Вечната песен за човека

07.12.2015

Vapcarov_VarnaНа 7 декември 1909 г. в Банско е роден Никола Вапцаров. Със своето творчество той остава завинаги в българската литература като дързък защитник на човека и всичко човешко, що е останало по българските земи след Освобождението. Единствената му цялостна стихосбирка „Моторни песни“ излиза през 1940 г. и е превеждана на редица езици. Въпреки мечтата му да учи литература, Вапцаров е принуден да постъпи в Морското машинно училище във Варна, да работи като огняр, механик, техник. На 23 юли 1942 г. е арестуван и осъден на смърт за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война. Още същата вечер е разстрелян. Получава посмъртно почетна Международна награда за мир през 1952 г.

„Истинските поети се раждат и остават в народната памет със своите дела, с това, което са направили през живота си. Прекрасен пример за това е Вапцаров, който така рано си отиде от нас, но никога не си отиде от литературата.“ — Сергей Михалков

Никола Вапцаров пише и пътеписи, разкази, критика, произведения за деца, пиеса. В цялото му творчество централно място заема човекът. Социалната и хуманна тематика на творбите му го превръщат не само в „поет на българския народ, но един от големите поети на нашата епоха, един от най-устремените нейни певци“ (Георге Дину).

„Аз поне не познавам друга поезия, която да излъчва такава силна топлота, човечност, близост и честност, поезия, която да е толкова убедителна в изискванията си хуманна справедливост и мир, каквато е поезията на Вапцаров. И колко вяра в поета и в неговото бъдеще, колко копнеж за живот изразява и предава тази поезия, така проста, скромна и непосредствена като слово, поезия, която не приема красивите думи и натруфеността.“  — Арис Диктеос

 

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гост.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

 

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

 

Вяра

Ето — аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога.

 

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! —

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам! (…)

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под Моста„Банскофилмфест” представя сто филма за планините18.11.2015

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика