Да си издател в България – интервю с Явор Цанев

1Като начинаещ автор ми е било винаги интересно да се срещам с издатели. По дългия трънлив път на книгоиздаването съм срещал и измамни, и честни хора, занимаващи се с това. Достатъчно, за да отсея, че както има хора и хора, така има и издатели и издатели. В настоящето интервю ще ви представя Явор Цанев – един от другите издатели. Тези, които обикновено са близко до авторите и читателите си. Запознайте се с гърба на българския литературен ъндърграунд и неговата кауза!

Привет! Много се радвам, че се съгласихте да дадете интервю за „Под Моста“. Представете на читателите ни издателство „Гаяна“ с няколко думи.

Здравейте, „Гаяна“ е малко издателство (наричаме се бук-арт студио), което се опитва да подбира добри български автори и да ги вдъхновява, за да убедим заедно с тях читателите в това, че българските автори могат да бъдат на едно ниво със световните. Със списание „Дракус“ се опитваме да им дадем поле за изява на хартия, а с конкурсите си – да направим добра подборка и интересни издания, за да убедим читателите, че си струва да четат български автори. Затова направихме и „Колекция Дракус“, в която вече има шест заглавия, всеки момент ще е готово седмото, а до края на годината е твърде възможно да са над десет.

Как се роди идеята за създаването на „Гаяна“? Какъв път минава издателят, преди да предложи първата книга със свое лого на читателите?

Струва ми се, че „Гаяна“ е нормален етап от развитието. Винаги ми е било приятно да работя с книги и съм го правил по различен начин. Смятам, че сме съвсем в началото на пътя си и много работа предстои, учим се в движение, както се казва, а средата и времената не са най-благоприятните.

Прочетете още: Интервю с “Читанка” – какво се случва зад кулисите на най-големия сайт за книги в България?

Каква е мотивацията ви като български издател и какви са саможертвите, които се налага да правите?

Когато правиш това, което искаш, саможертва е силна дума за нещата, от които се лишаваш. Като всяко друго това занимание има своите плюсове и минуси. Издаването на книги е малко по-особена дейност. Мотивацията може да бъде различна. То не е и не трябва да бъде само бизнес, макар че за някои издатели е единствено това.

Издавате български автори, сред които има утвърдени и привличащи читателското око имена. Заслужава ли си тази кауза?

Много се надявам да е така и все повече хора да обръщат внимание на българските автори (извън така наречените „популярни“). Повярвайте, авторите го заслужават. И в крайна сметка от тяхното развитие печели читателят, защото ще получава все по-добро четиво.

Как може един бъдещ автор да ви спечели, за да бъде публикуван от вас?

Хората са различни и комуникацията с тях е различна, но най-общо – с добър текст и готовност, ако е необходимо, да поработим, за да стане той още по-добър.

Какво притежават българските автори в повече спрямо колегите си по света и на какво имат още да се учат?

Не виждам особен смисъл в това да се сравняваме с другите, освен ако това не ни помага да се развиваме. Притежаваме богат и красив език, за съжаление – малка публика, която да чете на него. Всеки автор може да прецени на какво още има да се учи, като просто прочете книга от нивото, към което се стреми.

Бихте ли се отказали от автор, който пише добре, но не се продава чак толкова успешно, каквато е масовата практика в България?

Изработваме различни книги на автори, които сами се финансират, разпространяват и т.н. и в този смисъл не отказваме поръчки. Собствените издателски проекти се влияят от качеството на текста. За едно заглавие никога не е ясно колко успешно ще се продава. За списанието и „Колекция Дракус“ подбираме текстовете – вече споменах с каква цел.

2

От много време книгоиздаването се е сляло с маркетинга и навсякъде ни заливат имиджите на автора-пияница, автора-страдалец,  автора-женкар, автора-скандал, автора-тийн идол и т.н. Смятате ли за нужно един автор да играе такива роли, за да се хареса на обществото?

Предполагам, че зависи каква цел си поставя въпросният автор и дали така нещата сработват. Аз не мисля, че е необходимо да се вживяват в някакви роли, но пък може това да им е полезно по някакъв начин за писането – нали все пак писателят е артист. Хората са толкова еднакви и различни едновременно, че е достатъчно да се държиш естествено, за да си уникален.

Много хора в издателския бизнес са на мнение, че авторът трябва сам да се рекламира, разпространява, пропагандира, представя и т.н. Като прибавим това, че авторът трябва също да работи, за да финансира печата на творбите си и да пише нови неща за почитателите си, не идва ли твърде множко и нанагорнище? Къде според вас е балансът и как според вас трябва да е разпределена работата – автор-издател?

За това как трябва да бъдат теоретично подредени и разпределени задълженията – има учебници и те включват още доста професии в издателския бизнес. Това, че действителността е друга, се определя от много фактори. Ако всичко трябваше да е по учебник, вероятно щеше да има 3-4 издателства в България. Бих допълнил, че подобни ежедневия имат много от творците в други области, а и не само творците. Има един въпрос, който всеки би трябвало да си зададе – ако ти не си готов да вложиш в себе си и нещата, които създаваш, защо да го направи друг?

Да се върнем към „Гаяна“. Авторите ви се продават добре, но още ви липсва бум на книжния пазар. Планувате ли нещо в тази насока и въобще как се стига до големите вериги. Според вас те главен фактор ли са за популярността на автора или може и без тях?

Книгите ни се продават почти само по интернет и на различни представяния, четения и форуми. Големите вериги си имат своя логика, но за нас, които работим с малки тиражи, процентите им обезмислят такъв тип разпространение. Разчитаме на доволни читатели и постепенното изграждане на кръгове от редовни потребители. Може би се движим бавно, но такива са реалностите в момента.

Вижте още: Пътят на хартията – как се издава книга?

3
Избройте три качества на успешния издател.

Може би някой успешен издател трябва да го направи. Или, живот и здраве, аз след време. Успехът има различни измерения. Едни от тях може да са удовлетвореността и удоволствието от работата. Ако добавим към тях добър финансов резултат, може би ще са добра троица.

Коя практика от издателския бизнес в България, с която сте се сблъсквали, ви е омразна и искате да изтръгнете?

Не харесвам опитите на „издатели“ да печелят от авторите. Да се заиграват с мечтата им да имат своя книга и да „дерат кожи“, както има такъв популярен  израз. Може би защото аз самият съм автор.

Много от читателите на „Под моста“ и въобще хора, които пишат, смятат, че да издадеш книга в България, е нещо недостижимо и космическо. Какво бихте им казали и пожелали като издател?

Напротив – изключително лесно е. Пълно е с печатници и издателства. Как ще изглежда изданието и какво ще е качеството на работата по  текста е друг въпрос. Трудното идва след издаването на книгата.

Финални думи за читателите на „Под Моста“?

Винаги е било трудно, но това не означава, че не трябва да следвате мечтите си. Ако няма видим път до тях, просто трябва вие да го направите.

Вижте още: Пилигримите на словото – интервю с книжар

 

Делиян Маринов
е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to