В първата част на този материал ви представих моето виждане за най-значимите и зарибяващи заглавия за РС, начеващи с буквите от А до G. Ако не сте попаднали на него, кликнете ето тук. Преди да продължим с изброяването, бих искал да отделя няколко реда, за да припомня „правилата“:

– Подбраните заглавия са или ексклузивни за дадената платформа, респективните им поредици са тръгнали от нея или се играят най-удобно на съответната;
– Този материал е по лично мнение на автора и ако не сте съгласни с нещо – изразете възмущението си чрез формата за коментари;

И така, след като ви оставих точно преди една от най-интересните букви, продължаваме с:

Най-значима: Half-Life
Един от бастионите на гейминга като цяло. И докато чакаме трета част и се шегуваме с горчилка в устата, че Valve не могат да броят до повече от две, позволете ми да ви запозная с това явление, именуващо се Half-Life. Името не означава „половин живот“, а е физичният термин за период на радиационен полуразпад (нърд пауър – активейтед). Главният герой, в съответствие със заглавието, е… смотан физик, работещ с опасни материали в свръх секретна подземна база в пустинята на Ню Мексико. Един експеримент обаче се обърква (или бива саботиран, хммм) и в комплекса „Блек меса“ се изсипват едновременно извънземни от измерението Зен и военните, дошли да запушат устите на учените. Ваша милост преминава през цялата тая сволоч, въоръжен (поне в началото) с най-обикновен… лост/кози крак. Защо е значима тази игра? Първият шутър със смислен сюжет, войс актинг и ненадминат дори до момента изкуствен интелект на противниците. Първи физичен модел, първа употреба на скелетна анимация, да не говорим за включения на диска изключително опростен софтуер за редакция на нива. И черешката на тортата – като говорят, неигровите персонажи си отварят устите, копеле! Аааааа!
Авторът препоръчва: Всички части, заедно с фен-римейка на „единицата“ – Black Mesa

Най-зарибяваща: Heroes of Might & Magic
Съдейки по това, че съм имал съученички, които откровено са мразели компютърните игри, но са говорели с любов и умиление за „играта с кончето“, мисля че е излишно да се говори много за HOMM. Играта е походова стратегия, доразвиваща историята на големите си „братя“ от ролевата поредица Might & Magic. Всъщност третата част, по мое мнение, трябва да бъде включена в пакета с игри на Windows, наред със Solitairе и Minesweeper. Започнала като шарен спин-оф на ролевата поредица, и силно повлияна от King’s Bounty (което не е плагиатство, тъй като е на същия дизайнер), с всяка следваща част Heroes става по-популярна дори от Might & Magic, което неминуемо води до края на последната. Малко след излизането на третата игра, Джон ван Кенъхъм – създателят на вселената, решава да се вслуша в критиките и идеите на феновете. Във ВСИЧКИ критики и идеи. Резултатът е HOMM 4, който е невероятен провал и погребва поредицата за цели четири години, докато Ubisoft не я възкресяват през 2006.
Авторът препоръчва: Heroes of Might & Magic III fErever!

Най-недооценена: Hitman
Ще попитате, как така „недооценена“ – та нима игрите, посветени на гологлавия наемен убиец с баркод на тила, не са едни от най-популярните изобщо? Не и ако питате критиката. Първата част (Codename 47) излиза след шест месеца на грандиозни обещания и маркетингови трикове. Очакванията са толкова големи, че когато западната гейм-преса (не че нашата остава назад) не разбира играта и я определя като „посредствена“ (списанията Master Games и Gamers’ Workshop дори откровено признават, че не са я изтърпяли за повече от три-четири нива). Никой обаче не отбелязва отворения характер на мисиите, нито употребата на ragdoll физика. За явлението „социален стелт“, т.е. криене в тълпата, също не се споменава изобщо. Слава Богу, появява се Hitman 2: Silent Assassin, рафинира формулата и франчайзът тръгва нагоре. Няма да ви разказвам за фабулата, нито за геймплея – Hitman е една от онези игри, които просто трябва да се пробват!
Авторът препоръчва: Hitman 2: Silent Assassin, Hitman: Blood Money

