Event Category: Изложби

В края на XIX век няколко поколения художници по нов начин и с нови средства се насочват към темата за жената. Времето създава предпоставки за повратно претворяване на женската същност в изкуството. Появяват се творби, предизвикващи усещането, че наблюдаваме „частни“ сцени, които би трябвало да останат скрити за външния поглед. Други автори работят по обичайните и за предишни периоди начини, но характерът на епохата оставя очевидна следа и при тях.

Изложбата от чуждестранната графична колекцията на Националната галерия представя забележителни майстори като Франсиско Гоя, Йожен Кариер, Огюст Роден, Анри Фантен-Латур, Огюст Реноар, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Жак Вийон, Пиер Бонар, Леонар Фужита, Моис Кислинг, Кристиан Кайар, Георги Верейски, Пабло Пикасо, Анри Матис, Марк Шагал, Андре Дерен, Раул Дюфи, Фернан Леже, Жорж Руо, Марсел Громер, Марино Марини, Фаусто Пирандело и др. Техните произведения бележат многообразието в пресъздаването на сюжети или форми, без значение колко странно или дори скандално е изглеждало това на много от съвременниците им… Което ги прави интересни и днес.

Немалка част от включените в настоящата изложба творби са непознати на публиката. Любопитен факт е, че при подбирането, проучването и реставрирането им, се натъкнахме на две неизвестни изображения на Жул Паскин, които не само за късмет се вписват в темата „Притегателни и обичайни“, но и допълват представата ни за артистизма и светоусещането на големия майстор.

Калин Николов

През 1950 година Алън Тюринг  развива концепцията за машина „дете“, което е идея за зачатъчен изкуствен интелект. Той си я представя като проста система, която използва обучението като средство за саморазвитие.  Тюринг смята,  че вместо да създадем програма, която симулира мозъка на възрастен би могло да се създаде програма, която симулира мозъка на дете и след това, при подходящо обучение, да получим мозък на възрастен. Съвременните интелигентни системите влизат във взаимодействия едни с други, обменят данни, обучават се и се усъвършенстват – произходът на тази дигитална комуникация е човешки, но логиката, по която подобни системи еволюират в много случаи е непредвидима.

Изложбата „Дигитална естетика“ разглежда визуалните следи, появяващи се вследствие на технологичното развитие, виртуалната реалност, в която се случва дигиталното съхранение на данни  и начина, по който извадените от техническия контекст на съществуване обекти въздействат върху нашите сетива и променят възприятията ни. Взаимодействието между хората и машините изгражда нова образност,  в която е фокусирана работата на много съвременни визуални артисти, а нейното  естество трябва да бъде осмислено и да намери своето място в човешката ценностна система.

Документалният филм на Питър Кърби „Бинарни животи. Щайна и Уди Васулка“ /1996/ е посветен на пионерите в тази област на съвременното изкуство Щайна и Уди Васулка, които създават през 1971 година първата лаборатория за артисти, експериментиращи със съвременни технологии. Васулка започва практически и теоретични изследвания на това, което той нарича „Епистемично пространство“. Изследването обхваща няколко години, в които той анализира формите на интерактивност между участник и машина чрез езика, речта  и музиката. В работата си той използва многоканални проекционни системи, а продукцията му става все по-триизмерна. Основаното от тях независимо пространство „The Кitchen“ дава възможност на редица пърформативни и видео артисти за пръв път да покажат работата си – между тях са имената на Джоан Джонас, Вито Акончи, Бил Виола, Нанси Холт и др.

Виж още – тук.

Образите на Антон Терзиев в „Малки победи / Small Victories“ са част от един свят, без да съжителстват заедно. Те се движат по различни повърхности, в различно време от деня, имат да ви кажат различни неща. Някои от тях реализират себе си чрез най-деструктивните си черти, други ги превъзмогват с различна скорост и поглеждат към изхода.

