Последният текст на Владимира

27.06.2017

Огледало

Смях  

Пролет

 В стая с огледало пред мен

ще остана – гледам себе си

Имам някаква неизживяна дългогодишна афера с есента. Чувствам я като тайната си извратена любовница, която крия от света. Главно, защото за околните е крайно неестествено да съм морско дете и все пак любимия ми сезон да е есента. И все пак – факт. Обожавам всичко, свързана с тази дългокоса съблазнителка, която ме ухажва с облекчителната си хладина, топлата си цветна феерия и тихият пукот на сухи листа. Тя е удобна, спокойна и ми навява меланхолия,  в която имам чувството съм запазена най-добре. Тя е дом.

От другата страна на огледалото, където всички е наопаки далеч не е толкова красиво, спокойно и „домашно”. Изобщо що за сезон е „пролетта”? Да, дългоочаквана е, ама всички знаем, че просто я чакаме да свърши, за да дойде лятото.  В огледалния свят на Владимира, или по-скоро Аримидалв нищо не е нито съблазнително, нито облекчително. Само дъжд, вятър, несигурност, променливост и никъде знак за успокояващ, пукот на сухи листа.

Нали сте чували онази поговорка „една птичка пролет не прави“? В тоя ред на мисли две-три правят ли? В моя случай май проработи. Както и да е. Тази година зимата се проточваше вече повече от пет месеца. В моя речник това значи „агония“. И като цяло не излизах много, да кажем, че настроението ми беше баш „пролетно“ – променливо и на кратко едно такова никакво.

И все пак към края на март времето реши да отпусне един-два топли дни. Колкото да побичим малко айляк навън.

– И как е? –  това беше първият ми въпрос, бегъл опит за празни приказки.

Не помня какво ми отговори, но и до сега смятам, че каза просто „екстра“ – главно, защото обича да го повтаря и продължи да пуши.

Не говорихме повече. Слънцето препичаше, ние се бяхме разложили на припек на едни стълби и точихме, точихме тонус и витамин D на аванта.

  • Ко стаа е? Мноо е тъпо вътре, не мога там – и седна до нас.

Така дойдоха още един, двама и докато се усетя притихналата мараня бе поразена от жлъчен смях, очите ми сълзяха и за първи път от есента насам аз се стисках за корема от смях и се чувствах у дома. Сякаш почти есенно.

Птичките правят пролет дори и да не са цяло ято. За мен – гларуси, за тях – гълъби или…

27.06.15
*- Бел.ред. Това е последният текст на Владимира, намерен в раницата ѝ след трагичния инцидент. Публикува се без никаква намеса.

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Владимира ЖивковаСледдипломните раз(очарования)съждения на Владимира03.06.2016

Още от Под Моста

Момчил РусевKrekhaus за новия албум, предстоящия концерт и важното в музикатаМузика