Други заглавия, заслужаващи да бъдат споменати: Homeworld

Най-значима: Icewind Dale
Често определяна напълно погрешно като „Baldur’s Gate for dummies“, играта всъщност пренася ролевата система на AD&D в един друг жанр игра. А именно „hack’n’slash“, тоест нещо което лаикът би определил като „DiablO клонинг“. Icewind Dale използва Infinity енджина, познат от Baldur’s Gate, но заради зимния сетинг, изглежда двойно по-красива. Друг по-особен момент е, че можете да играете само с един герой, а не е задължително да правите група, макар да е препоръчително. Този динамичен геймплей и нагаждането на AD&D правилата към по-екшън ориентирано RPG всъщност е основата, върху която са изградени по-съвременни хитове на Bioware като Mass Effect и Dragon Age. И още нещо – The Elder Scrolls: Skyrim, поне за мен, си е жив клонинг на Icewind Dale, ама в три измерения.
Авторът препоръчва: Icewind Dale II

Най-зарибяваща: The Incredible Machine
Гледали ли сте „Том и Джери“? Не, няма толкова тъп въпрос. Добре, почвам пак… Гледали сте „Том и Джери“! Сещате се как в някои епизоди хитрият мишок залага сложни капани на не особено умния котарак. Въпросните капани обикновено включват поредица предмети от ежедневието, взаимодействащи по такъв начин, че накрая на веригата се случва нещо ужасно смешно. Е, представете си игра, в която целта е да създавате такива „машини“, за да постигнете една или друга цел. В началото е просто – пукане на балон, например, се постига чрез вентилатор и ножица. Вкарването на баскетболна топка в коша обаче, включва хамстер в клетка, въже и поточна лента. Една след друга, задачките стават по-сложни, а смехът и измамното чувство за гениалност при всеки успех – все по-силни.
Авторът препоръчва: The Incredible Machine и The Incredible Machine: Even More Contraptions

Други заглавия, заслужаващи да бъдат споменати: Impossible Creatures, Icy Tower

Дебютът на нереалните: Jazz Jackrabbit
В наши дни, за съжаление, само носталгично настроените геймъри като моя милост, познават зеления заек Jazz и смотания му приятел Spaz. И двете части на играта са страшно зарибяващи и са едни от първите сайд-скролери за РС – жанр, който до излизането на първия Commander Keen две години по-рано е запазена марка на конзолите и негови пророци са Mario и Sonic. След творението на Epic Megagames (по-късно прекръстили се просто на Epic и създали най-комерсиалния графичен енджин – Unreal), за любимата платформа започват да се появяват култови заглавия като Claw и Rayman. Всички елементи, задължителни за игра от този жанр присъстват в Jazz – платформи, неща за събиране, врагове, оръжия, тайници и ефектни движения. Към това прибавете щипка хумор и слабо известния факт, че зеленият заек е първият игрови персонаж, който ползва ушите си като хеликоптер.
Авторът препоръчва: Jazz Jackrabbit 2

Други заглавия, заслужаващи да бъдат споменати: Juiced

Най-значима: Karateka
Първото творение на Джордан Мекнър, който само няколко години по-късно създава култовата Prince of Persia. Karateka е beat’em’up игра, доста примитивна по днешните стандарти. Сюжет практически отсъства – вие сте млад японски селянин и любител на бойните изкуства, който е безумно влюбен в красивата Амико (или както и да се казваше), отвлечена от злия… ъъъ, да речем шогун. В началото на играта сте в лявата част на една много дълга карта, целта е да стигнете до дясната и да разбиете главата на главната гад и да нацелувате мацката. Това цялото упражнение  е съпроводено от първата сравнително близка до реалноста бойна система. Има няколко положения на ръцете и краката и се изисква повече стратегическо мислене, отколкото рефлекси. Още един готин момент – Karateka е първата игра, използваща ротоскопична анимация (не питай мен, а чичо Жужъл).
Авторът препоръчва: по възможност оригинала, ако не – и римейкът не е лош.