В хода на озаглавяването на картините, разбрах, че издържат под поп-културна обвивка и не се плашат от лек черен хумор. Обединява ги динамиката – в рисунките и картините виждаме присъствие и следи от различни действия, моменти на себеосъзнаване и самозалъгване, показване и скриване, гордост и срам. В работата си Терзиев сякаш намеква, че най-трудно е бягството от личните страхове, от опцията да нараниш, да превърнеш гнева и разочарованието в съзидателна сила. Или поне да им сложиш маска или утешителен медал. Малките победи за един са големи за друг. Обратното също е валидно.

Куратор Светослав Тодоров – журналист, редактор и писател

Софийска градска художествена галерия
представя изложба Васил Абаджиев

ОТДЕЛЕНИ
фото и видео инсталация

5 ноември – 8 декември 2019
Откриване: 5 ноември, вторник, 18:00 часа

В съвременния индустриален свят, където социалните контакти стават все по-повърхностни, а технологиите заменят общуването, човекът потъва във вакуума на своята отделеност.

Изложбата „Отделени“ със средствата на фотографията изследва проблеми-те на отчуждението и самотата в модерното общество. Композиции, в които персонажите са обгърнати от тъмнина и безпокойство; портрети, в които ли-цата се разслояват на собствените си проекции – авторът Васил Абаджиев изгражда своите образи, използвайки драматизма на черно-бялото противо-поставяне, за да внуши идеята за изолация, безпомощност и страх от бъде-щето.

Върху този фон от тревожност и самота откроява и посланието на изложбата за нуждата от повече близост и съпричастност в съвременния свят.

Експозицията включва 30 широкоформатни монохромни фотографии и две видео инсталации.

***
Васил Абаджиев е роден през 1966 в Сливен.
Завършил е магистърска специалност Живопис в Национална художествена академия.
Има няколко самостоятелни изложби в България и множество участия в ко-лективни изложби в България, Германия, Румъния и др.
Занимава се със сценография и костюмография в театъра.
Реализирал е над 30 сценографски проекта в България, Германия, Русия и САЩ.

Една уникална изложба на Автор с пъстра творческа биография.

Радиоводещ, писател, сценарист, продуцент, експерт „Стратегически маркетинг и бизнес развитие”, предприемач, фотограф…Шарен е творческия път на Иво Малинов.

Завършил е журналистика и масови комуникации в СУ „Климент Охридски” и Професионална сценаристика в Калифорнийския университет, Лос Анджелис.

Иво има няколко самостоятелни изложби, редица проекти свързани с изкуство, безброй идеи, които чакат реализация и още много красиви събития, които всички ние чакаме с любопитство.

През месец ноември заповядайте да се впуснем отново заедно в темата за *НАЙ-ШОКИРАЩИТЕ ОБИРИ И ФАЛШИФИКАТИ В СВЕТА НА ИЗКУСТВОТО!*
ЧАСТ 1: 9-ти ноември (събота), 14:00 ч., Дом на киното!
ЧАСТ 2: 30-ти ноември (събота), 16:00 ч., Дом на киното!

От прозорливи „криминални художници”, успели да заблудят най-големите музейни институции и арт специалисти, до скандални кражби на конкретни произведения или масови грабежи като тези по време на Втората световна война, ще Ви запознаем с някои от най-шокиращите случаи на обири и фалшификати в света на изкуството!

Темата представихме за пръв път преди близо две години и този месец сме подготвили обновени и обогатени материали, както и повече информация около развръзките на някои от най-заплетените истории! Ще говорим както за класически автори, така и за съвременно изкуство, а част от примерите ще ни поведат и към „тъмните страни“ на световните пазарни и колекционерски практики.

> Не е нужно да имате предварителни знания по тези теми, за да се насладите на събитието! Носете единствено любопитството си! 🙂

Лектори: Изкуствоведите Радослав Механджийски и Теодора Константинова

Юлиан Атанасов снима хора и места в България, Германия, Гърция, Италия, Хърватия и Иран. Творбите в първата му самостоятелна изложба «ЛЕО И ГОРСКИТЕ ДУХОВЕ» са също толкова атмосферни, колкото и заглавието.

Той представя двадесет фотографии, които се открояват от съвременния поток на изображения чрез съзнателно забавен начин на работа.

