Лекции за съвременната литература в „Червената къща“

27.10.2017

От 30 октомври до  13 ноември  Центърът за култура и дебат  „Червената къща „Андрей Никлов” и Фондация „Елизабет Костова” ви канят на три лекции, посветени на съвременната литература.

съвременна литература

Събитията са част от есенния семестър на Отворения университет на Червената къща. Лектори ще бъдат Теодора Димова, Александър Кьосев и Бистра Величкова. Лекциите са на български език, а входът е свободен.

На 30 октомври от 19:00 Теодора Димова ще говори за социалната функция на литературата.  Във фокус ще бъде романът на Димова „Майките”. Успя ли книгата да промени с нещо отношенията между родители и деца и нормативните и законови отношения при разведени родители? Тези въпроси ще са в основата на лекцията.

На 6 ноември от 19:00 Александър Кьосев ще говори за българския роман в годините на прехода и промените в последните 15-20 години, които накратко могат да бъдат описани като „глобализиране на българската литература”. Една от темите на лекцията е самото проблемно понятие „българска литература“, поради напрежението между литературна продукция в страната, емигрантската литература, писана на български, и литературата от автори от български произход, писани на чужд език. Ще бъде разгледан пазарният натиск за писане в глобални, бестелърни жанрове и влиянието на трилъра, фентъзи жанра, ноара, новия тип исторически ерудитски роман и пр. Как и доколко тези жанрове могат да бъдат призми за осмисляне на социалните и културни процеси в България и Източна Европа? Разработва ли българският роман самостоятелни призми – нестандартни жанрови, сюжетни и стилови  модели, с които се опитва да извлече смисъл от онова, което се случва в епохата на българския преход? Kакво е отношението на новите романи към културната памет на българския език и българската литература и двете стратегии за писане – писането за превод и писането за непреводимост?

На 13 ноември от 19:00 Бистра Величкова ще изнесе лекцията „От журналистика към литература. Величкова ще говори за връзката между журналистиката и художествената литература и ще анализира примери с утвърдени автори и техните произведения, за да отговори на въпроса дали работата като журналист влияе на стила на писателите и как. Сред изследваните писателите ще бъде  Ърнест Хемингуей, по чийто думи „работата като журналист не вреди на младия писател, дори може да му е от полза, стига да я напусне навреме”.

 

Повече за лекторите

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Автор е на 9 пиеси, сред които са „Без кожа”, „Змийско мляко”, „Кучката”, „Любовници”, „Невинните” и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите й „Емине”, „Майките”, „Адриана” и „Марма, Мариам”. През 2006 г. „Майките” спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. „Адриана” е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. „Марма, Мариам” спечели Националната награда „Хр. Г. Данов” за българска художествена литература. Нейният роман „Влакът за Емаус“ (2013) спечели наградата за проза на портал „Култура” за 2014 г. Най-новата ѝ книга – повестта „Първият рожден ден” излезе в издателство „Сиела” в края на 2016 г.

Александър Кьосев е преподавател по история на модерната култура и директор на Културния център на Софийския университет (СУ), както и ръководител на магистърска програма „Изкуства и съвременност” в СУ. Автор е на книгите „Пролетен вятър” на Никола Фурнаджиев в художествения контекст на своето време“ (1989), „Лелята от Гьотинген“ (2005), „Индигото на Гьоте”, 2009, „Караниците около четенето”, 2013, редактор и съставител е на над 10 книги, автор е  на повече от 80 студии и статии в областта на читателските изследвания, културната теория и история на пространството, българските и балканските идентичности, културната история на прехода, българската литература и литературната история, публикувани в български и чуждестранни периодични академични издания.

Бистра Величкова е докторант по „Медиен разказ” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. В научното си изследване разглежда връзката между журналистиката, мемоара и художествената литература след 90-е години в България. Магистърската си степен по Европейски науки придобива в Университета в Туенте, Холандия и Вестфалския-Вилхелмс Университет в Мюнстер, Германия. Бакалавърската ѝ степен е по журналистика от Софийския университет. Има награди от редица литературни конкурси за поезия и проза. Дебютният ѝ сборник разкази „Малка, мръсна и тъжна” печели I-ва награда на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“, Хасково (2015). Книгата е включена в каталога за Съвременни български писатели, издаден от Националния център за книгата към НДК и представен на Панаира на книгата във Франкфурт, 2015.

Повече за Отворения университет

Отвореният университет на Червената къща е поредица от открити лекции, насочена към всички, които искат да разширят познанията си за съвременния свят и за които споделянето на знание е вълнуващо изживяване. Той е част от проект „Проверка на реалността”, изпълняван с подкрепата на фондация „Америка за България”. Третата тема на университета е „Съвеременна литература”. Лекциите са организирани в сътрудничество с фондация „Елизабет Костова”.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
глобални библиотеки
Под МостаВижте номинираните на първите Годишни награди на Фондация „Глобални библиотеки – България”05.11.2017

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа Graffiti и страстта към изкуството – интервю с художника Дамян НиколовLIFE