Кино

Театрално, визуално и културно

30.06.2022

Автор: Лазар Хрисимов

„Човек съществува единствено в това, което прави.“ – реплика на маестрото на италианското кино на 20-и век. Следващият разговор е с Теди Москов – един човек на изкуството. За бъдещите и минали проекти, за културата в днешно време, за филмите и вдъхновението. 

Новата ви постановка в Сатиричния театър – ,,Станете, за да легна аз‘‘ по пиесата на Жан-Пиер Мартинез ,,Ковчег за двама‘‘ е смесица между абсурдното и хумористичното, където главното пространство е едно погребално бюро. Откъде Ви дойде идеята да поставите този текст на българска сцена ?

Предложи ми го Митко Марин – актьор и мъж на преводачката Михаела Кацарова. Затова може да се каже, че тя ми го е предложила индиректно. Аз само „отскочих“ от този текст и нахално го пренаписах. Смених и заглавието, за да не се сърди авторът. Няма какво да се сърди, защото авторските му права са платени. Дано не дойде да гледа! Наричам себе си „джаз“ режисьор. Този музикален термин ми служи уж за оправдание, тъй като авторовият текст ми е само повод за импровизации. Дори когато е добър, какъвто беше този.

,,Станете, за да легна аз‘‘ снимка: © Антон Даскалов

С всяко следващо ваше представление пълните залите на театрите. Българската публика ви познава с безчет постановки, някои драматични, повечето изпълнени с хумор и ирония. Мислили ли сте си за завръщане към драматичното ?

Никога не съм определял, що е то драматично и що е то комедийно… Работя, според актьорите, според моментната ситуация около нас, било тя политическа или духовна. Ако хуморът се „самопокани“ в представлението, не го оставям вънка. Същото важи и за поетико-, романтико, трагичните чувства. 

Преди няколко години съществуваше възможност за един твърде интересен спектакъл, който да е посветен на тогавашната 100-годишнината на Федерико Фелини. Има ли шанс в близкото бъдеще да го видим реализиран ? 

Този спектакъл беше отхвърлен от тогавашния началник на Народния Театър. Умората около опитите ми да го прокарам ми дойде в повече и някак си охладнях към намерението си.  

Вие сте един от малкото български театрални режисьори, които са се захващали със задачата да адаптират неколкократно филм. ,,Обичахме се толкова много‘‘ на Еторе Скола с Виторио Гасман и Нино Манфреди, ,,Редки тъпанари‘‘ по Марио Моничели, ,,Коя гад изяде кашкавала‘‘, отново по филм на Скола. Всички те имат две общи неща – италианска продукция и комедия. Можем ли да очакваме поредна адаптация на кино произведение ?

Да. В момента работя по идеи от филма на режисьора Стено с Моника Вити – „Танго на Ревността“. По имената се досещате, че всички са италианци. Същевременно преработвам американския филм „Малки Убийства“ на Алън Аркин с Елиът Гулд и Доналд Съдърланд.

,,Обичахме се толкова много‘‘ (1974), снимка: programata.bg

Обмислям и театрална версия на чешкия филм „Чучулиги на Конец“ на носителя на Оскар Иржи Менцел. Все повече ме „примамва“ и съветския филм „Гори, Гори, Моя Звезда“ на Александър Мита с Олег Табаков и Евгений Леонов. Няма как да не цитирам Стефан Цанев: „Киното велико е изкуство. В него има мисъл, има чувство. То живота претворява вярно и затова е много популярно…“ Това е част от песен от първия в социализма български мюзикъл – „Любовни Булеварди“, написан от него. А музиката беше на Юри Ступел.

Little Murders (1971) Снимка: IMDb

И като финален щрих към въпроса ви: събирам смелост да отида при Георги Мишев и да го помоля за сценария на ,,Преброяване на дивите зайци‘‘, който да трансформирам за театър….

,,.културата е привилегия за единици‘‘ – казва перуанския писател Марио Варгас Льоса. В България всеки човек има достъп до култура, но не всеки се възползва от тази привилегия. Преди известно време, в едно интервю, режисьорът Галин Стоев (настоящ директор на театъра в Тулуза) изрече нещо любопитно: ,,Тук, във Франция, в който и квартал да се намирате, в което и училище да учи детето ви – на около 500 метра от вас ще откриете театър. Така се насърчават хората да ходят, да се окултурят.‘‘ Смятате ли, че това е ефективен начин културния живот да достига до повече хора, млади и възрастни ?

 Да! Не! Не зная. Културата достига до този, до когото тя реши. До нашите управляващи й е много трудно да се доближи. Те я пъдят, размахвайки калкулатори, с които изчисляват не само икономиката, а и щастието, любовта и смисъла на съществуването си /ни/…

В предишния ни разговор пътувахте до Италия. През 2021 г. точно тя беше посочена като страната с най-голямо културно влияние в света. Какво ви впечатлява най-много в културата на италианците ?

Това е тема на дълго друго интервю. Но сякаш най- силно съм впечатлен от епохата на Предренесанса. Тези художници и скулптори, които са подготвили всичко. Като например Антелами, Джото, Чимабуе, Ди Фреди, Симоне Мартини и…поне още толкова имена, колкото са точките в предхождащото многоточие.

Наскоро вашите студенти от Пловдивския университет се дипломираха, а в Сатирата беше премиерата на спектакъла ,,Изкуството да оглупееш‘‘ по мотиви на Нийл Саймън, в който те участват. Какво беше чувството да работите с толкова млади бъдещи артисти ?

Няма да се издавам. Но ще продължавам да го върша. Което значи, че…

Какъв съвет бихте дали на кандидат-студентите, които искат да се занимават с театър?

Много ще е трудно за театъра да оцелее. Само ако ги е грижа за неговото опазване, само тогава да кандидатстват. При мене става въпрос.

Коя беше последната постановка, която Ви впечатли като зрител ?

Шекспировата „12-та нощ“ на Анастасия Събева в Хасковския театър. Но не ходя много да гледам, така че не съм критерий. Преди време ме впечатли „Дебелянов и Ангелите“ на Диана Добрева по текст на Сашо Секулов в Пловдив.

Коя беше последната книга, която прочетохте ?

Не е последната. Ще чета още! Препрочитам стари книги и тези на майка ми. /Ние-негероите и Парчета живот/ И по двете може да се направи филмов сценарий. Чета с цел. Например – захванах наново, с цел да я драматизирам, „451 по Фаренхайт“ на Бредбъри, но задачата се оказа непосилна.

Наближават летните театрални фестивали. Къде може да Ви видим през горещите месеци ? 

В сянката на дърветата, на ресторантските чадъри и на някои колеги…

В какво намирате смисъл в последно време, кое Ви вдъхновява? 

В миналото си. Вече казах някъде – аз съм само минало! Ще го документирам в документално-игрален филм, за това как направихме „Улицата“, как от провинциалния куклен театър се придвижихме до драматичния столичен, че и до чуждестранния такъв…

Ако искате, може да завършим с някой цитат от филм, книга или човек, който ви се е запечатал или ви хрумне на момента – към читателите.

„Ако нямаш чувство за хумор, си лишен и от всички останали чувства“ – Иржи Менцел.

/постановката ,,Станете, за да легна аз‘‘ може да гледате на 30 юни от 19:30 часа в Сатиричен театър „Алеко Константинов“/

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина Николова„В сърцето на машината“ с Александър Сано и Юлиан Вергов02.02.2022

Още от Под Моста

Под МостаМъжка мода: какво трябва да има модерният мъж в гардероба си?LIFE