Jin Monic са една от най-готините български банди и всеки техен концерт е истинско удоволствие.
Jin Monic са една от най-готините български банди. Не само като музика, но и като хора. Участието им в Urban Tapes бе въпрос на време, а резултатът е най-гледаното видео в ютуб канала на акустичните сесии. Макар и не в оптимално пълен състав, Jin Monic отговориха на въпросите на Urban Tapes.
Как започнахте да се занимавате с музика?
Никс: На 5 получих първия си ситнезатор и се сцепвах да експериментирам. След това една лятна ваканция като бях на 15-16 хванах акустичната китара и се оказа, че мога да пея върху нея.
Боян: Когато бях 10-ти клас, слушайки любими групи и изпълнители, често грабвах стика за хокей на брат ми и имитирах, че свиря на китара. В крайна сметка реших, че далеч по-смислено би било да убедя родителите ми да ми купят китара и да правя същите упражнения с реален инструмент.
Жорек: Гледах клипче с един ненормалник, който използва празни кофи от боя за барабани. Зарибих се.
Ивайло: Майка ми изневиделица реши да купи китара за мен и брат ми от ЦУМ. Струваше 2100 лв. Осем години по-късно за 1900 лв. си купих кола. Инфлацията и деноминацията са хубави неща.
Кои са основните групи/музиканти, които са изградили музикалния ви вкус и стил?
Жорек: Black keys, White Stripes, Gorillaz, Cage the Elephant, ABBA… много са.
Ивайло: Radiohead, Oasis, The Beatles, Gorillaz, Manic Street Preachers, Travis, Kaiser Chiefs, Stereophonics, Editors, Interpol, The Strokes, Ostava.
Боян: Ако мога да отговоря от гледна точка на периоди и стилове – повлиян съм музикално от естетиката на американската и британска 80’s new wave сцена и зверския поп от това време, 90’s grunge, британската и северно американската indie сцена от средата на 00’s до сега.
Никс: Баща ми е пънкар и съм буквално заченат и закърмен със Sex Pistols. Слушам ги непрекъснато до днес и така ще си остане. The Stranglers също представляват голяма част от детството ми и често се хващам как използвам техните похвати в собствената си музика. По-късно открих Joy Division, които трайно се настаниха в главата ми и често се отнасям в тяхната посока, докато композирам. New Order също, съответно. Много харесвам Squarepusher, Plaid, Boards of Canada и всичко, което излиза от Warp Records.
Какво е да правиш музика в България?
Никс: От една страна е каквото е да се занимаваш с изкуство навсякъде – прекрасно е. И е още по-прекрасно, когато го правиш заедно с няколко други приятни и интелигентни индивида. Специално в България много малко хора правят музика в направлението, в което ние съществуваме, така че не е особено трудно от гледна точка на пробив. Не целим да се издържаме от това, нито пък търсим някаква широка известност, така че сме доста щастливи от положението тук.
Жорек: Ако въпросът е насочен към финансовия аспект, няма смисъл да го обсъждаме. Не си изкарваме парите от музика и това ни дава много свобода, защото не се занимаваме с глупости. Свирим и създаваме музика, която ни харесва и се радваме, когато и на някой друг му хареса.
Боян: С една абревиатура – DIY. Нямаме много развита музикална индустрия и култура, като цяло, но мисля че нещата, макар и бавно, се движат в правилната посока. За мен лично размерът и интимността на музикалната сцена са по-скоро чаровни, но може би така ми се струва и защото не се издържам само с музика.
Ивайло: Да правиш музика е чудесно и няма разлика къде си, стига да няма някакви бомби или химическо оръжие наоколо.
Кой е най-добрият концерт, на който сте били?
Никс: Няколко са: Иги Поп 2016 г. в Берлин. С Джош Хоуми и останалите небезизвестни копеленца в бандата. New Order пак в Берлин, пак 2016-та, на Lollapalooza – имаше велики визуализации. Ladytron бяха спиращи дъха на плажа в Слънчев Бряг през 2006 г. Вятърът развяваше косите и дрехите на Мира и Хелън, а звукът беше убийствен. Винаги е хубаво, когато има вятър.
Ивайло: Radiohead – Lollapalooza Berlin, 2016.
Има ли музикант/изпълнител, с когото бихте искали да работите?
Никс: С Джош Хоуми само май. Другите не стават.
Боян: Който ме познава, вероятно знае много добре какво ще отговоря тук – безспорно Kevin Parker от Tame Impala.
Жорек: Фил Колинс.
Ивайло: Damon Albarn.
Разкажете за първото си участие?
Боян: Първото ми участие пред публика беше с университетската ми група, Slow, където свирех на бас китара. Беше на един открит фестивал в двора на Американския университет в Благоевград и си спомням, че изсвирихме 4 кавъра, от които омазах поне 3.
Жорек: В Плевен докато бях в гимназията свирихме на някакво събитие за млади таланти. Спечелихме 50 лева ваучър за един магазин за кецове.
Ивайло: С Николай репетирахме акустично в бар „Петък“ в неделя следобед и веднъж просто посрещнахме първите гости с лайв. 6-7 човека, но все пак – сценична треска, адреналин… Незаменимо.
Никс: С бандата първото беше със стария ни барабанист. Casual Threesome, с които се познавахме покрай мястото, където репетирахме, ни поканиха да ги подгряваме в Swingin’ Hall. Бяхме изключително щастливи, подготвихме се добре и се получи много силно. Свирихме основно кавъри, но вкарахме и няколко собствени песни, които се приеха отлично.
Подкрепи ни!