Най-кървава: Kingpin: Life of Crime
Учудващо е на какво е способна една технология в ръцете на кадърни хора. Казвайки това, визирам не само поредицата Call of Duty (която продължава да се крепи на основите на енджина на Quake III: Arena), но и Kingpin: Life of Crime. Видите ли, тази игра е правена с графичната машина на първия Quake. Излиза през 2000 и въпреки, че споменатия по-горе енджин е вече на 4 години, е напълно достойна конкуренция на повечето актуални по това време заглавия. В Kingpin вие сте… мутра! Точно така, при това лошо сгафила такава. Още в интрото, шефът ви праща хора да ви набият канчето, което не просто се случва, но и неминуемо води до изгарящо оскъдното количество мозък в главата на нашия човек желание за отмъщение. Да, сюжетът е пълна дупка. Левъл дизайнът, оръжията, безумните количества кръв и мафиотски клишета, придружени с обсебващ геймплей обаче, правят Kingpin голяма работа и истинско събитие в света на РС игрите.
Авторът я препоръчва, защото го заплашиха, че в противен случай ще му избият зъбите!

Други заглавия, заслужаващи да бъдат споменати: първообразът на HOMM – King’s Bounty

Най-значима: The Longest Journey
След плеядата от забавни куестове, излезли от студиото LucasArts през 80-те и 90-те години, както и всички други заглавия в жанра, които неминуемо се опитваха да ги копират, се появи една игра, която показа че може да се направи адвенчър игра с увлекателна и (сравнително) „човешка“ история. Първото, ама наистина първото нещо, което ще забележите в The Longest Journey, е че тя е и безумно красива… за времето си. Също така е една от първите адвенчър игри, в които главното действащо лице е от женски пол и това не е обосновано с превърналата се в клише максима „сексът продава“. В действителност, Ейприл е доста зряла за възрастта си тийнейджърка, която приема нещата доста философски. За историята няма да ви разказвам – думите няма как да претворят удивлението, което изпитва всеки, докоснал се до това заглавие. Само ще кажа, че това е може би най-атмосферичната игра в този списък.
Авторът препоръчва: както The Longest Journey, така и продължението – Dreamfall

Най-зарибяваща: Legacy of Kain
Тази поредица е типично конзолна, ще кажете. Да, признавам че е така, но на РС определено изглежда по-добре и има по-голяма фенска база. Не си го измислям – сравних данните за продажбите по различните платформи. А и няма да мога да си простя, ако не вкарал приключенията на Разиел и Кейн в „азбуката“. Защо? Защото игрите от този франчайз са едни от най-увлекателните, правени някога. Добавете фактите, че всички роли са озвучени от известни шекспирови актьори и сторито е едно от най-заплетените във видео игра (дело на Ейми Хениг, която е сценарист и на Uncharted поредицата). Какво ви трябва повече? Има уникални пъзели, зверски атрактивни битки, арт-дизайнът е нечовешки, сетингът – готически, историята включва вампири, пътуване във времето, интриги и исторически парадокси. И това важи за всички части от поредицата, като изключим може би Blood Omen 2. За финал – един цитат от Кейн за феновете: „Представи си, че хвърляш една монета достатъчно пъти… един ден тя неминуемо ще падне на ръба си“.
Авторът препоръчва: всички части, но за начинаещите – Soul Reaver и Soul Reaver 2

Други заглавия, заслужаващи да бъдат споменати: Leisure Suit Larry, Lord of the Rings: The Battle for Middle Earth

