Кино

„Петя на моята Петя“ за поезията на бунта, който оцелява през поколенията

21.01.2022

Съвременното българско кино посяга изключително рядко към историята ни. Когато обаче личности и проблеми от миналото биват пренесени в наши дни, пресичайки пътя на герои от XXI век, подобна стратегия се оказва успешна и „Петя на моята Петя“ го доказва.

Филмът на режисьора Алексансър Косев най-после тръгва по кината от 21 януари осем години след като по проекта, посветен на Петя Дубарова, е започната работа. Ако и вие сте били сред късметлиите, гледали лентата по-рано по време на „София Филм Фест“ през 2020 г. или „Златна роза“ през 2021 г., можем да успокоим останалите, че чакането си е заслужавало.

„Петя на моята Петя“ е вдъхновен от историята на бургаската поетеса, но без да представя биографични елементи. Вместо това, Дубарова се явява пред друга, съвременна Петя, която също сблъсква с трудностите на съзряването и несправедливия свят на възрастните.

Сценарият на Нели Димитрова и Валентина Ангелова ни среща с герои от едно бургаско училище, където духът на поетесата все още е жив. Новата учебна година и започва с предизвикателства за ученическата компания, а в окото на бурята се оказва непримиримата Петя Монова. Докато момичето се сблъсква с разочарования у дома и в училище, проблемите скоро я изправят пред избор, който ще определи съдбата ѝ занапред.

Снимка: Симон Варсано

Заснет изцяло в Бургас, „Петя на моята Петя“ привлича със свежа концепция и визия, която би трябвало да вкара повече млади хора в киносалоните. Преплитайки събития от миналото с герои от наши дни, филмът разширява публиката си, като обединява не само възрастни зрители, включително такива, които си спомнят какво е да растеш през 70-те и 80-те години, но и днешните тийнейджъри с трудностите на тяхното съзряване.

С такива преживявания се сблъсква и Петя от наши дни, изиграна превъзходно от Александра Костова“. Неслучайно младата актриса спечели награда за женска роля „Златна роза“ миналата година с играта си като будно момиче със завидна за годините си зрялост. Албена Павлова, отличена от същия фестивал за постижения в пълнометражното кино, е не по-малко въздействаща в събирателния образ на белите лястовици сред учителите – онези, които се поставят на мястото на децата и залагат на нови подходи. В противниковия отбор откриваме привържениците на статуквото, което не оставя място за прогрес, със силните изпълнения на Юлиан Вергов в ролята на отмъстителния училищен директор и Моньо Монев като раболепен учител, поддръжник на системата.

Снимка: Симон Варсано

Но образът, който вероятно ще остане в съзнанието ви най-дълго, е този на самата Петя Дубарова. В него влиза Алиса Атанасова – изумителната визуална прилика с поетесата е постигната и благодарение на замечтания и зрял поглед на актрисата, зад който си представяме, че стои цял един друг свят. Чудесно подбрани са и останалите млади лица – Мартин Методиев, Ясен Атанасов и Алена Вергова, за да представят различни мотиви от живота на тази възраст.

С атмосферата си филмът напомня на друго българско заглавие, и то не само заради повторното събиране на на Александра Костова и Юлиан Вергов пред камера. Подобно на „Маймуна“ от 2016 г., и тук виждаме съвременна история за съзряване и послание, обърнато към подрастващите, макар и корените му в „Петя на моята Петя“ да започват от трагедия в миналото.

Снимка: Bof Pictures

Самоубийството на Петя Дубарова заема ключово място в сюжета, поставяйки въпроса къде един бунт минава границата и в цена за него се превръща човешкия живот. Филмът обаче не се опитва да постави на пиедестал края, който поетесата избира, а вдъхва надежда, че щом има любов, за всичко се намира изход. Така „Петя на моята Петя“ се превръща във вдъхновение за младите идеалисти, различаващи се от масата, които има какво да научат от своите предшественици, докато днес се сблъскват със стени.

Заглавна снимка: Симон Варсано

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваКогато една „Маймуна“ е най-добрият учител05.10.2016

Още от Под Моста

Под МостаТеатрално, визуално и културноКино