуации, за които не сме подготвени. Къде са границите на личния ни комфорт, в голямата, митична мисия на изкуството, да бъде силен и уникален глас, който да променя, надмогва, живее вечно. Така както само изкуството го може…

Зона на комфорт е там, където предпочитаме да стоим на топло и сигурно, където сме защитени, където се чувстваме приети и на място, където не трябва да се доказваме. Без значение дали ще бъде социалният балон, анонимността на интернет пространството, стените отрупани с лайкове, или друга някоя уютна хралупа. Арт Старт кани тази година младите художници да рефлектират върху идеята за зона на комфорт – своята собствена или тази на публиката. Предлага ли изкуството спокойствие и бягство или трябва, обратното, да изкарва извън покой?

Изложбата „Арт старт“ е съвместен проект на Гьоте-институт България и галерия Credo Bonum, създаден през 2017 г. по инициатива на Весела Ножарова, Даниела Радева и Стефка Цанева.

*cover: Studio Punkt

Откриването на изложбата „Нова българска живопис III“ на част от групата XXL ще се състои на 28.01. от 18:30ч. в Галерия и зала Оборище 5.

Хубен Черкелов
Иван Кюранов
Генади Гатев
Димитър Яранов
Свилен Стефанов
Красимир Добрев
Росен Тошев
Петко Дурмана

Изложбата „Нова българска живопис“ за първи път се случва през 1996 г. по идея на Хубен Черкелов. Фактически тя е една от първите изложби в новоткритата галерия XXL. В тази изложба участват тогава младите художници от едноименната група, заявили приствието със скандален манифест в началото на 1995 година. Идеята е да се покаже настъпването на едно ново поколение, което, освен че стреми да разшири доскоро стагнираното поле на българското изкуство, заявява ясно дефинирано иновативно отношение и към традиционните изобразителни полета. Тези автори са вече добре известни – Генади Гатев, Хубен Черкелов, Свилен Стефанов, Косьо Минчев, Георги Тушев, Иван Кюранов, Расим, Петко Дурмана, Димитър Яранов, Росен Тошев и др. Пак те са в основата на следващото издание на „Нова българска живопис ІІ“, проведена през 1999 г., отново в галерия XXL. Съставът от художници се разширява, а търсенията им стават все по-широки – от неоекпресионизма, през фотореализма, до различни гранични форми на концептуалната живопис.
Настоящата изложба „Нова българска живопис ІІІ“ в галерия „Оборище 5“ е ново събиране на художниците от XXL, но вероятно най-интересното в нея е отпечатъка на времето, оставен върху тях от края на 90-те до наши дни.

20.01 – 20.02.2020 г. – *JAZZY IS HERE* – Изложба от Ina Boyadzhieva @ бар Петък
20 януари (понеделник) – 20:00 ч. – Откриване
***************************************************************************
Тази изложба ще те вкара в джаза! Или по-скоро в абстрактния и цветен свят на Jazzy (Ina Boyadzhieva), където изкуството се ражда на freestyle. ??
На 20 януари откриваме изложбата ѝ в бар „Петък“, вдъхновена от заобикалящата ни стрийт култура и музиката, която я вълнува. ?
Jazzy e графичен дизайнер и илюстратор от София… и обича котки… и има изложба цял месец в бар „Петък“… и те очакваме. ???

Врати: 20:00
Вход: свободен

ФИЛИП КОЛБЕР
Lobster Land

15 февруари – 28 март 2020
откриване: 15 февруари 2020, събота, 19:00-21:00

Филип Колбер (р. 1979 в Пърт, Шотландия, живее и работи в Лондон) е известен със своя мултидисциплинарен подход, който му позволява да създаде „истински“ свят на изкуството. Той работи в областта на живописта, скулптурата, модата и дизайна. Наричан „кръщелника на Анди Уорхол“, Колбер развива традицията на поп-арта и създава съвременни разкази, влизайки в диалог с автори като Ричард Хамилтън, Джеймс Розенкуист и Рой Лихтенщайн, като ги въвежда в дигиталната ера.

За него съвременният художник е човек, който се изявява в различни области. Филип Колбер създава иконичния бранд The Rodnik Band, вдъхновен от пост поп-арт движението, прави дизайн на мебели и дори „опакова“ с винил едно BMW 7 със своята запазена марка – пържени яйца на очи.

Самият той се определя като „нео поп сюрреалист“, термин, който акцентира както върху хибридния характер на изкуството му, така и върху запомнящата му се личност, изпълнена с хумор и изненади. Един от любимите му герои е гигантският лобстер, превърнал се в негово алтер его. Филип Колбер не просто създава работи. Той самият е произведение на изкуството, винаги появявайки се с направените от самия него ярки костюми.

Всеки сантиметър от работите му е пресечна точка на различни исторически референции и аналогии със съвременността. Производството на картини, скулптури, дрехи и мебели има общо със света, в който живеем, където масовият продукт взема надмощие и запазената марка е най-важното оръжие. Сътрудничеството с големи звезди на музикалната сцена и модни икони само потвърждава разбирането му за отвореността на света и изкуството, и какво е влиянието на масмедиите и социалните медии върху нашите възприятия. В картините на Колбер препратки от миналото се съчетават с разпознаваеми знаци на съвременността. Платната му са много цветни и ярки, и изразяват желанието на художника да подчертае нашия постоянен глад за информация и да разшири максимално границите на живописта.

В своите работи Филип Колбер често коментира и мрачните страни на живота, в частност на консумеристката култура. Съчетанието между светлината и мрака е ключов елемент в последните му произведения. Изкуството му се превръща в черно огледало на реалността.

Първата изложба на Филип Колбер в България става факт с партньорството на VIVACOM. Операторът има дългогодишни традиции в подкрепата на изкуството и културата. Като част от стратегията си да прави световното изкуство достъпно за българската публика компанията подпомага реализирането на фотографски експозиции на артисти от ранга на Лени Кравиц, Брайан Адамс, Стив Маккъри и други. И тази година VIVACOM продължава да инвестира ресурси в значими проекти в сферата на културата.

Иван Мудов

Картини за хотели и музика за асансьори

19 декември 2019 – 25 януари 2020

Откриване: 19 декември, четвъртък, 19 часа

Иван Мудов коментира и предизвиква стереотипите – както в реалността, която ни заобикаля, така и в рамките на художествения свят. Много често обект на неговите работи са социалните и политическите навици, а също и изкуствено изградените групови взаимоотношения, базирани на суета и модели на подражание.

Художествената му практика включва пърформанс, видео, акции, обекти, инсталации. По един смислен, чаровен и забавен начин Иван Мудов провокира, прекрачва морални, етични и дори законови граници, за да подчертае преднамереността и фалша в съвременното общество.

Иван Мудов (р. 1975, София) завършва Националната художествена академия в родния си град през 2002. Още същата година участва в Манифеста 4 във Франкфурт и оттогава е активна част от световната арт сцена. През 2005 участва в Първото Московско биенале, а през 2007 е един от представителите на България на Венецианското биенале. Работи с галериите Алберта Пане, Париж/Венеция и Галерия Прометео, Милано.

В последните си проекти Мудов разглежда някои установени правила – както доминацията на живописта (и представите за това какво представлява една картина), така и принципите, смисъла и същността на колекционирането. Като цяло става дума за вкуса и за трудната битка с инерцията на гледането, виждането и възприемането.

В новата си изложба в галерия Структура художникът „закача“ един до болка познат, но и подминаван проблем – този за интериорите на обществените сгради. Местата, които трябва да възпитават масовия вкус, най-често са развъдници на лошо качество. Предлагайки като алтернатива „бели“ картини, под чиято боя прозират паролите за достъп в интернет (традиционно предлагани ни за „добре дошли“), Иван Мудов не само отваря дебата за стойността на показваното изкуство, но и обръща вниманието ни върху едно драматично разминаване – между глобалния високо технологичен свят и съпротивата на битово ниво неговото присъствие да бъде осъзнато.

Названието „Картини за хотели и музика за асансьори“ само по себе си е концептуална работа. В изложбата няма никаква музика. Авторът иронично използва станалия нарицателен за посредственост и халтура термин, за да подчертае масовото увлечение по леките жанрове. По този начин насочва вниманието ни към онези характеристики на обществото, свързани с лесна обработка и манипулация.

В изложбата са включени и произведения от предишни работи на художника („Фрагменти“, 2002-2007; „Вино за откриване“, 2007-, “Чешмяна вода”, 2007-), които засягат проблемите за авторството, оригинала и имитациите. Като начало, но и като финал на изложбата служи видеото “Performing Time” (2012), в което Иван Мудов предлага на зрителя да проследи как контролира физически времето, като мести сам стрелките на часовника в рамките на 24 часа.