Превод от украински: Албена Стаменова

Редактор: Румен Баросов

Вече почти четири десетилетия Юрий Андрухович стоварва върху главите на публиката саркастичната си, апокалиптина и карнавална проза и сюрреалистичните си, стряскащи стихове. Роденият през 1960 г. в Ивано-Франкивск, Украйна, музикант и писател е един от малцината хора на словото днес, които изнасят рецитали пред пръскащи се по шевовете зали. Бунтар, превърнал се в законодател, канонизиран богоборец, Андрухович започва кариерата си през 1985 г., когато заедно с още двама млади поети създават популярната литературна група „Бу-Ба-Бу“ /Бурлеска-Балаган-Буфонада/. Тримата автори се стремят към обновление на украинската култура чрез връщане към традиционното ѝ карнавално начало, което се оказва особено адекватно в условията на рушащата се Съветска империя, защото, както казва поетът, нищо на този свят не е така излишно, безсмислено и нелепо като добрата поезия, но и нищо на този свят не е толкова необходимо, значимо и категорично като нея.  

Острата социална чувствителност на поезията на Андрухович, която според него самия не е задължителна за всеки поет, но до известна степен е въпрос на „личен социален рефлекс“, обяснява наративните и дори репортажни елементи с осезаема фактологичност, които откриваме в лириката му. Очевидно е и въздействието на бийт поезията, чийто преводач в Украйна е именно Андрухович. Той борави майсторски с метафорите и изпълва стиховете с музикално звучене, подчертавайки ги с всички възможни изразни средства – алитерация, асонация и т.н. – и с тях захранва този фестивал на образите, този парад на въображението. Цялата амалгама от художествени качества превръща Андрухович не само в институция в родната му Украйна, но и във флагман на новата украинска литература пред света.

Откъс

ИНДИЯ

1

Индия започва с това, че сънуваш сънища,

че пътуваш на изток. И те са сюжетни,

те са като филм, в който бродиш като храбрец.

Просто чуваш тръба или гонг, или звън на води,

или глас, който шепне „Стани и ходи!“,

но ти не си сигурен с уши ли го чу, или със сърце.

Индия не е съвсем полуостров. Това е материк,

който граничи с Нищото. Нито атлас, нито речник

отчитат факта, че обвит е светът от Нил изцяло.

Че звездите на небето са всъщност един спектакъл

в театъра на Бог. И явно часът не е настанал –

по-лесно ни е да смятаме площта за сфера. За тяло.

Ние смятаме за кълбо това, което е плоско като кора.

Но ти, чувайки рязкото повелително „напред, ура“!,

грабваш меча и се понасяш на изток, на смърт.

И събираш отряд весели и зли главорези,

и на поход те пеят приблизително както онези

ангели небесни пеят нощен херувимски концерт.

Повърхността са пустини, хребети, градове и царства,

над които има само гъста атмосферна висота

в седем враждебни небеса и как да очакваме покой или

манна!

Само когато изгубиш коне и приятели, целия обоз

с упоритостта на виното в къдрави бити лози,

ще стигнеш дотам, където е уместна думата „рахманна“.

2

Марко Поло е лъгал, когато

твърдял че мулета, волове, магарета

над пропастите от мрак и планини от мъгла

са го отвели далече на изток – до Китай.

Пътят му, естествено, е обикалял в кръг.

Марко Поло сигурно е спал в седлото.

Понеже на изток няма земя,

понеже Индия е граница, това там е края.

За какъв изток можем да говорим, ако

има стена, зад която е великото нямо Нищо,

и То не ни обича, неизвестно защо,

както на нас ни се струва, защото То е никакво.

Така че тук е спирка за поклонение и пустош,

и последен камък, и храст, и дъжд,

затова трябва гордостта си да потушиш –

тая стена не е от тия, които превземат бандитите.

Тая страна е привидение, в което

се разпада Азия с нейния масив от пясък,

разбиват се кервани в нея, стремителната,

а над нея вече е друго измерение: там е Бог, светила.

Но ти си скитник и съдбата ти е такава:

да пътуваш надолу, докато тече реката,

докато вярваш: на светло, като от торба,

все пак може да се излезе. С цената на слабото тяло.