Неподвижните изображения функционират различно от движещите се. Юлиан е оператор и често създава фотографските си произведения в периферията на снимачната площадка, в почивката или в края на деня, но фотографиите му не са част от конкретен кино епизод. Неговите образи се раждат в един нов свят, извън реалността на филма. Юлиан снима и далеч от филмовата действителност, когато пътува или е със семейството си, и тогава отново образите изплуват в този негов свят, размит между фантазия и реалност. Те заживяват сами за себе си, без пред и следистория. Възможно е да търсим свободни връзки между изображенията от серията, но значението им остава неопределено.

Снимките не са инсценирани, нито “откраднати”, така че е трудно да ги причислим към обичайните категории репортажна, документална или сценична фотография.
Фотографиите напомнят сцени от европейското авторско кино, макар и да не става ясно, дали протагонистите са актьори или близки на фотографа, и дали местата са снимачни декори или не.

Образите, уловени в един колкото спонтанен толкова и конкретно изчакван момент, разкриват ментални асоциативни пространства. Провинциални и градски пейзажи служат като метафори за копнеж, меланхолия и фаталност. Търсената естетика засилва усещането за съпричасност към изобразените фигури.

За Юлиан бавният процес и непредсказуемостта на аналоговата фотография са избор и предизвикателство, но и възможност. Несъвършенството на светлочувствителната емулсия, случайността, са неделима част от особената естетиката, присъща само на аналоговата фотография.

Серията “Лео и горските духове” отбелязва тихото и благородно съществуване на филмовия негатив и също може да се разбира като апел към духовете на изчезващата технология.
Юлиан Атанасов живее и работи в Берлин и София. Заснети от него игрални филми са представени на фестивалите в Кан, Токио, Берлин, Локарно, Сънданс.
– Селектирана филмография – Източни Пиеси, 2009, Островът, 2011, реж. Камен Калев, “3/4″, реж. Илиян Метев, Ялда, Иран, 2019, реж. Масуд Бакши.

Неговите фотографски произведения не са публикувани или показвани в изложби до сега.

Всички произведения в изложбата ЛЕО И ГОРСКИТЕ ДУХОВЕ са постигнати чрез метода на класическата аналогова фотография – заснемане, проявяване и копиране.

Силата на животните е изложба, вдъхновена от последната жътва.

Различни артисти в приложните и изящните изкуства хващат ръцете си в ритуала на търсенето на животните на силата. Участниците са професионални артисти, студенти или вече завършили Националната Художествена Академия.

На първи ноември ще имате щастието да се запознаете с изкуството на:
Александър Василев, Никола Божков, Цветина Генева, Добромир Бонев, Ивана Топалова, Мартин Христов, Вeрджиния „Greenbox“, Изабела Манолова, Рая Златкова, Кристиян Балабански, Ивайло Светлинов, Петя Танева.

Галерия Little Bird Place отваря врати на 30.10 от 18:00 ч. с изложбата ПРИРОДНИ ФОРМИ. Ще видите творби на Васил Ангелов (графика), Калия Калъчева (живопис върху дърво) и Моника Найденова (скулптура от стъкло).

Заповядайте на изложба, странстваща около диалога между буквалното и метафоричното. Преди да бъде разпознаваем за окото, всеки образ е природна форма, изкушила въображението на автора. Така в растителния и животински свят на Васил Ангелов се крият малки артистични вселени, абстрактните и полу-абстрактни творби на Моника Найденова претворяват меките природни силуети, а живописта на Калия Калъчева живее върху естествената топлота на дървото. Общуването между творбите създава приятен и някак спокоен ритъм, който озвучава галерията със своите цветове, настроения и послания.

Куратори на изложбата са Радослав Механджийски и Теодора Константинова, изкуствоведи, лектори и създатели на платформата за съвременно изкуство и култура: Art and Culture Today / Съвременно Изкуство и Култура

Little Bird Place е ново арт пространство в сърцето на София, малка галерия с конкретен тематичен фокус – модерно и съвременно изкуство, посветено на природата, биологичния свят и екологията.