Мръсна Приказка не е най-известната местна банда из клубовете на София, доколкото ъндърграунд група би могла да е известна в по-широк смисъл на думата, но пък това прави случайния досег с тяхната музика неочаквано въздействащ. Името им е взаимствано от романа на Виктор Пасков – „Германия, мръсна приказка“. Книгата играе роля в обединяването на формацията като общ интерес и любимо четиво. Съпреживяването на тяхната музика предизвиква богат спектър от емоции. Преходът между песните е неусетен, сет листът им умишлено наподобява джем сешън, което допълнително въвлича публиката в живите изпълнения. Песните им се характеризират с ежедневни теми, битовия аспект е разказан като нежна и романтична приказка. Повечето от текстовете биха могли да се възприемат като истории, но при „Джин Тоник“ повече се разчита на асоциативния модел на възприемане. На моменти се забелязва добре познатия подход на лек куплет и интензивен припев, наблюдаван при Pixies и Nirvana. Пример за използването на такъв подход е песента „Късометражен филм“. Като цяло в музиката им абстракциите са умерени, въпреки някои изключения. Текстовете им са изцяло на български. Самият творчески процес започва от написан текст, по който се създава мелодия и подходът включва всеки да вземе участие в създаването на песен.

Песните на Мръсна Приказка са експериментални по характер, всяка се различава от предишната по време на живо изпълнение и това прави тяхното рамкиране в конкретен поджанр на рока трудно. Самите те избягват определенията, като други млади групи, тъй като жанрово ги ограничават. Това е характерно за млади артисти, които търсят и постепенно намират своето лице в света на изкуството.

Понастоящем групата няма издаден албум, но откъм бъдещото му записване присъстват идеи за експериментиране с различни инструменти и акустичен аранжимент на песните. В една от последните песни „Истинското синьо“ се наблюдава именно такъв експеримент.

Откъм влияния се усеща Red hot chili peppers звученето (в първите си концерти групата свири Under the Bridge). Поезията на Алекс  Търнър, вокал на Arctic Monkeys вдъхновява текстовете им. Групата Mother’s cake също повлиява композицията на творчеството им. Въпреки че формацията съществува от кратко време се забелязва колаборация с друга софийска група, AmRose, в песента „Нещо френско“, както и съвместни концерти с други софийски групи.

Към момента на написването на тази статия групата няма издаден албум, освен клипове на няколко джем сешъна, което е единствено повод почитателите на софийската ъндърграунд сцена да се запознаят лично с Мръсна Приказка на техен концерт.

Автор: Георги Петров

Снимка: Татяна Йолинска