„Змии в Стените“ е успешен ход на бутиковата литература

16.10.2015

SnakesКарма…. is a bitch! Когато преди няколко месеца написах пламена статия срещу българските писатели, не предполагах, че по-късно ще ми се наложи да пиша ревюта за творчеството на не един, а на четирима български автори.

На фокус тази седмица е четвъртата книга от колекцията „Дракус“, която е сборникът с разкази „Змии в Стените“. Колекцията „Дракус“ се издава от бутиково студио-издателство GAIANA. Сам по себе си този факт е достатъчен’, за да апелирам българските читатели да обърнат на „Змии в стените“ от Сиблин Майналовски малко по-особено внимание.

Какво е бутикова форма на издаване? Това е един доста симпатичен процес, който предразполага към лимитирани издания на книги и сборници, които се разпространяват сами в някои книжарници, а и много често се продават лично от писател на читател. Понякога това може да значи не само продажба, но и подаряване. Това е практика, която въпреки минусите си носи доста голямо количество романтика и е напълно естествено във времена на икономическа криза и некоректни издатели авторите да прибягват до този модел на издаване.  Подробности за това какво представлява  бутиково изталество, можете да прочетете в нашето интервю с издателя Явор Цанев, което публикувахме наскоро! А сега с пълна газ към ревюто!

„Змии в Стените“  е антология от  добре познатия на българската публика Сибин Майналовски, най-известен с разказите си за кръчмата „Зелената Котка“. За него веднъж чух да се пише, че бил българският Дийн Кунц  и, макар предимно да го познавам от неговите саркастични разкази, мога да кажа, че след като прочетох „Змии в Стените“, титлата „български Дийн Кунц“ не е далеч от истината.

Новата антология на автора съдържа в себе си както комедийни истории, така и доста хардкор хорър разкази, някои от които много напомнят на стила на Дийн Кунц, но с една условност – разказите на Сибин Майналовски са плашещо натуралистични, често излизат извън границите на стандартния хорър и имат по-скоро диаболичен отенък, сходен с разказите на Владимир Полянов.

По принцип е ‘overkill’ да се пише ревю на всеки отделен разказ в сборника, те са общо 23 и са поместени в приблизително 200 страници. Затова ще се опитам да опиша антологията в един абзац, а след това ще направя очерк на разказите, допаднали ми най-много. Какво прави най-ярко впечатление в разказите на Сибин? На първо място се откроява това, че той еднакво добре владее както дългата, така и кратката форма на разказа. Сиреч, обемът на разказите варира от няколко страници до десетина и нагоре. Това, разбира се, по никакъв начин не влияе на качеството на отделните истории, които, освен по сюжет, се различават и по жанр.

Персонажите в разказите на Сибин Майналовска са низвергнатите, пренебрегваните, алхоколиците, духовните и физически инвалиди, които поради стечение на обстоятелствата са деградирали до дъното. Най-често протагонистът е жена, с минало, което определено не блести от целомъдрие, която се превръща в жертва. Друг често срещан мотив е за детето, което е злощастна жертва на обстоятелствата: родители кариеристи или просто задници, или както е в случая с разказа „Заека“ – детето е обект на сексуално насилие от своя пастрок. Разбира се, освен силно натуралистичните хорър разкази с привкус на черна магия има и забавни сатирични персонажи като Дракона Тодор или могъщи чалнати магьосници  като Тери Сторн, Джонатан Деветте Пръста и Питър Стенли от историите за кръчмата „Зелената Котка“. А сега повече за петте разказа, които според мен заслужават специално внимание.

„Дъждът“ е един от онези разкази, за които, ако трябва да боравя с клишета, мога да напиша единствено „брутален“ и „удря те като с чук в главата“. Това е стегнат разказ в три странички, които разказва историята за една градска блудница, чийто живот е запълнен с евтини удоволствия и берзаборен секс, но всичко това, заедно със същността и живота ѝ, ще бъде изпарено в един кратък миг – мигът, в който в проливния дъжд по нея ще покапят „драконовите сълзи“ и цялото ѝ съществувание ще изтече в канавката.

„Драконът Тодор“ е един от най-забавните разкази, които съм чел в последните години. Дракона Тодор е гей, а на всичкото отгоре е и самотен.  Тази своя сексуалност той открива, след като се влюбва в персонажа на дракона Смог (от филмовата трилогия „Хобит“). Оттогава той е много нещастен и в преследване на любовта решава да се превърне в човек с надежедата да му вържи поне с човек. Търсенето му ще го отдеве до планината Броукнек (нещо като Броукбек, ама по-иначе), където съдбата ще го срещне с ронина Шиготури.

„Плюшеният Заек“ е една е тъжна история за малко момиченце, което живее с майка си и нейния доведен баща. Майката на момиченцето отсъства почти ежедневно и детето е оставено на грижите на пастрока си – изрод, който обича да задоволява сексуалните си нужди, блудствайки с нея. Но момиченцето не знае, че малкият ѝ плюшен заек (подарък от биологичния ѝ баща) обича да хрупа и други неща освен моркови… Финалът е кървав и не по стомаха на всеки.

„Кюлотите на старата вещица“ е хумористичен разказ за едни от най-забавните персонажи в българското фентъзи – магьосниците Тери Сторн, Джонатан Деветте Пръста и Питър Стенли. Това е още една история за героите от кръчмата „Зелената Котка“, които този път са изправени срещу Акълдаващите – конгломерат от български и много, много проклети вещици (както някои истински български жени). Тери Сторн има проблем и той е, че майката на бившата му приятелка му има зъб и за негово нещастия тя е Акълдаваща и е направила кофти магия, която ще трябва да се развали.

„Змии в Стените“ е разказ, който носи името и на самия сборник и има защо. Това е история, която имам чувството, че по стил, идея и изпълнение е написана от самиия Дийн Кунц. Саймън е момче, което не може да спи нощем, тъй като чува съскането на змии в стените. Уви, той няма на кого да сподели освен на приятелите си, тъй като живее с баща скапаняк, чието основно хоби е да го пердаши за щяло и за нещяло. Една нощ, измъчван от страховете си, Саймън ще проверява какво има в стените, като се опитва да разглоби един конкат. И тогава разбира, че змиите не са змии а… Спирам дотук, тъй като не искам да разкажа хубавия разказ. Финалът, макар тъжен, не е от най-мрачните и има доста нотки на оптимизъм.

Това е само малка китка от разкази в иначе преобладаващ с читави истории сборник. Други хубави разкази са „Мъчно ми е за Бенджи“, „Чудовище“ и „Специален Ден“. Разбира се, имаше и разкази, които не ми харесаха, както и такива, чийто хумор така и не разбрах. Един такъв е „Моргата“, който, всички прочели сборника, смятат за невероятно смешен, но поради някаква причина дори не успях да се усмихна. „Часовникът“ ми беше по-скоро досаден, защото разказва историята за умиращ човек, който се връща в спомените си на всеки отмерен от часовника час.

В общи лини „Змии в Стените“ е един от добрите български фантастични сборници, на който си струва да се отделят няколко часа в хладната есен, докато сте на завет, където няма да ви стигнат „сълзите на дракона“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Васил Мирчев16.10.2015

Още от Под Моста

Под Моста15 български групи и артисти ще развият своята музикална кариера в третото издание на програмата Музикален АкселераторМузика