Най-значими и страшно зарибяващи: Myst и Monkey Island
Невъзможен избор! Първият Myst е играта, която успява да популяризира CD-тата и е първата в жанра „куест“, при която екранът не е до половината в глаголи. Това я прави достъпна за по-голяма аудитория и я превръща в най-продаваната игра изобщо. Поне докато не излиза The Sims през 2000-та, де! Myst също така често се спряга като синоним на тест за интелигентност – всички части на поредицата са безумно трудни и изискващи целия ви умствен потенциал, за да ги решите. Въпреки това, веднъж запленени от уникалните светове в някоя от игрите, си оставате влюбени в тази поредица завинаги! Колкото до Monkey Island – пиратите никога не са били толкова забавни. Тази поредица е апотеозът на куестовете на LucasArts. Шарена, безумно забавна, подплатена с анти-логични, но смешни пъзели и едни от най-запомнящите се персонажи в игра изобщо. Главният герой – Гайбръш Трипууд иска да стане пират. Той може да задържи дъха си под вода цели 15 минути. И е най-симпатичният, чаровен и изобретателен кретен в района на Карибите. Fun fact – знаете ли как се убива зъл дух-пират? С безалкохолна бира!
Авторът се е чесал по главата и превивал от смях с: Myst, Riven, Myst III, IV и V, The Secret of/The Curse of/Escape from/Tales of Monkey Island и Monkey Island 2: Le Chuck’s Revenge (тоест всички части)

Най-зарибяващи и не по-малко значими: Max Payne и MAFIA
„Всички бяха мъртви. Последният изстрел бе като удивителен знак в края на всичко, довело до този момент. Махнах пръста си от спусъка – всичко беше свършило“. С тези думи на Макс започва първата игра и те определят в голяма степен атмосферата, в която ще ви потопи историята. Вдъхновени от филмите на Джон Ву и film noir клишетата за прецакания детектив, финландците от Remedy издадоха през 2001 игра-събитие. Първият Max Payne, както и продълженията му се отличават от масата с няколко неща: зверски просмукваща се в играещия атмосфера, увлекателна история разказана по оригинален начин (чрез комикси), впечатляваща графика и динамичен геймплей, включващ незадължителния, но много ефектен похват bullet time, при който времето се забавя и виждате траекториите на куршумите и кървавите пръски, хвърчащи от враговете когато ги улучите. Играенето на Max Payne може да се определи като зрелищен спектакъл за всички сетива. Колкото до MAFIA… И двете игри от поредицата често биват определяни като клонинг на GTA. Не мисля обаче, че чехите от Illusion Softworks (понастоящем 2K Czech) някога са имали претенциите или желанието да конкурират sandbox-геймплея на отрочето на Rockstar. Фокусът в MAFIA винаги е бил върху историята. Заемащи клишета от всички възможни мафиотски филми, и двете части ви поставят в ролята на младеж, попаднал по стечение на обстоятелствата в редиците на Коза Ностра. Премеждията, които ще имате и героите, които ще срещнете, са изключително живи. Макар геймплеят да е максимално линеен, всяка от „главите“ (като в книга, да) предоставя разнообразни задачи, вариращи от продажба на крадени цигари (MAFIA 2) до сваляне посредством автомати Thompson на самолета, с който Донът на другата фамилия се опитва да избяга (MAFIA: The City of Lost Heaven). Всичко това е подплатено с много сюжетни обрати, ретро коли, запленяваща ретро атмосфера, джаз и рокендрол музика, а в „двойката“ – и с плакати от списание Playboy.
Авторът препоръчва: Max Payne 1 и 2, двете части на MAFIA

Други заглавия, които исках да представя, но петте страници място не ми позволиха: Might & Magic, MDK, MechWarrior

Уви, отново се разпрострях на малко повече пространство, отколкото здравият разум позволява, заради което ще ви приканя пак – ако имате забележки, допълнения или сте възмутени от нещо – използвайте формата за коментари! Очаквайте скоро част трета от „Азбуката на РС геймъра“!