Автор: Вяра Николова
Спомени. За щастие, тъга, детско безгрижие и несигурност. Красива и въздействаща музика, наситена с носталгия. Това, което обединява всички тези думи, е една песен, която през 2022 година навършва своите 55 години. За нея Джон Ленън казва, че е най-добрата творба на Бийтълс. Тя е “Strawberry Fields Forever”.
Със сигурност детските години са най-безгрижните в живота на почти всеки един човек. От игрите навън до липсата на трудности – има защо понякога тайно да си мечтаем да бъдем отново деца…поне за кратко. Историята зад “Strawberry Fields Forever” обаче обхваща и живота отвъд детското безгрижие и сигурност, а разказва и за трудностите на Джон Ленън в неговото детство.
Джон Ленън посвещава песента на детските си спомени от Strawberry Field – дом за деца в Ливърпул, около който той играел като малък с приятелите си. Лелята на Джон – Мими, казва, че нещо в това място по някакъв начин винаги е очаровало Джон Ленън. В Ултън – предградие на Ливърпул, той се озовава след множество семейни проблеми, които предопределят съдбата му.
Тази песен Джон Ленън нарича и най-искрената, която е писал някога. Може би именно заради това, че разкрива една толкова важна част от своето минало. Защото песента е и носталгия – по дните в Ливърпул, по детските игри и спокойствие.
Песента е различна от това, което Бийтълс са свирили досега, носи напълно различни емоции на феновете. “Let me take you down” създава усещането, че Джон Ленън ни разказва приказка. Една красива приказка за миналото, в което музикантът ще бъде нашият гид.
“Strawberry Fields Forever” e официално издадена на 13 февруари 1967 година. Написана е от Джон Ленън, докато музикантът е в Алмерия, Испания заради снимките на филма на Ричард Лестър “How I Won the War”. Докато песента първоначално разделя и обърква музикалните критици и феновете на Бийтълс, тя оказва изключително силно влияние върху зараждащия се тогава психеделичен жанр.
“Strawberry Fields Forever” бързо става хит и се изкачва на 8-мо място в класацията на Billboard Hot 100 и остава там цели 9 седмици. За да запише песента, бандата прекарва 45 часа в студиото. Създадени са три версии на “Strawberry Fields Forever”, като финалната е комбинация от две от тях.
Джон Ленън споделя, че му отнема дълго време, за да напише текста. Първоначалната идея е той да звучи като разговор и като слушатели можем да кажем, че песента наистина въздейства по свой собствен начин.
“Strawberry Fields Forever” е и една от най-сложните песни на Бийтълс, едно от най-добрите постижения на групата и оставя значителна следа в музиката на 20 век. Тя и “Help” всъщност са единствените “истински” песни, които Джон Ленън е написал. Единствените, вдъхновени от реални места и преживявания.
Пол Макартни казва, че авторът на “Алиса в страната на чудесата” Луис Карол също има влияние върху “Strawberry Fields Forever”. Неговата поема “Jabberwocky” вдъхновява Джон да създаде и песента “I Am The Walrus”.
Лелята на Джон Ленън – Мими, не обичала музикантът да ходи в Strawberry Field. Все пак това е сиропилатище и тя се страхувала как ще се отрази това на Джон Ленън. И в тези моменти той ѝ казвал “Nothing to get hung about” – думи, които чуваме и в “Strawberry Fields Forever”. Джон Ленън чувствал близки децата в това място, тъй като и самият той е изгубил баща си, а по-късно и майка си.
В песента “Strawberry Fields Forever” се прокрадва и друг интересен мотив – “No one I think is in my tree”. Тук Джон Ленън говори именно за това, че винаги се е чувствал различен, уникален по някакъв начин, твърде срамежлив и изпълнен със съмнения. И песента най-добре описва тези моменти, защото има ли по-добър начин човек да изрази себе си от думите, от музиката?
Но накрая чрез думите “I think it’s not too bad” той показва как осъзнава, че в крайна сметка не е лошо това да си различен. Бийтълс все пак стават легенди именно заради собствения си стил.
Емоциите в песента са засилени и от друг фактор. В “Strawberry Fields Forever” е отразен и опитът на Ленън с халюциногенния наркотик LSD. Това го подтиква още повече да разтвори душата си и да подложи под съмнение всичко.
Днес Strawberry Field вече не функционира като дом за деца, но е популярна туристическа дестинация за феновете на групата. Домът затваря врати през 2005, но през 2019 отваря отново, като днес се използва за място, в което се обучават млади хора със затруднения.
“Strawberry Fields Forever” е сред песните, които променят музикалната история. Но освен спомени тя напомня и за важни уроци, които често забравяме. Носи и надежда.
Понякога животът не е лесен, тежък е и несигурностите са повече от спокойните моменти. Но не трябва да затваряме очите си за света, колкото и да е трудно, защото ще пропуснем всичко пред себе си. Джон Ленън ни напомня, че колкото и да е трудно да “бъдем някого”, нещата накрая винаги се нареждат – “it all works out”.
“Strawberry Fields Forever” – песен за спомените, за трудностите, но и за надеждата. Една легендарна песен на Бийтълс за детството, което не спира да живее в нас, за местата, които никога не забравяме, за красивата музика, която също остава вечна.
Подкрепи ни!